Дата на изпращане:17 Ноември 2007 Имам нужда да говоря,а няма кои да ме изслуша. Като започна да разказвам,за себе си,за ноите дерзания,за моите мечти. Никои не ме разбира,дори се подиграват на дерзанията ми,а теме изгризват вътре в мен.
Аз съм на 24 и ми се случиха много хубави неща в живота,много пътувах,но с това пътуване много изгубих. Създадох много приятелства и започвах много неща да градя,а сега няма нищо. Сега съм самотна и объркана,а и мам толкова любими хора,но те са по-света. А аз сега съм в БГ и няка си съм сама,багажа ми е вечно стегнат и нямам легло и нямам шкаф и сега съм объркана и искам дом,искам мое място под-слънцето и мои живот. Страх ме е,не знам на каде да тръгна. Както и да е.....благодаря!.................................................................................................
Коментар направен на 18 Ноември 2007 Казваш, че имаш толкова любими хора, които са по света - отиди при тях. Щом си объркана - пътувай. Само така ще намериш наистина себе си. .................................................................................................
Коментар направен на 18 Ноември 2007 с теб сам,знам как се чустваш.ами кво да ти кажа не унивай въпреки че не мога да ти обещая нищо .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|