Дата на изпращане:11 Октомври 2007 Според вас възможно ли е връзка да оцелее, ако се жиждате въднъж на 2-3 месеца, защото единия работи в чужбина? Знам, че звучи отчаяно да се надяваш на такова нещо, но поне за мен това е най-красивото и разтърсващо нещо, което ми се е случвало, в което съм инвестирала най-силните чувства, които съм способна да изпитам докато бяхме заедно месец и половина преди да замине. Всъшност, то ми е ясно, че "връзката" не може да се запази в пълния си вид и, че всеки ще си има и други контакти, защото не може да живееш с месеци само в очакване на няколкото дена "заедно". Или поне съм сигурна, че мъж не може така. Но дали е възможно да се запази любовта, защото тя беше много силна наистина. Една седмица откакто го няма, а имам чувството, че е изминал месец, изпълнен с ревове и мноооого мъка! За тази седмица сме се чували само 2 пъти, а аз няма как да се свържа с него там. Само той може да го направи и се побърквам, защото не се обажда. Знам, че ще е нужно време докато се съвзема и започна пак нормален живот, но се чувствам толкова самотна, както никога до сега. С никой друг не ми е било толкова готино в секса, за никога друг не съм била готова да дам това кото искам да дам на него, с никой друг не съм се отпускала така във всяко едно отношение, никой друг не ме е карал да се чувствам така специална и обичана и ЩАСТЛИВА! Но всичко това свърши. Знам че трябва да се савзема и да приема нещата такива каквито са-не винаги в живота става така както ти се иска, но заклевам се никога не ми е било толкова трудно! Нито мога да се забавлявам с приятели, нито да си върша задълженията както трябва. Просто съм като призрак. В мислите ми той постоянно е с мен. Но за съжаление в действителност не е така. Само мисълта, че сега си пие бирата с приятели както всеки път, когато ми се обади и като си представя, че сега може би изобщо не се сеща за мен и ме е забравил ме убива и в същото време ми се иска всъщност наистина да е така и с него и с мен, защото все пак живота продължава. Щом не може да сме заедно, трябва да се борим за щастието и да се мъчим да подредим живота си с това, което имаме, а не да живеем със спомена и да се самосъжеляваме заради това, което нямаме, защото е глупаво и не е редно. Стигнах до там да целувам снимките му полудявам!!!! Обаче трябва да се справя, аз знам че ще го направя, но времето си минава, а нещо не се получава.
P.S. Правете само секс и не се влюбвайте. Шегувам се:).................................................................................................
Коментар направен на 15 Октомври 2008 ми то жените сте еднакво луди общо взето. мине не мине една седмица и вече искаш да го забравиш. абе ти луда ли си ми кажи?? ами ако той мисли за теб в момента?? я се стегни малко и поне изчакай спокойно да се развият нещата, какво си взела да се самонавиваш такава.
щастието не е за всеки, има много хора, които просто не умеят да бъдат щастливи, а бързат да разтурват нещата. .................................................................................................
Коментар направен на 3 Ноември 2007 мила и аз съм в подобно положение.гаджето ми замина да работи в друг град.не съм го виждала от 4 месеца.ще си дойде за Коледа за 3-4 дни и после пак отива там да работи.първите 3-4 дни след като замина не бях спала,не ядех нищо,просто не знаех къде се намирам.сега нямам търпение да дойде моментът, в който ще ми се обади.чуваме се по 2 пъти на ден.постоянно слушам тъжни песни от които ми става още по-гадно,но въпреки това продължавам да го обичам и да разчитам на рази връзка.дано да продължим да сме заедно.пожелавам ти го и на теб .................................................................................................
Коментар направен на 18 Октомври 2007 Е миличка не си единствена, доста обвързани мъже са принудени да си изкарват хляба навън, а половинките им да ги чакат тук. А я си помисли само за моряшките сапруги и тяхната не е лесна и те целуват снимки с месеци. .................................................................................................
Коментар направен на 16 Октомври 2007 Ако наистина се обичате и държите един на друг не се съмнявай, че връзката ви ще оцелее!Аз също се виждам с човека, когото обичам на месец, два веднъж,по обективни причини и повярвай ми за малкото време, което сме заедно, си прекарваме толкова приказно и незабравимо.Успяваме да изразим чувствата си максимално и мене лично тези срещи ме крепят!Не знам дали ако почнем да живеем заедно дали ще ни е пак толкова хубаво и няма ли да се изхаби връзката или да се изгуби някъде. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Октомври 2007 Не виждам какво можеш да очакваш от подобна връзка?! М19 .................................................................................................
Коментар направен на 12 Октомври 2007 Забравих да добавя, че хората са свързани с невидими нишки, за които разстоянията нямат значение. По тези нишки могат да получават информация един за друг. Ако успееш да се отпуснеш и да не налагш своя версия (например как пие с приятели), нито свои очаквания (какво ти би искала), нито опасения (че те е забравил и се забавлява в компания на чужди жени)..ако дори за 2 минути успееш да бъдеш напълно спокойна и безпристрастна (което повтарям си е истински триумф при подобна ситуация) ти ще получиш по тази нишка напълно достоверна информация. Ти ще "го видиш", ще го почувстваш и ще знаеш. Това не са само думи...изпитано е.Но най-важното няма да е, че ще разбереш нещо, а че макар и за 2 минути ще си успяла волево да отклониш вниманието си, което сега е впримчено здраво. Важното е да разбереш, че МОЖЕШ да го направиш. От там нататък е само практика и упорстване. Важното е веднъж да повярваш. Ако останеш впримчена ще го загубиш, мога да ти обясня точно защо но това вече е друга дълга тема. Ако човек успее волево да контролира вниманието си ще е свободен от всякакво зависимости. В момента ти си ни повече, ни по-малко от наркоман, който е впримчен във видението на спринцовката, която му носи такива несравнимо с нищо прекрасни усещания! .................................................................................................
Коментар направен на 12 Октомври 2007 Сега всичко е в твоите ръце! Ако успееш да направиш една фина "хирургическа операция", т.е. да пуснеш човека на свобода, но да запзиш чувството че си специална, обичана и щастлива, което той ти е помогнал да добиеш. Гледай на него като човек, който ти е направил безценен подарък. Нали когато някой ни направи подарък не бива да искаме да си го присвоим човека за да ни прави пак подаръци! Ние му благодарим с цялото си сърце, зпазваме подаръка, а него го пускаме да си иде. Ако успееш да бъдеш такава, каквато той те е видял, но и без него той рано или късно ще се върне при теб. От хубавото никой не бяга. А хубавото е радост, свобода, позитивност. Не плач, очаквания, страх, липса...Нека когато ти се обажда разбира, че ти можеш да се забавляващ и без него, че не чакаш от него да ти служи за патерица! Направи всичко по силите си за това, дай му свободата и той сам ще дойде при теб!
Успех .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|