Дата на изпращане:26 Август 2007 Аз съм едно обикновено момиче. Може би именно затова хлътнах по необикновено момче. Поне в моите очи беше необикновен. На фона на всички мутиращи гласове, псувни, грубиянства и лигочи, той блестеше като ярка звезда. Някой, някога беше казал, че звездите са адски самотни. Такъв беше и той. Струваше ми се, че мога да чета мислите му. Да гледам през очите му. Естествено, това не звучи никак необичайно. Не звучи странно и факта, че аз опитах да вляза в живота му, да разчупя ледовете около сърцето му. Не се получи. Очите му, бяха раними, но категорични - "Не".
Опустошително е, да си безсилен пред нечия болка. Да приемаш нечие бреме за свое. Да кървиш вътрешно, без дори да знаеш причината. Бях отвратителна. Със семейството си, с приятелките си. Стигнах до момент, в който започнах да пия леки успокоителни, за да съм способна да се държа. А той беше там. Ден след ден, час след час. Неговото "не" , завоалирано и преправено пулсираше в мен, като второ сърце. Две букви, а по-остри от бръснач. Тежаха ми въпросите без отговор.Способна ли бях да го утеша? А може би само се заблуждавах.
Не съжалявам за нищо. Не съжалявам за минутите с него, били те и в безсмислени разговори. Не съжалявам за пролетите сълзи. Ако можех да избирам, пак бих избирала това "хлътване" без бъдеще. Отново бих повторила същите грешки, само и само да чуя думите му, гласът му. Бих дала живота си, за да се върна назад. В едно малко антре, да усетя учестеното му дишане. Мълчанието. Погледа в очите му. Да усетя как се рови в кътчетата на ума си, за да каже нещо мило на момиче, което плаче, но не си признава. Той не каза нищо. Бих убила, за да вдъхна от това мълчание отново..................................................................................................
Коментар направен на 15 Октомври 2007 Любовта е единственото нещо върху което никой, дори и природата няма власт. Колкото и да е безнадежда и глупава може да те съсипе. Така че остави любовта и гледай да си "рещищ твойте задачи" от живота, както адски добре го е описала тази под мен, а другото и без това не зависи от теб. С една дума съсредоточи се върху това, върху което имаш власт, а не върху това, върху което нямаш, защото няма смисъл! .................................................................................................
Коментар направен на 29 Август 2007 Едвам я прочетох таз изповед, ебати. Дано да мислиш да ставаш писателка, че... .................................................................................................
Коментар направен на 28 Август 2007 Ще ти кажа каква представа се породи у мен докато четях изповедтта ти и мола, не го приемай за несериозно отншение, защото съм била и аз в това положение.
Представям си класна стая. Час по математика. Учителят е раздал на всеки задачи за решаване - самостоятелна работа. На един чин седят момче и момиче. Момчето гледа задачите си и му светва, каква работа го чака и е меко казано притеснен дали и как ще се справи. Момичето също има задачи, но то гледа в момчето и иска да реши НЕГОВИТЕ. Моля те, дай ми да ти реша задачите!!! Твоето НЕ ме убива. ИСКАМ да ми дадеш да ти реша поне една от задачите!!! Момичето рони сълзи, страда, въздиша и ...какво ли не би дала само и само ТОЙ да и даде да му погледне в домашното! И сега най-трудният въпрос. Защо го прави? Кой или какво кара момичето, което е с големи възможности за решаване на задачи да НЕ ГЛЕДА в своето домашно, а да гледа в това на момчето. Нещо отклонява вниманието и от собствените и задачи...Нещо вътре в нея, вътре в ума и защо ли го прави? Защото знае, че ако тя само обърне поглед към своите ще ГО РАЗКРИЕ. Ще го РАЗОБЛИЧИ. И тогава ще разбере, че никой на никого не може да реши задачите. Никой на никого не може да даде любов. Това е САМОСТЯТЕЛНА работа на всеки един. Въпреки, че ти го казвам по този начин това е един много труден капан. Докато се усетиш си загубил толкова ценно време и напразно си изхабил енергията си. Дори аз сега се опасявам, че съм в същия капан, пишейки тези коментари с вероятно ИЗМАМНОТО усещане, че може би бих могла да помогна.
ТП .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|