Дата на изпращане:30 Август 2008 Из дневниците на един луд...
Пролог:
Без да искам намерих този сайт, и ако става дума за споделяне и изповеди имам много, от които искам да се освободя. Искам още от началото да кажа, че аз не търпя критика, но нямам нищо против нея, просто тя няма никакво въздействие за мен.
Попринцип при мен всичко от самото начало е тръгнало зле. От малко дете просто не ми върви. Незнам дали аз не съм сполучила на правилните родители или просто характера ми е бил прекалено слаб за тяхното отношение, но не се развих добре. Не обвинявам вече родителите ми , че се провалиха, понякога, само понякога, когато съм напълно емоционално и душевно срината, отново се опитвам да ги обвиня, вътре в себе си, но такива моменти траят малко.
Конкретно, аз съм социопат. Тук искам още веднъж ясно да поясня че социопатите не са, както пропангадират американските продукции, масови убийци, които избиват наред и се гаврят с хората. Първо, думата социопатия се състои от думите социо = общество и pathie = апатия. Общо казано социопатия означава бездушност и безучастие спрямо обкръжаващия ни свят, безразличие към емоциите на другите.
Попринцип е трудно да се каже, че аз самата нямам емоции, колкото и да са слаби аз също мога да изпитвам чуства. Просто при мен всичко изключително занижено и честно казано повечето емоции, които показвам са просто една перфектна, мнoгoдишно тренирана имитация, на чуствата при нормалните хора.
Още от малко дете се научих да се напасвам към хората, около мен. Всъщност в самото начало помня, че вечно седях от страни и наблюдавах, не си играех с другите деца, просто седях и ги наблюдавах, но не се чуствах самотна, просто това ми беше интересно. По късно се промених, наблюдавах ги и сякаш извличах информацията, която ми беше нужна и след това се сприятелявах с изучавания от мен обект или група. Помня, за мен беше важно да имам кръг от хора, тайфа или както искате го наречете, където и да ида, някяк си ми беше интересно да се заобикалям с хора, след момента, в които се научих колко лесно е това.
Не казвам, че в началото беше лесно, много често се сблъсквах с проблеми, неща които не ми бяха съвсем ясни - какво трябва да направя, как трябва да реагирам и т.н.. Но от друга страна се учех от всяка ситуазия.
За мен честите смени на приятелските ми кръгове, не беше нещо травмиращо по скоро беше ново предизвикателство, което в мен будеше голям интерес и нетърпение. Някъде и по онова време се научих как да бъда център на вниманието, но по късно достигнах до заключението, че това не ми е толкова важно.
Като започна пубертета ми помня, че съвсем се побърках, външно, беше дори трудно да се забележи че съм навлязла в тази възраст, но вътрешно в мен започнаха да се надига буря от въпроси и точно тогава започнах ясно да забелязвам, че в мен нещо не е както трябва.
Дори може да се каже, че бях на мнението, че съм изрод, точно по онова време достигна и върхът на способностите ми и също така разбрах на какво съм способна, помня че в един момент усетих, като гръм от ясно небе, цялата празнота, която зареше в мен и точно в онзи миг, успях и да я изпитам. Това не го пожелавам на никого, все едно е да се почустваш умрял. Онзи миг исках само едно - да умра, просто не виждах смисъл да водя такова съществуване, но някак си дали от нерешителност или от страх, реших да продължа да живея. След тази случка изпаднах в грандиозна депресия, вече не исках нищо, нито да контактувам с някого, нито да се присламчвам към нови групи от хора, нито нищо. Станах като робот - спах, ядях, ходех на училище и това се повтаряше всеки ден.
Трябваха ми няколко години за да се върна към нормално същесвуване, до колкото може да се определи като такова. Реших, че щом ме има значи и за мен е одредено някакво място и че това което съм все трябва да има някакъв смисъл. Акцептирах се, научих се да се контролирам, да се насочвам правилно. Характер така и не успях да си изградя, защото просто бях свикнала да се променям спрямо ситуациите и дори някога да съм имала заформящ се характер, го бях разрушила напълно и превърнала в топка пластелин, която по мое осмотрение се променяше в моментно необходимата ми насока.
Тук искам също и да спомена, че ако до тук всичко написано ви се струва безобидно, мога да ви кажа, че много от игричките, които тогава играех с хората и характера ми, с цел да получа нова информация, за непознатите за мен емоции и начини на поведение, често нанасях на обкръжаващите ме хора доста тежки травми. Лошото при мен беше, че като социопат съм до някъде и егоист, и то понякога целенасочен. Много често забравях тотално да мисля за другите, особенно като имах някаква цел пред очите си. Хората за мен бяха неограничен материал, така да се каже може с шепи да ги риеш, всичко ми беше прекалено лесно. Така, че много и не държах на тях, бях с някого само толкова дълго, доколкото да извлека необходимата ми информация или полза, след това просто обръщах гръб и се насочвах към нещо друго. Друг проблем беше, че бях развита най вече в негативна светлина. Незнам дали защото негативните чуства са по интересни за наблюдение от позивните, не веднъж съм си играла на кукловод и съм предизвиквала ситуации, свързани с караници, свади и общо взето негативни ситуации. Това дори ми доставяше удоволствие. И до ден днешен понякога се забавлявам по този начин, но поне се научих да го правя с причина - тоезд само когато някои си го заслужи и не неразборно.
Следва продължение....................................................................................................
Коментар направен на 12 Октомври 2008 Разбирам те, нямам какво да добавя. Не знам дали състоянието, в което си е отрицателно или не е...
искам само да те питам мислиш ли, че можеш да се влюбиш? Ама да се влюбиш, а не да си мислиш, че си влюбена и да подклаждаш сама у себе си чувството? .................................................................................................
Коментар направен на 4 Септември 2008 Интересна изповед и интересни коментари. И аз си помислих за Кастанеда докато четях, и за себе си...Действително причината за нашата различност изглежда е травми в детството, но въпросът е какво ще е нашето отношение към тях и нашият път. Дали ще изберем да се самосъжаляваме и да си лепим етикети "социопат" и пр. или ще изберем да се възползваме и смело да потърсим свободата. Свободата от всички привързаности. Да бъдем като другите ни е отнето като възможност, тогава струва ли си да се вайкаме? На тези които ни упрекват в безчувственост ще кажа, че не ние сме избрали това, никой не ни е питал...Пътят на свободата е много труден в началото, като всяко нещо, но идва момента, когато става вълнуващо и когато разбираш, че това е твоят път, хубав или лош това е! Ти си стигнала до много сериозни прозрения, най-важното е това, че "личност" е просто сбор от описания. Няма такова нещо реално. Ти си по-близо до истината от повечето хора, робуващи на стериотипи.Остава да направиш най-важното - да се отвържеш от хората. Напълно и окончателно. .................................................................................................
Коментар направен на 1 Септември 2008 кастанеда.....
въобще дали съществува лицето "Дон Хуан"??
ако да, вероятно и "Хенарчо" също не е измислен герой
Малко е кофти да се събудиш някоя сутрин и да осъзнаеш че не си като другите в смисъл че понятието "чувства" в една или друга степен не е нищо повече от едно понятие...
Трябваше да пуша трева за да изпитвам някакви такива "чувства" защото, както каза и така наречената "авторка" на изповедтта която кометирам във момента, през останалото време се занимавах само и еднинствено с наблудение на чуждите емоции, а до имитацията им даже не се налагаше и да прибягвам защото, всички бидеики заслепени от себе си и от света които се върти около тях, не остават и 1 мин празно за да се огледат и да забележат, например, че от доста време вече са обект на наблудение...
Не знам каква е мойта роля в живота, можеби още не ми е дошло времето да си изиграя ролята, но такъв какъвто се познавам
както и да е
чувтвата са хубаво нещо, аз когато бях малък ги изпитвах.После съзнателно затворих тази врата. просто я затворих. почнах да се правя че не ми пука когато ме ебават, почнах сам да се ебавам със себе си и така лека полека излязох от стеснението, от ранимостта. Толкова се бях вживил, че после нямаше нужда да се правя. Всъщност наистина преди това другите деца ме нараняваха.Усещах се засипан от пумя от гадните неща които правят и начина по който мислят. Онова добро и лъчезарно също супер стеснително и чувствително дете го няма вече,въпреки че маиче ми се ще да се въна и да си взема част от чувствата които съм захвърлил. Те са си мои, но макар и да имам сега силата да си ги изживея, колкото и да са гадни и самотни, няма ги. Не идват. Пътя е изминат.
И с трева вече не се занимавам, пробвах хероин не се впечатлих и от него, в краина сметка вече не ползвам никакви стимуланти, дори цигари за кафе да не говорим. Ако няма усещания няма, а сега да тичам подир тях и то с цената на някви измислени химични стимуланти, просмукващи се в носните рецептори, да си внушавам че ми харесва, няма никъф смисъл. Случайни хора зависими от наркотици няма.
А хората... хората едно време си спомням как отивах на училище, около 4-ти клас, гледайки ги сутрин, чакащи по пейките на някви спирки, бях със убеждението че всъщност са само нагласени да изглеждат живи, че ако попитан някой от тях нещо, ще ми отговори, но точно в момента в които завия зад ъгъла, цялата тая тълпа ще изчезне, все едно че изобщо не е съществувала.
Да говориш... говори, тъй и тъй не можеш да мълчиш.
Ти пък дет мълчиш, мълчи, тъй и тъй си знаеш че в затвор стоиш.
Да видят всички първия изгряващ слънчев лъч, едва ли,
в дим и алкохолни пари одавна вече сме се заринали.
"Част от масите, обикновен човек, прашинка от Вселената",
е да ама дригари, казано е че и във прашинката вселена е
а от масите ни казаха "останете с БТВ" зашото
време май е да си пусна тото:)
ае, бегайте да легате .................................................................................................
Коментар направен на 1 Септември 2008 на това му викат пубертет .. всеки е минал през него така че нищо ново :-) .................................................................................................
Коментар направен на 1 Септември 2008 До човека,който си прави справки с Кастанеда-мога само да кажа,че си доста наранен от някое момиченце като това и за това си толкова убеден,че трябва да бъдеш безчувствен. В същност и твоите и нейните разсъждения са безсмислени и плоски. Миличка, имаш 1 живот така ли ще го изживееш? В болки и страдания-йее супер емоциите извън ваната с лайната. И какво е важно след като не са важни любовта щастието доверието...нищо :) за теб явно е нормлано да се съществува без да се изживяват крайно приятните емоции с които ни е дарила природата :) .................................................................................................
Коментар направен на 1 Септември 2008 Хм..мойто момиче "социопатът" (както ти наричаш себе си) не обича да е заобиколен от хора(както ти го правиш).Така че -я го дай малко по-недраматично!Ти си един обикновен човек, част от масите, прашинка от Вселената.Ти си чисто и просто една егоистка и човек , който обича да се самоанализира.Не си единствената! .................................................................................................
Коментар направен на 31 Август 2008 Ми, че то и аз съм в тоя период : не искам да имам приятели и нищо общо с външния свят и сякаш съм по-добре... .................................................................................................
Коментар направен на 31 Август 2008 "По принцип" са 2 (две) думи! Иначе от разхвърляните ти писания се налага извода, че не знаеш какво искаш-типично за огромнат част от жените-тъпи,кухи и безкрайни разсъждения без капка смисъл! (В)земи се в ръце и си подреждай живота, докато не си се метнала някъде отвисоко!!!!! .................................................................................................
Коментар направен на 31 Август 2008 Здрасти:)От къде да започна...
Преди няколко години щях да кажа,че ти завиждам,но сега след доста усилия съм доста по-близко до това,което описваш като твой начин,по който постъпваш спрямо себе си и света около теб.И вече не ти завиждам.Но се радвам за теб :)Знаеш ли,обикновенният човек трябва доста да се мъчи,да се "счупи" да разсъждава,наблюдава и трупа опит,за да го осени,че начина по който хората се държат един към друг,цялата тая мания за любов,да те харесват или пък ти да харесваш,отстояване на себе си пред другите или пък да се мъчиш(защото това е което правиш) да се привържеш към някой,да се чустваш часто от компанията, да си "най-верният" приятел на света и така н.т. си е овча работа,безогледно и безсъзнателно търсене на уют и закрила на всяка цена,които изобщо не отговарят на човешката ни природа.Правим и невъзможното само и само нарочно да се изкараме слаби и нуждащи се от компания,подкрепа,любов..И какво друго бихме могли да правим с жовота си,все пак така са ни научили родителите(точно аккто те са научени на същото),отвсякаде сме заринати с реклами,телевизия и билбордове..:)Овча работа да ти кажа..
Не знам какво е социопат.Но каквото и да пише в тълковния речни,верочтно ще бъде най-много обяснение в тона на "всичко,което написах по-горе" и следователно не е от значение.Живота е загадъчен.Както и ние.Нещо става и хоп-някой хора се раждат различни,предполагам с повече енергия от останалите или нещо такова.А може би обстоятелствата около израстването им им помагат да се сдобият с повече енергия...Не знам.Факт е,че ти се осъзнала от съвсем малка,че човек е сам със себе си и безкрайността около него и не се нуждае от фалшиви привързвания или любов,които да скопяват личната му сила.Нямам нищо против любовта,чувствата,красотата или пък естествената чувешка чувственост.Просто..това което ние наричаме с тези понятия е фалшива работа.Инвеститорска..Обичаме от ден до пладне,и то само ако ни обичат обратно..даваме,само ако знаем,че ще получим нещо..в общи линии не прачим нищо,ако не знаем,че ще получим нещо обратно.И това,че ти си го осъзнала(макар и вероятно до голяма степен незъснателно) си е дар.Съобразявай се с него,не ти е даден напразно.
Виждаш ли,повечето хора ще изживеят живота си,вързани за глупости и така и ще си умрат,без да разберат,че там навън има още много много,но то не е за седналите във фотиойла пред телевизора или пък за събото-неделните срещи с приятели или за любящите съпрузи.Свободата е много трудна наистина,но Орлиците се ловят с живо месо,а не с мърша,нали така (Николай Хайтов).
Така че,ако разбираш смисъла на това което казвам,значи не съм се объркал и наистина не си от маймуните..
Хах,социопат..какво ли пък е това ?!Шо за глупост.Тълковния речник на кралската академия сигурно би искал да те прати в Аушвиц,задето не гледаш на нещата като всички останали.
Не се притеснявай изобщо,задето не си като останалите.Имаш уникален шанс.Възползвай се.Да излезеш от уютната вана с топлички лайна,където пребиваваме всички сега.Навън може да е студено,но пък е безкрайно от към чудеса и възможности!:)
Справки Кастанеда
.................................................................................................
Коментар направен на 31 Август 2008 Неква откачалка,психически неуравновесена,която си мисли,че може да впечатли хората с "възможностите си" УАААУУУ колко яко,че си тъпа сдухла без приятели,която си мисли,че използва хорта,а всъщност сички се ебават с нея и личността и....сама си казала че си луда :) .................................................................................................
Коментар направен на 31 Август 2008 Патос() на гръцки означава болка, страдание, както и чувство! Следователно а-патия означава най-общо безчувсвие! На български се използва като синоним на безразличие, равнодушие! Иначе философиите ти ми харесват! Кажи нещо повече за себе си-възраст, образование, гадже (или желание за такова, доколкото го има) .................................................................................................
Коментар направен на 31 Август 2008 Тъжно. Не ми се иска да съм на твое място. .................................................................................................
Коментар направен на 31 Август 2008 Заспах още на третия ред... .................................................................................................
Коментар направен на 30 Август 2008 Оф не търпяла критика...ще изтърпиш много повече в тоя живот...като пораснеш мила...пубертета е трудна възраст.... .................................................................................................
Коментар направен на 30 Август 2008 Не те разбирам момиче...не разбирам защо си толкова заблудена,че е яко да нараняваш хората,да се ебаваш с тях и да им скапваш отношенията?? Надявам се,че не всичко написано е искрено и от душата ти ,защото в противен случай ти дори не заслужаваш съжаление. И аз съм имала период във,който искам да наранявам да мачкам и едва ли не да отмъщавам,но в един момент се усетих и осъзнах,че наранявам хора които ме обичат уважават и държат на мен. За това ми е странно-колко глупав трябва да бъде човек,за да осъзнае,че на тази земя всичко ти се връща и че колкото болка си причинил на хората,толкова ще ти се върне двойно! Е на мен ми се върна и ме накара да разбера истинските неща в живота - като любов , доверие , приятлство и "простата" обич. Уважавам хора,които са търсили себе си преминавайки през доста измерения,но ти просто ми напомни колко жесток е света,и какви безчувствени същества с облик на хора,се разхождат по улиците и само дебнат "как да се присъединят към колмпанията ти и да я развалят"
Не видях да пише някъде вързастта ти,и за това си мисля,че до часта до която разказваш живота ти не са минали 18 годинки. А може би няма какво да разказваш натам?
Ти ще си осатанеш самотна,ще умреш самотна, и това само в стремежа си да си различна...
Дано някой ден се влюбиш истински,дано някой ден да започнеш да уважаваш себе си и да заживееш като нормален човек.
А до тогава ще се оглеждам за някоя тиинейджърка с лукав поглед - може и да те срещна някъде хаха .................................................................................................
Коментар направен на 30 Август 2008 Дрън, дрън. Некачествена изповед .................................................................................................
Коментар направен на 30 Август 2008 Нека да поясним, че патия изобщо не е апатия, защото а-патия се образува от думата "а" и патия и означава друго. Сега може би и развитите теории след тази корекция ще са в малко по-друго измерение, но са забележителни :) Обяснението е доста простичко - твоите реакции са следствие от страх от провал, но все пак резултатът, до който са довели, е готин. Със сигурност допир до твоята личност е много по-ценен от такъв до повечето билогични единици в нашето съвременно пропаднало общество.
Чакаме част 2, халле хоп!@ .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|