Дата на изпращане:24 Юли 2008 Имах цялото щастие на света, бях невероятно щастлива, но всичко се промени. Mоята история е колкото романтична, толкова и трагична. Bинаги съм търсела голямата любов, очаквала съм я с много надежда и често съм си мислела, че съм я намирала. Hо не! Mоментът, в който осъзнах, че съм Го намерила, беше като онези моменти, по филмите .... в които чуваш камбанките и знаеш, че е той. Kазах си - ще бъда с него...и успях. Tрябва да добавя, че бяхме от различни държави. Hо това не ни спираше. Прекарах най-щастливите си 3 месеца от живота с него. Бях щастлива, ядосана, спокойна и същевременно неспокойна. TOй ме караше да изпитвам всичките емоции, които може да изживява едно човешко същество. Hакрая ме запозна с родителите му! Bсички бяха във възторг! планирахме живота си заедно и се обичахме все повече и повече ... Kакво може да иска повече човек от живота, нали?
...Cъбудих се сутринта, той ме стискаше толкова силно, така силно ме бе прегърнал, че едвам дишах ... зарадвах се, но и ме болеше, затова се опитах да го събудя...уви....не успях! Tогава неможах да повярвам, че просто така за един миг всичко се променя. Hе исках да повярвам, че той е починал там до мен, прегръщаики ме силно.
Oт тогава минаха 8 месеца (аз съм на 22 години) уча и работя. преминах през всички фази, през които може да мине един човек след такова изживяване....но все още се чувствам празна, самотна и търся отговори. по принцип съм най-жизнерадостния човек, който някога сте виждали! Bинаги преобръщам нещата от веселата им стара. Oпитвам се и сега, получава се, но не е от сърце. имам нужда да продължа живота си, а не мога .....................................................................................................
Коментар направен на 28 Юли 2008 Леле, и аз като теб при такива доказателства за единството в което живеем усещам да преминава тръпка през душата ми (към авторката на втория пост от 26-ти). Дам, твоя реплика е нали истината принадлежи на всички. Но на думи е едно, а при преживяване е амейзинг..
Ако и създателката на темата почувства това мъглата която е обхванала сърцето и ще се разсее като от утринен ветрец.
Иначе в тоя сайт няма начин за личен контакт освен ако не се поддържа личен блог или уебсайт. А аз поне не съм си правил за съжаление... .................................................................................................
Коментар направен на 26 Юли 2008 Боже мили! Към коментиралия (коментиралата) на 26-ти. Ама това е моя реплика! Прочетох коментара и първо си помислих, че аз съм го писала, обаче не съм! Мъж ли си или жена! Искам да те познавам! Мислим абсолютно еднакво!
.................................................................................................
Коментар направен на 26 Юли 2008 Любовта е дори още по-грандиозна от това което си изпитала :)
Използвай случилото се като повик за откриване на нейната възхитителни природа основана в теб.
Тайната е че любовта която си мислела, че е свързана с него е всъщност породена
и бликаща от теб. И затова не би я загубила никога ако не се замозаблудиш, че е обратното. Ако смело отмахнеш воалите на личностни привързаности тя ще цъфти отново във все по красиви цветове независимо къде си и с кой си.
Ти по неопитност си приписала късчета от своето съзнание на друг човек и когато той си е отишъл се чувстваш сякаш нещо скъпоценно от теб е изчезнало. И този ад би го поддържала единствено твоята заблуда.
Затова спри да се лъжеш, отдай поклон на човека който ти е дал шанс да разлистиш и опознаеш нещо красиво в самата теб и с ведра душа продължи по магическия път наречен човешки живот :)
.................................................................................................
Коментар направен на 24 Юли 2008 Човекът е такова животно,че надживява всичко и с всичко свиква.Сега ти се струва невероятно и невъзможно,но наистина болката ще утихне,ще останат красивите спомени.Ще се радваш,че си го имала,дори за толкова кратко.Много хора търсят любовта,малко я намират.Кураж,дете,животът продължава!Не се притеснявай да се консултираш с психиатър и ако се налага,да ползваш временно медикаменти.И аз имах такъв период в живота си и бях на доста силни лекарства,които обаче много ми помогнаха за момента.Не се давай.Целувам те и те прегръщам,бъди здрава и силна.Ж40 .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|