Дата на изпращане:22 Юли 2008 Здравейте!
Не знам как да започна историята си, затова ще карам така, както в момента ми идва като последователност, като емоции, като усещания, като всичко...
Бяхме заедно малко повече от две години. В момента аз съм на 27, а тя на 21. Живеехме разделени, в различни градове при това (няма значение кои). Понякога не се виждахме по месец-два. Но въпреки това връзката ни беше изключителна. Всеки път чакахме с нетърпение мига, в който ще се видим и ще прекараме седмица заедно. Имахме планове за бъдещето. Да живеем заедно, да си имаме собствен дом, да си създадем семейство, да сме си верни един на друг, независимо от това какво ни поднесе съдбата. Беше наистина прекрасно.
До момента, в който тя реши, че иска да замине на студентска бригада на другия край на света. Пуснах я. Исках да се уверя, че 4 месеца раздяла не могат да променят чувствата, не могат да променят това, което сме градили досега. Бях сигурен, че всичко ще си продължи по старому след като се прибере. Тя също беше сигурна и дори повече - когато аз имах някакви леки съмнения или страхове, тя беше тази, която ги разсейваше на мига.
Всичко беше нормално през първия месец. Комуникирахме си постоянно, по всичко личеше, че привързаността и чувствата и от двете страни дори се засилват. Бях наистина щастлив от този факт. Започнах да действам по плановете ни - когато тя се прибере, да заживеем заедно. Събрах доста пари, намерих хубаво местенце в нейния град, приятели ми предложиха и няколко варианта за добра работа там. Общо взето бях уредил това, което и двамата мечтаехме да имаме като начало на съвместното ни съжителство. Но от един момент нататък започнах да се притеснявам - тя спря да ми пише, след около 20 дни без никаква вест от нея получих писмо, в което ми обясняваше, че нещо се случва с нея и е много объркана. Какво преживях в този миг - дори не искам да се връщам към това... Не знаех какво става, не знаех как да реагирам... Последва ново писмо, в което ме уверяваше, че ме обича, но че едва ли ще успеем да се справим с това, което се случва с нея.
Вече започнаха да ми минават различните варианти през главата. Чувствах се ужасно - всичко това се случваше и продължава да се случва вече в продължение на около 2 седмици. Снощи говорихме и разбрах, че си е намерила друг и че вероятно ще остане с него там, на другия край на света... Въпреки това продължавала да ме обича и била много объркана. Поиска време, в което да си изясни нещата. Време, в което аз ще продължа да умирам от болка и да не мога да спра да мисля как докато умирам от болка, тя е с друг, прегръща го, целува го, шепти му нежни думички... Нямах смелост да я попитам дали е спала с него, но предполагам, че е...
Та, това е. Не знам какво да правя. Не мога да ям, не мога да спя, почти всяка нощ се въртя в леглото до сутринта и понякога, но само понякога успявам да заспя за по няколко часа. Свалих повече от 5 килограма за тези две седмици, треперя, замаян съм и изобщо съм неспособен да се захвана нищо... Аз лично, за себе си, оценявам шансовете тя да се върне в България на може би 10%. Готов съм да й простя и да забравя всичко. Дори и да не се върне - пак съм готов да й простя и да й пожелая щастие. Но много искам да се върне... Не знам дали има на какво да се надявам...
п.п. В същото време ми откриха сериозна болест, за която обаче не искам да й казвам. Не искам да направи нещо от съжаление. Не знам какво да правя....................................................................................................
Коментар направен на 7 Септември 2008 единственото нешто което мислиа аз че триабва да проумееш е че си на 27 и че жувота те парва започва че има толкова много жени които тарсиат точно това качество което имаш ти че сам сигорна че ште си намериш твоиата половинка . а и е по добре заштото разликата в годините винаги е било проблем било то при мажа или жената. ти само се радваи че го е направила след 2 годишна вразка и не след 5 че тогава болката е по силна. парво си излекуваи ъ после все напред всичко наи добро ти желаиа. и касмет наистина касмет ти желаиа и сам сигорна цхе ште откриеш това което тарсиш. пра6там ти една наи искрена преградка и целувка..
касмет.....
Д.Д.Д1 .................................................................................................
Коментар направен на 17 Август 2008 Не е издържала теста и това е. Какво толкова му мислиш? Прати и писмо "Бъди щастлива", лекувай се, и продължвай напред.
Иначе, бригадите са много хубаво нещо - отиваш "на другия край на света", виждаш се за малко с пари, внимание от разни екзотични мъже и др. подобни и повечето бг шматки (не се изключвам) почваме да си мислим за оставане и други такива. В допълнение ако има наоколо и български емигранти да ти мътят мозъка как няма какво да правиш в България, няма смисъл да учиш, да се развиваш ... Редовните оргазми в началото на екзотична връзка, три цифрен чек в края на всяка седмица, лъскавите достъпни витрини - рай за всяка слаба психика. Дано се осъзнае девойката! .................................................................................................
Коментар направен на 25 Юли 2008 батка оня дето я чука едва ли се е засилил да се жени за нея след 1 месец секс. жените не обичат да им се молиш, единствения шанс да си я върнеш е да и биеш шута. тогава може да се размисли над нещата, че сега мисли само за това което и се случва в момента. иначе и да клекне защото си склонен всичко да и простиш, после ще живее с идеята че тя е направила всичко за теб когато си и треперел в караката. а повярвай ми като една жена си мисли това знае как да ти го изкара през носа .................................................................................................
Коментар направен на 24 Юли 2008 Голямата тайнственост с това "на другия край на света" сякаш има друг вариант освен да е на бригада в САЩ. "Нещо ставало" с нея - какво точно става, чука се или? Да не е вземала някакви хапчета, че да "става" нещо. Общо взето - рискувал си и си разбрал действителността. Неслучайно доста двойки не се "пускат" взаимно да ходят поотделно тук-там, защото добре знаят какво може да стане. Смяташ че са старомодни или глупави ли? .................................................................................................
Коментар направен на 24 Юли 2008 Поредната българска проститукта продава се за "хубав" живот. Остави я да си троши главата, забрави я, гледай си здравето. Жени има много, тази определено не е стока. Не те заслужава, просто я забрави. Успех! .................................................................................................
Коментар направен на 24 Юли 2008 Съжалявам, яе тоеа ти се случва. Мисля, че трябва да я забравиш. Обърни внимание на здравето си. .................................................................................................
Коментар направен на 24 Юли 2008 Здравей, момче!
На 27, по - точно на 28, и аз бях така - имах чувството, че света се срутва и бях тотално неадекватен.
Запомни - КЪСАЙ!!!, каквото и да ти казват други, само това е спасението за тебе. Най-доброто в тази ситуация е да забравиш моментално за свирката, пардон за бившата ти приятелка, и да обърнеш сериозно внимание на здравето си. Бъди егоист - на всеки човек му е нужна поне малка доза егоизъм.
"...е намерила друг и че вероятно ще остане с него там, на другия край на света... Въпреки това продължавала да ме обича и била много объркана. Поиска време, в което да си изясни нещата..." - ха-ха-ха тези лафове можеха да минат когато човек е на 20 години, но по - възрастен човек да им се връзва е чиста глупост...
Не те познавам, но ми се струва, че си човек с достойнство, затова ти съчувствам и ти желая преди всичко здраве. Излекувай се физически и емоционално (последното най-добре ще стане с някоя друга жена) и забрави за тази пикла нещастна...да не казвам путка удушена, че малко грозно идва, опс май че го написах - е, здраве да е и това определение подхожда...
М 37г. .................................................................................................
Коментар направен на 24 Юли 2008 От личен опит знам, че едно зло не идва само, ето и при теб се е получило така, явно си попаднал в такъв мрачен период и честно казано само времето ще покаже какво ще стане, нямаш полезен ход... Прецакан си от жена, от женската природа, която НИКОГА не е наясно със себе си и ВИНАГИ се извинява с природата си, за да не я съдим строго за скодоумието й...
Дано се оправиш, момче, дано се оправиш, искрено ти го желая!
М30 .................................................................................................
Коментар направен на 23 Юли 2008 аман от хора, които жертват уж всичко за другия, но не заради него, а заради себе си. Ти мислиш много повече за себе си, отколкото за нея... помисли над това! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|