Дата на изпращане:21 Юли 2008 Ето, вчера пак се случи. И днес продължава. Депресията ме връхлита и ме вади от строя кога за кратко, кога за по-дълго. Пия и докато съм пияна кроя планове. Не мога да пия постоянно обаче, не мога да стана алкохоличка. Не искам, а и алкохолът не ми понася в големи количества. Отлично познавам проблемите си, дала съм си сметка за живота си. Дотук лесно. Трудното е да действаш, когато си парализиран от умора и страхове. Впрочем, не съм много млада и моля младежите да не коментират. Нещата изглеждат различно, когато нямаш пред себе си вечността.
Мъжът ми...е човек с много положителни качества. Втори брак, 7 години сме заедно, оженихме се защото бяхме влюбени, поне аз. Не съм изневерявала. Уважавам го като личност. НО. Всичко в този живот му е по-важно и по-интересно от нашата връзка. Аз непрекъснато съм сама. Да, също работя. Имам интереси, опитвам се да си намирам хобита. Но понякога имам нужда да се заредя емоционално, сексуално и пр. Със сигурност знам едно: ако го помоля да дойде, защото имам нужда от него, няма да го направи. Ще дойде, ако и когато може. Работата преди всичко. Но нали той сам си прави графика!
Разговорите на тази тема са невъзможни. Проявя ли претенции за повече внимание, той чува заплаха за пълната независимост, която си е извоювал. Работел заради мен и сме щели да живеем по-късно, всички хора били така. И се обижда. И аз мълча, живея отделно от него, приемам любовните му посещения в свободното му време и периодично изпадам в депресии. Още преди години разбрах, че моите депресии не са негова работа и се наложи да пия хапчета (засега само един курс на лечение. Уточнявам, че нямам клинична диагноза "депресия").
Да, карам я така известно време и после изведнъж ме връхлита усещане за абсурдност на ситуацията. Защо седя сама тази събота тук, а той на другия край на Бъргария? Приятелките ми заети. Детето голямо. Чета докато ми се доповръща, ходя сама по улиците, чистя, гледам да се намирам на работа, но не става. Тръгват и други мисли из главата ми - не ми ли изневерява - и ставам параноична. Красота.
Та исках да попитам хора с житейски опит как ви се струва, загубена работа, нали? Трябва да си мазохист, за да ти харесва..................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 Хе, мъжа и на другия край на България, тя сама и с пари, а пие и се оплаква, че е сама! За теб гаджета няма ли? Или си някой дебел крокозъбел? .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 Опитай се да намираш красивите неща в живота...радвай се повече на дреболиите които ти се случват създавай си сама удоволствия-сега му е времето. Съпругът ти работи-ами харчи му парите тогава след като не желае да те подкрепи морално да го направи поне финансово....ако сама не се стараеш да направиш живота си по хубав няма кой да ти помогне. Е да дете съм,но съм изживяла доста... :) И съм се чувствала много много по-зле от теб. Замисли се не се случва нищо толкова страшно просто трябва да се оттърсиш от негативните мисли. Всичко може да е красиво...живи здрави сте защо да не сте щастливи?? .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 За подобни ситуации хората са казали "всяко зло за добро"...т.е. ако в живота има нещо, което ни трови то е за да се научим на нещо. Ти и аз и хората като нас трябва да се научим да се разграничаваме от другите и да градим своето щастие независимо от тях. Т.е. трябва да достигнем по-високо ниво на независимост. Докато нашето щастие или добро настроение или добро самочувствие зависи от някой друг така ще е, дори и с 10-тия съпруг. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 Благодаря ти. Това като, че ли аз съм го писал. Само, че в мъжки род. Предполагам, че сме в една възрастова категория и във никакъв случай не желая да ти изказвам съчуствие, да изразявам съпричастност, да ти давам плоски или неосъществими съвети. Знам безисходността от това да не искаш да загубиш някого и да не можеш да го промениш.Решителните действия не помагат, те задължително носят само негативи. Познавам абсурда (покрай ситуацията изчетох целия Кафка).
Искам да попитам:съществува ли някаква възможност в сайта да се оставят лични бележки. Ще помоля и авторката за някакъв имейл, бих искал да говоря с нея. .................................................................................................
Коментар направен на 21 Юли 2008 Ами то и аз съм така-сама,или по-скоро самотна.И тези състояния са ми познати до болка.Невиждам изход от ситуациятя и чакам,какво-един господ знае.Може би някой или нещо да ме измъкне от това,ама няма да стане.Трябва сами да си помогнем,но как????Ж41 .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|