Дата на изпращане:20 Юли 2008 Мойта изповед е доста дълга история, за това ще я разкажа цялта. Всичко започна през пролетта на далечната 1996 година. Всички знаят как е началото на тръпката наречена лщюбов, първи стъпки, осъзнаваш какво представялва и т.н. Бях доста млад и
доста неопитен в тази тема. Срещнах едно момиче което ми завъртя главата доста качествено. След три месеца терзания успях да намеря начин да открия какво изпитвам и се оказа, че чувствата са взаимни. Мога да кажа с ръка на сърцето че съм изживял най-красивите мигове в живота си с този човек. Вскички красоти на този свят на могат да се сравнят с усещанията и чъвствата които съм имал с нея. Нещо което до ден днешен ми се вижда като един голям и красив сън. Нямам думи с които да опиша наистина какво съм изживял. Нека никой да не си мисли че е било за ден или за месец. Цели 5 години 6 месеца и 21 дни продължи това. И както вече споменха всичко красиво има своят край. Разделихме се. Бях огорчен, много огорчен. Имах чувството че вече слънцето не изгрява, водата е пряла да тече, а часовника за винаги спрял. Знам че всеки
ще си каже че съм го преживял само аз това а жената до мен не е разбрал и за това сме се разделели но знам със сигурност че и тя е изживяла същото каквото и аз.(в което съм убеден до ден днешен защото сме си говорили на тази тема след това с нея). Всеки ще си зададе въпроса защо сме се разделели? А истинската причина е мой приятел (банално нали??)Когато тя ми разказа какво става
между нея и моя приятел приех нещата доста неспокойно и тежко. Разбрах колко съм ненужен е че цялото място в сърцето ми което съм отделил за нея остава празно , а тази празнина я замести болка. Много дълбока болка. Чувал съм че времето лекува всичко и така оставих да действа лекарството. Минаха 2 години но все още с болка (а понякога и през сълзи) се сещах за отминалите прекрасни мигове с нея. Срях да ходя на места на които и най-малкото нещо ми напомня за нея. Така и не запълних празнотата там някъде дълбоко в мен. Времето мина гонините се търколиха все по-малко се сещах се нея. Срещах се с други хора, различна компания ,други места и все пак след 5 години намерих сили и човек с който да опитам отново. Не беше същото!! Опитах се да не слагам нещата на кантар защото на този свят няма 2 еднакви капки та какво остава за характери и хора. Мина се време с се ожених. От този момент нататък стана лошо. Жената се промени коренно и аз все повече се сещах за всеки 1 момент в който съм изпадал с съпругата ми и подобен с приятелката ми преди години. Не получавах тази любов коятио давах и исках да получа . Сега вече съм стигнал до момент в който просто живея с нея защото съм женен за нея и нищо повече. Още по голяма празнина. До кога ще е така??? Искам да обичам някого който ме обича!!!! Как е възможно живота и съдбата да са толкова несправедливи? .................................................................................................
Коментар направен на 23 Юли 2008 Да, първото изречение от първия коментар е супер-типично за разглезения, инфантилен американски КОНСУМАТОР! Той нищо, разбирате ли, не е направил през живота си (освен това, което са поискали от него), но му е много ценно времето, гледа всичко да му е застрахованко, гарантиранко, да не се мине с нещо случайно...
Другият голям американски лаф е "I don''t care!" - използват го по отношение на всичко: съдбата и проблемите на ближния, екологията, по отношение на целия свят дори.
Да не говорим, че си бършат дебелите задници с тоалетна хартия, напоена с екстракт от Aloe Vera... и пият трапезна вода, която е "Cholesterol free" (със същия успех може да е и "explosive free", та да звучи по-безопасно и анти-терористично...), или пък "sodium free", като при това си слагат съвсе-е-ем мъничко сол на пържените картофки... .................................................................................................
Коментар направен на 21 Юли 2008 До двамата хамериканци от долу - why don''t you both fuck off? .................................................................................................
Коментар направен на 21 Юли 2008 До господина/госпожата с английския коментар:
First off, this is a BULGARIAN site. You want to demonstrate your command of the english language to prove what? I am completely lost... Yes it''s a fact that almost everyone in Bulgaria these days speaks, understands and types english just fine. But that is beside the point. I don''t get you and probably noone else will. And not because your message is in english, but because this attitude typical for all the forums the puny uneducated 13 years old americans post on is not ok here. Let me just break it to you this way: Here in Bulgaria we have this thing called social norm. Basically it means stfu if you don''t have anything to say. If your only way to feel good about yourself is to post in english on a bulgarian forum let me tell ya, you losing 5 minutes of your life is the least of your problems! .................................................................................................
Коментар направен на 20 Юли 2008 Somebody please give me the last 5 minutes of my life back. Don''t read this "confession" - it will be a complete waste of your time. Some guy went through something that every single person in the World has been (or will be) but since he thinks he is special, he decided that it''s okay to waste people''s time. Get a live cry baby. Live sucks - it''s not all cookies and milk from your mommy. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|