Дата на изпращане:17 Юли 2008 НЯМА ДА СЕ СРЕЩНЕМ СЛЕД 10 ГОДИНИ ...
Няма да се срещнем след 10 години...
...Защото няма ненаказано шастие!
Времето не лекува! То само притъпява болката, заключва я някъде по-дълбоко в дебрите на съзнанието и не й позволява да изригне с онази спонтанност, която нищо и никой не можеше да спре в първите години след смъртта му... Но не може да я превъзмогне, нито да я направи по-слаба, дори и след 10 години. Единственото, което времето промени в болката, е това, че я отвори и направи споделяема...
Не беше любов от пръв поглед, не беше и от втори... Беше онази – ЕДИНСТВЕНАТА...ГОЛЯМАТА...ИСТИНСКАТА, която те сполетявала веднъж в живота, а повечето хора и никога. Онази, която прави погледите необозрими, а сетивата неконтролируеми, която е неподвластна на разума и те завихря в пиянството на чувствата, докато изцеди и последната капка съзнателна мисъл. Онази, която разруши елементаризма на ежедневието, прелитаща над дребнавия битовизъм, опустоши всеки остатък егоизъм и сътвори пълната ни отдаденост, промени всички възприятия, отключи скрити тайни, докосваща всяко нервно окончание, разкриваща широката аспектност на душите ни и сливаща ги в единство.
Тя оцеля, преодолявайки всяка барикада. Тя оцеля, въпреки тържеството на страха от неизвестното, въпреки малките ни бягства, тласкащи ни с още по-голяма сила един към друг, въпреки атаките на лицемерната псевдоморална недопустимост, въпреки греха от прекъснатия живот на нероденото ни дете, въпреки необлечената ми сватбена рокля, безславно провиснала в гардероба, въпреки... Тя премина през рая и ада, през смеха и сълзите ни, през всяка победа и загуба...за да ни претвори в едно цяло! ТЯ - ЕДИНСТВЕНАТА...ГОЛЯМАТА...ИСТИНСКАТА, наистина оцеля въпреки всичко и всички, извисена и всепобеждаваща... До нажежения 16 юли на 1998-ма, когато се появи онази с косата-непобедимата! Тя срина целия ми свят, изтръгна сърцето ми, а отворената рана запълни с разрушителна болка, обречена на вечност.
Невъзможната любов е тази, която помним завинаги, заради болката и самотата...
Обуздайте стремежа си към ЕДИНСТВЕНАТА...ГОЛЯМАТА...ИСТИНСКАТА. Не я изживявайте на такава цена. Не я търсете, ако трябва да платите с едно смазано от мъка сърце, със задушаващата болка, стискаща гърлото и спираща всеки приток на въздух, с пожара на нечовешките спазми, изгарящи всяка частица от твоето АЗ, с осъзнатото безсилие пред необратимостта на жестоката съдбовност. Молете се да не я срещате, за да избегнете подобно страдание... Безсмислено е да я изживеете, жертвайки себе си във фаталната й обреченост! Не вярвайте в идиотския цинизъм на клишето, че „Това, което не ни убива, ни прави по-силни.” Напротив! Не ни прави по-силни, просто удължава агонията, вкопчвайки метастазите в душите ни.
Не съм преодоляла загубата, нито с времето, нито в безвремието. Това, че съм оцеляла, не означава, че съм станала по-силна, че не ме боли... Значи само едно: че от мен е останало по-малко...Че част от мен, е умряла, заедно с него!
Беше едва на двадесет и осем. През всичките тези години, не посетих нито веднъж онова място, наречено с грозното четирибуквено съчетание... Светогледът ми отказа това възприятие. Не исках и не можех да го преоткрия в купчина пръст и снимка върху каменна плоча...
...Не и него, не и нея – ЕДИНСТВЕНАТА...ГОЛЯМАТА...ИСТИНСКАТА...
.................................................................................................
Коментар направен на 15 Август 2008 Прочетох тая изповед пет поредни пъти, всички останали бледнеят на фона на тази. Хора не се къхарете за дребни неща, всичко се преодолява и се намира изход от всяка ситуация, единственото което не може да се победи е тази с косата- непобедимата! .................................................................................................
Коментар направен на 3 Август 2008 Наистина е глупаво да философстваш докато някой страда...но не мислиш ли, че всички, абсолютно всички страдаме от загубата на любовта, независимо, че причината тя да си отиде от нас може да друга, не смърт....има ли значение каква е причината. Дори е по-лошо, когато причината е собствената ти глупост, тогава също много боли защото няма кого да обвиняваш...знаеш, че сам си отговорен...че всичко е било в ръцете ти, а ти от некадърност си го изпуснал...Ами тези дето пишат - в началото беше прекрасно, но после всичко се срина.....и те са я загубили...ами тези пък, които дори не са я изпитали..те пък са хептен за окайване...както писа по-долу един коментиращ явно любовта е нещо, което трябва да сътворяваме всеки миг наново. .................................................................................................
Коментар направен на 21 Юли 2008 az pak moga da ti kaja 4e vremeto lekuva no ne slaboumnite 6tom vqrva6 v lubov(samo hormoni) si pravq izvoda za teb i sega 6te kaje6 to ne znae ko e lubov zatva pi6e taka, prejivqval sam mnogo pati lubovta i moga da ti kaja 4e vsi4ko e samo hormoni pa ako si i piinal e kade ti lubov, zaebi gi te gluposti sa6tata rabota i za bog ne sa6testvuva prosto nadejda ot predi hilqdi godini ni6to drugo nqma rai nqma ad nqma bog 4oveka e proizlqzal ot maimunata i kogato umre otiva v nebitieto si4ko priklu4va!!! .................................................................................................
Коментар направен на 21 Юли 2008 ужасно..пази боже! .................................................................................................
Коментар направен на 21 Юли 2008 Ти си силна, щом споделяш. Възхищавам ти се, вярвай ми.
Ако изобщо е възможно (не си казала, че търсиш съвет), бих се опитал да ти дам сили. Мисли за живота като за миг, подарен ни от Твореца. Знам, че ти е много тежко, но каква е разликата между 5, 10 или 40 години щастие в сравнение е вечността. А сама виждаш, че любовта е вечна. Така че, опитай се да мислиш положително, в смисъл, че ти си го изпитала. То не може да се измери с време или друга мярка.
Сама казваш, че повечето хора никога не срещат тази любов. Така е. Ти си я имала. Цената е неимоверно висока, но си я имала.
Казваш да не я изпитваме, но драмата е в това, че не става по желание. Затова сме хора.
.................................................................................................
Коментар направен на 21 Юли 2008 Съжалявам много за любимия ти човек...
Тръпки ми побиха, докато четох изповедта ти. Такива силни думи.... .................................................................................................
Коментар направен на 19 Юли 2008 Съжалявам много за загубата ти
Ж26 .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|