Дата на изпращане:15 Юли 2008 Незнам дали моята изповед е за тук, но ако може да ми дадете съвет.От 3 години съм омъжена. Имам дъщеря на 3години.Мойе би ви стана ясно защо съм омъжена. Мъжът ми изобщо не ме уважава.Нарича ме некадърна,глупава и т.н.От скоро работя и скандалите са наше ежедневие.Няколко пъти ме гони да си отивам при майка.Много ме ревнува.Но аз стоя защото не съм направила нищо, а ако си отида ще мисли че му изневерявам.Но вече не издържам,ще полудея. Не можете да си представите с какъв ужас се прибирам от работа да не би пак да започне да се кара. Но има нещо друго! Мисля че започнах да се влюбвам в един колега.Той се държи страхотно с мен.Може би за това. Нарича ме принцеса, а аз горката никога не съм чувала нещо подобно от мъжа ми.Вече не го понасям. Не мога да го гледам и си мисля че ми изневерява. Ако можете да ми дадете съвет какво да правя!За сега стоя само заради дъщеря си но от както и тя присъства на един скандал, започнах да се замислям кое е по-добре за нея!.................................................................................................
Коментар направен на 3 Август 2008 Искам да благодаря на тези които са отделили от времето си да напишат коментар по изповедта ми. Всички ми дават този съвет да го зарежа. И в най скоро време ще го направя! А на този който ми пише че съм го вързала с дете много грешиш! По скоро той ме върза! Та аз бях само на 19 а той на 27! А за аборта-правих един на 16 от него. Така че си направи сметката дали можех да направя още един! А за колегата-не съм такъв човек! И нищо няма да се получи между нас! .................................................................................................
Коментар направен на 17 Юли 2008 Стана ми ясно защо си омъжена. Защото си решила да вържеш някое нещастно момче, като забременееш от него. И не се оправдавай, че е станало случайно. Има едно такова нещо, наречено аборт. Не стига, че си го заробила човека, ами и до скоро той те е издържал. Явно вече му е писнало и ти го е казал в прав текст - върви си при майка си. Какво още трябва да направи, за да се оттърве от тебе? .................................................................................................
Коментар направен на 17 Юли 2008 Бягай, момиче . И за детето ти ще е по-добре, повярвай ми. Никога, ама никога не прави компромиси със себе си или с детето си. Ще имаш ново начало, но карай по-кротко. .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 Махни се от там.Съди мъжа си. .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 Сама прецени, но според мен по-травмиращо за едно дете е да израстне в семейство, в което бащата тормози постоянно майка му. Това трайно уврежда психиката на детето. .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 Ще започна с това, че съм твърдо против развода. Започвам така защото.....в твоята ситуация аз бих си тръгнала, бих се развела, бих избягала където и да е! Познавам тази ситуация, и нищо друго не ме ужасява така. В края на краищата, съжителство може да съществува само между психично здрави хора, а твоят съпруг май не е такъв (на мъжете, които решат да ме нападат по тази линия ще кажа-абе, я си представете, че жените ви започнат да ви ровят по телефоните и джобовете и непрекъснато да душат около вас обвинително....или пък да ви обиждат.....Колко бихте издържали?).
Аз разбирам увлечението ти по колегата, но.....дали не си ``принцеса`` защото си чужда и друг има грижата за теб? А ти дали не се увличаш точно защото си толкова нещастна? Бъди обективна защото този мъж може да ти изглежда по съвсем друг начин, ако си си стъпила добре на краката и си самостоятелна.
За мен бракът ти е обречена работа. Ако имаш сили-търпи. Ако не-бягай. Не започвай обаче извънбрачна връзка. Това не е решение на проблема, а резултат от него и само ще влоши нещата. Като нищо може да си изядеш боя. Мен ако питаш, нищо чудно мъжът ти подсъзнателно да се надява да те спипа в нещо, за да оправдае агресията си. Също така, нищо чудно след време да се запознае с някоя жена, която по някакъв неизвестен за науката механизъм блокира причините за агресия в болния му мозък, той да се влюби в нея и да ви зареже с детето. Това разбира се, са само голи предположения.
Защо пък не поговориш с него спокойно и не го попиташ защо се държи така с теб и по-добре ли ще се чувства ако е свободен? .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 Чувала съм много разкази за жени, които са понасяли побоища дори, но са стояли заради децата си и с добро, с търпение и любов, в крайна сметка са успявали да променят съпрузите си. Не като им натякват - ти не бъди такъв, а онакъв, а просто с кротост, с мълчание, смирение и с годините мъжете са се осъзнавали. Много е труден този път, не всяка жена може да тръгне по него и да стигне до края здрава, но при достатъчно силна любов към брака, към мъжа, към детето - заслужава си. Бъди силна, защото тепърва те очакват трудности. Въоръжи се с мъжко търпение и не давай детето ти да гледа какво става вкъщи, дори не му говори лошо за баща му, каквато и гадина да е той, не насъсквай дъщеря си срещу него, че ще стане мъжемразка и ще съсипеш и нейния живот. Успех! И Бог да ти е на помощ! .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 Дъщеря ти е все още малка!Бягай докато е време.А за колегата - ти си знаеш,да не би да се държи най-нормално,пък на тебе да ти се стува ,че има нещо към теб? .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|