Дата на изпращане:15 Юли 2008 тази година май няма да ме приемат в университет. ще го преживея. ще работя и ще пробвам другата година. проблема е, че наще няма да го преживеят. не ми говорят, не ми дават да почна работа, не ми дават пари и което е най- гадно разбира се- държанието им. постоянно ми казват колко ги е срам от мене,как ще кажат на колегите си какво било станало(сякаш им влиза в работата на тях!!!) каква съм неблагодарница, че съм им харчила парите за уроци а сега няма да ме приемат. въпреки че аз януари още спрях да ходя на каквито и да е уроци точно, защото може да не ме приемат и тогава ще има много да ми натякват. вкъщи е ад. колкото и да се тровя с валериани не мога да се успокоя и все плача (сега пак ревнах) мноого съм объркана всичко стана много бързо. и още мога да говоря но няма значение.................................................................................................
Коментар направен на 18 Юли 2008 Нашите и те бяха като твойте и като тоя дето те е нарекъл "поредната тъпа патка".
Най-важното им беше да ме приемат някъде за да не се изложат пред колегите. Изобщо не ги интересуваше къде и много се опъваха като разбраха, че искам специалност в която много трудно се влиза. Като ме скъсаха първата година майка ми се фръцна и не ми говори сума ти време. Непрекъснати натяквания как ме издържали и тем подобни се пееха като песен, като се има впредвид че се оправях почти без уроци.
Приеха ме на втората година, като междувременно записах една тъпа и много тежка специалност заради колежките.
С това натякването за дето ме издържали не спря и дълго живях много бедно, работих, но завърших.
Сега и аз и брат ми сме много далече от нашите. Един от най-хубавите ми моменти е този от който вече нямах нужда, да прося пари от тях.
И двамата се махнахме от града ни при първата появила се възможност.
Сега и аз съм родител и смятам никога да не поставям детето си в такова унизително положение, както те ме поставяха и както баба ми и дядо ми никога не са ги поставяли тях.
И не е въпроса в това колко пари са ми давали а как.
.................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 Някога бях твърде зависим от родителите си. Брат ми също. На 19 се махнах от къщи. За моя изненада "наще" ме подкрепиха!!!
Завърших си образованието, доста добра специалност. Изкарвам достатъчно, във фирмата, която създадох. Не съм преуспял материално, но не съм и бедняк.
Брат ми остана под влиянието на родителите ми. Затъна здраво, наистина здраво...
Животът си е твой. Реши как да го изживееш и действай! .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 не се мъчи.всичко ще се оправи някой ден ще им го връщаш тъпкано.Това си е тфоят живот нямат право да ти казват какво да правиш не се влияи от тях те нямат власт нас теб имаш си тфой живот не им се връзвай защото ще се самоунищожиш .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 Мило момиче, аз съм университетски преподавател и трябва да ти кажа, че по мои наблюдения студенти стават всички, които са решили да влязат във ВУЗ. Тук въпросът е: ти искаш ли да учиш в университет и ако искаш какво точно ти се учи? Имам огромен опит в подготвянето на кандидат-студенти. Имам случаи, в които ми се обаждат да почнат с уроците през април и въпреки краткото време за подготовка пак успяват да се класират и да влязат там, където искат. Изпитите сега са безумно лесни. Щом ти си пресъснала уроците още януари, тази работа ми намирисва на нежелание от твоя страна. Валерианите и рева на са решение. Имаш цяла година време, за да се подготвиш и да докажеш на родителите си, а най-вече на себе си, че всичките усилия, които си положила са си стрували.Покажи, че в теб има достатъчно воля да си наложиш да учиш, отделяй по един час на ден да четеш букварчета и си намери работа, с която да си плащаш уроците и да не бъдеш зависима в това отношение от родителите си. Пожелавам ти успех, не се е случило нищо фатално и нищо непоправимо. Само от теб зависи дали нещата ще се оправят! Стискам ти палци! .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 Поредната тъпа патка. Ами прави са родителите ти. Те не са длъжни да те издържат цял живот. Само им се чудя защо не те оставят да си вадиш сама хляба като някоя продавачка, сервитьорка или проститутка. Тогава ще разбереш как се изкарват парите и ще цениш повече направеното за теб от тях. Не стига, че ти дават подслон и те хранят, ами и си недоволна. Като не ти харесва изнеси се някъде на квартира, плащай си всичките разходи сама, работи и тогава ела се оплаквай от родителите си. А между другото колко време мислиш, че ще изкараш като проста сервитьорка или продавачка? Докато станеш на 50? Или чакаш да се омъжиш за някой сляп и да те издържа докато мързелуваш? Само че нека ти кажа, че и това не е сигурно и може да бъдеш подложена на такъв тормоз, какъвто не си предполага че съществува. А когато не можеш да осигуриш нормална среда за детето си и не можеш да се справиш с отглеждането му, тогава ела се оплаквай от родителите си.
Родителите ти може да не са съвършенни, но са ти дали много и без тяхна помощ до никъде нямаше да стигнеш. И още нещо никой от тях не ти е длъжет с нищо. Нито с отношение, нито да те храни и издържа. Какво си дала ти на тях, за да имаш претенции. .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 Абе тези безмозъчни дърти копелета осъзнават ли че това не е най-важното нещо в живота ти не разбират ли че като те поставят в подобно положение не ти правят добро а точно обратното повечето родители в България са с някаква изкривена психика и наистина не ги разбирам...Не ти помагат по този начин. Някой ден не дай си боже като им се случи нещо наистина голямо ще видят и ще осъзнаят че са се вайкали за глупости. Егати .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 ваште са смотани комплексари, не можеш да ги промениш. колкото по рано станеш самостоятелна толкова по добре за теб. дори и от здравословна гледна точка щом си стигнала до валериани. не знам как успяват да ти забранят да почнеш работа, може би на теб не ти се иска много, но и да започнеш не зарязвай плановете си за учене ако искаш да направиш нещо в тоя живот .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 Няма страшно мен ме приеха на третата година.Това, което става в къщи е временно. .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 ми признай си че си тъпичко мойто момиче - шанс, кво да се прави... .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 хубаво е да си уважаваш родителите, ама твоите са големи глупаци. Питай ги кое е по-важно, да учиш някаква глупост за да не им се урони престижа пред колегите, или да влезеш нещо найстина свястно което ще учиш със удоволствие и ще работиш после. Айде със здраве и не се коси толкова. Ако може и да поработиш малко, добре ще е - да не се чувстват пр***ни старите заради парите си. .................................................................................................
Коментар направен на 15 Юли 2008 това няма смисъл-вашите явно са много елементарни хора(извинявай,но това е истината),за такова нещо да си уморят детето:-)))).Смешна работа.Не им обръщай внимание почни работа,защото те по този начин се опитват да те накажат да си зависима от тях....глупости.Не се тормози за това нещо,спокойно само аз влязох студентка на втората год. след като завърших,но нашите имаха вярата в мен и знаех че аз съм твърдо решена да вляза,дори втората год. като ме приеха аз не се записах в университета защото така реших....и да май на третата год. съм влязла - да.Не се притеснявай важното е да си убедена във себе си .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|