Дата на изпращане:14 Юли 2008 хм...може би никога не ти е пукало за мен, така както съм си мислила..или поне съм се надявала.. Но няма да те забравя въпреки всичко..и се надявам някой ден да се сетиш за мен и да осъзнаеш, че едно момиче е умирало за теб и е ЖАДУВАЛО да докосне устните ти, тялото ти... Надявам се също да разбереш, че не исках всичко това да се случва, но обстоятелствата го наложиха.
Знам, че четеш изповедите тук и едва ли би се досетил, че тази се отнася точно за ТЕБ, но......
П.П. Съжалявам..................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 Ot avtorkata:
100 % pove4eto hora, pro4eli izpovedta si mislqt, 4e tova se otnasq za tqh, naprimer - 4oveka, koito e pisal predi men... .................................................................................................
Коментар направен на 15 Юли 2008 Обстоятелствата го наложиха? Няма обстоятелства, има решения! .................................................................................................
Коментар направен на 15 Юли 2008 За какво съжаляваш?!?И кога се сети да съжаляваш?!?Докато ме нараняваше ти беше хубаво,нали...Забавляваше се,приятни емоцийки,мислеше само за себе си...Когато стана твърде късно,започна да мислиш за мен...А това,че поддържаш връзка с бившите си гаджета,го смяташ за съвсем нормално,нали?!?А и най-вероятно си преспала с някой друг...Както и да е...Простил съм ти всичко...Оставям те на мира...Живей си живота и бъди щастлива... .................................................................................................
Коментар направен на 15 Юли 2008 Подскажи малко и може би твоето момче ще разбере,че тази изповед се отнася за него. .................................................................................................
Коментар направен на 15 Юли 2008 Обстоятелствата са го наложили,не ги знам обстоятелствата,но ако е така както казваш няма обстоятелства...има или любов,или предателство и разочарование!Всичко друго е просто извинение...
Знаеш ли, и аз имах подобни емоции,но установих че както съм си мислел колко ме ЖАДУВА,тя си реди нещата само в нейно удобство...докато аз си правих неудобното постоянно,само и само тя да е на 1во място!Аз си я търпях въпреки всичко,но накрая тя спря да търпи. Нахално малко ми се стори! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|