Дата на изпращане:12 Юли 2008 Привет!
Моето не е изповед, по-скоро въртележка от разкъсани мисли и въпроси без отговори...
Аз съм кралицата на задънените улици! Аз съм едно уморено, глупаво момиче на 21. Едно нещастно противоречие, безкрайно изтощено от това Той да ме има и да не знае какво да прави с мен!
Пред света съм мъжко момиче...смея се, беснея, създавам светове, а свободата съм издигнала в култ! Пред света съм странната птица, която с лекота си играе с огъня, а животът и е пъстър и вълнуващ... Пред света съм дивото момиче, което мечтае, не борави с излишни сантименти, носи сила и огън и живее с вятър в косите!
Пред вас ще съм слаба, толкова ми е непозната тази уязвимост! Иде ми отново да се навлека в неразруха!
Не обичам клишетата и онези чисто женски илюзии: "той сигурно ме обича, но се страхува..."; "той просто не се осмелява да е с мен"; "най-вероятно го комплексирам"; "сигурно счита, че не ме заслужава"...Чували сте редица подобни размисли и страсти, породени от обширни женски главоблъсканици...
Искам да избягам от тези рамки; Струва ми се, че щом един мъж иска една жена, няма други фактори в това уравнение... Така ли е?
Когато Аз срещнах Него, бях още дете: едно синеоко момиче на 13 год. Белезите на детството едва ме бяха напуснали през онази чудовата есен...
Когато Аз срещнах Него, той бе живото, рошаво въплъщение на всичките ми хаотични идеали! 17-годишен, одухотворен, безкрайно различен, интригуващ и провокативен; Способен винаги да ме разсмее до посиняване! Не бях и мечтала за тази цветност, в която ме потопи Той! Беше истинско, невинно и някак... наше си! С нашия почерк! Бях с него, наслаждавах се на гладко-смазания механизъм на собствената си вселена... Тогава не знаех, че Той е единствената ми дефиниция за щастие!През понази наша чудовата есен!
После Той си тръгна! Без послепис, без звук! А аз мълчах... Нямаше го "защо?"-то, нямаше "върни се!"... Синеокото момиче още го имаше, но духът му, огънят изчезна. Като нестинарка танцуваше по жаравата на тихата си обреченост... Никой на света не разбра за най-страшното му страшно: БЕЗЛЮБОВИЕ!
После Той се върна, разпилян от някаква случайност (как искам случайност да няма, да има знаци и поличби!)... Преоткривах го и тихо го обичах, без да му го казвам и без да му се вричам... Свободата ни бе единствен спътник! Правихме любов и се взирахме един в друг!
Тръгна си безмълвно отново, за да се върне пак след време... И аз да го прегърна в чистото на мръсния ни свят! И пак да си върви...
Хиляди нощи се сблъскваме, безумно бродещи... Без да се търсим, се откриваме, и говорим, и се смеем, и се любим и беснеем! При изгрев слънце се разделяме... и така се въртим и до днес вече цяла вечност! Незнам играем ли, незнам и победител кой е... Аз никога не казах колко го обичам, Той пък-никога не ме поиска само за себе си!
Минаха осем години от онази чудовата наша есен! А след Него все е "никога"! Дотолкова съм негова! Както съм и ничия! Питам се, докога ще влача този кръст! И докъде се простира моето безпътие! Поредните риторични въпроси, чийто отговор е "винаги"!
Вие ме прочетохте: а сега ме разпънете, поругайте, или пък ме отминете!
.................................................................................................
Коментар направен на 24 Септември 2008 Оф лапе, ама красиво пишеш.
С удоволствие те четох да ти кажа. И хич не ме беше еня около кое его ти е центьра и разбирам ли те или не.
Стила на принцеса вече го имаш. Сега остава оня дрислю с белия кон да намине (принца де) и сичко ще е наред.
А на шараните по долу дето са се вживели в ролята на съдия изпълнител: Абе я fuck off ... :)
Наздраве
.................................................................................................
Коментар направен на 20 Юли 2008 Мисля, че човекът с белия кон все пак е прав. ЕГОЦЕНТРИЗЪМ лъха от поста. Това, че смяташ, че не се обичаш не е доказателство за обратното, защото егоцентризма може да е както със знак +, така и със знак -. Всъщност какво искаш точно? Той да не си тръгне ли? И всичко да бъде като в приказките "и се оженили и заживяли щастливо..."...ако те "беше поискал само за себе си" щеше да си е един обикновен консуматор. Така е в живота - трябва да има край за да има и начало. Много нови начала...а не едно начало и после бавно придвижване към края...Нищо лошо не виждам в това хората да се разделят временно за да се срещат после с нова страст. Дори ми се струва чудесно.
жена .................................................................................................
Коментар направен на 18 Юли 2008 Много усукано бе, пиле, си го написала. Удавила си смисъла в думи. Не съм експерт, обичам да чета и понеже тук е анонимно мога и аз да кажа мнение без да се излагам много.
Мисля си че днес никой няма време да се препъва в толкова "джуфки" и "къдри" в текста, за да усети състоянието на автора.
.................................................................................................
Коментар направен на 18 Юли 2008 Май човека с белия кон уцели право в целта. Авторката се засегна.
.................................................................................................
Коментар направен на 16 Юли 2008 Благодаря на всички, които се спряха върху редовете ми!Благодаря ви за хубавите думи и ясно заявената позиция!
Просто за пръв път прибягвам до подобен словесен ексхибиционизъм; за пръв път, било то и под етикета "инкогнито"... И затова съм малко като по пантофи:)
Странно, колко греещ може да се окаже такъв тип общуване... Благодаря!
П.С: До човека, ситуирал ме върху white horse:)
Какъв симпатичен извод! Да съм влюбена в себе си?!?! Приятел, борбата ми да се заобичам е като тази на всяка средно-статистическа манекенка за световен мир! Или, с други думи, обречена!!! Иначе...харесвам бели коне:)))
Колкото до "неподправеното удоволствие", което носи съставянето на поста ми... Е, тук не блестиш с прозорливост!:) Повярвай ми, не съм чак такава диагноза, склонна на самосъжаление! Предпочитам върху хартиен носител (консервативно,а?) да пръскам световъртежите си... Но хартията е онемяла, и... Ето ме тук!
П.П.С: Прости ми що за лаик съм, но не! Незнам какво симптоматизират неологизмите!
ЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ ВИ БЕЗУМНО ЩАСТИЕ!!! .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юли 2008 Ти си толкова умна че скоро ще откриеш сама новото си щастие
М31 .................................................................................................
Коментар направен на 13 Юли 2008 Wind blow you on the white horse :)))
Или казано по нашенски - вятър те вее на бял кон. Като гледам как се изразяваш, струва ми се, че единственият човек, в която си влюбена си самата ти. Крайното впечатление от поста ти е, че съставянето му ти е доставило чисто и неподправено удоволствие, а човекът, за когото става въпрос е просто подходящ повод за писане. И по-леко с неологизмите, нали знаеш на какво са симптом? ;) .................................................................................................
Коментар направен на 13 Юли 2008 Трябва да намериш начин да не се виждаш с него. или да се отърсиш от него. Пробвай да му кажеш че го обичаш. Или ще се стресне и откъсне от теб, или ще те обикне и ще сте заедно. Това е лично мое мнение. Може и да греша. :) .................................................................................................
Коментар направен на 13 Юли 2008 Прекрасно казано! Толкова тъжно! Ужасно е като двама, които се обичат, не могат да са заедно, а още по-ужасно - когато любовта е несподелена! Само не съм съгласен че все жената се чуди и си задава тези въпроси... И аз съм в трудна и тъжна ситуация сега, но доста различна от твоята. Моят свят е изтъкан от лъжи, недоизказани неща, тайни и, привидно или не, бързо угаснала любов. Тя казваше че съм единствения, никой друг не е бил като мен. Че съм живота и и нейната единствена истинска любов. Аз отвръщах с точно толкова любов, дори и повече. Но изведнъж нещата се обърнаха. Баща и казал, тя се уплашила, не можела да е с мен. Знам само частица от истината и много лъжи. Не знам на какво да вярвам, а и няма значение... За отрицателно време тя ме замени... или направи така, че аз да разбера това, дори да не е истина. Но стига, това е твоята изповед... .................................................................................................
Коментар направен на 13 Юли 2008 Прекрасно момиче си ти,изпълнено с красиви,чисти помисли и чувства.Но не си ли се замисляла,че щом цели 8 години си тръгва и се връща,значи интересът му към теб е временен непостоянен,проявява го само когато Той има нуждата да бъде с теб и не се интересува какво искаш Ти?Може пък да е егоистичен по повод на младостта си и да не желае да създава сериозни връзки?Знам,че ти е рано да си мъдра,но все пак опитай да се съхраниш,не страдай,когато го няма и се огледай за момчетата около теб,сигурно има някой интересен наоколо,но ти НЕ ИСКАШ да го видиш?Не се фиксирай към него и не сравнявай всички мъже с него,защото ще има много още време да бъдеш сама и да страдаш.Наслади се на общите ви мигове,а когато си тръгне за пореден път,не живей наполовина,вземи всичко.Или пък се разделете твърдо и окончателно,след като си му дала да разбере,че искаш от него или всичко,или нищо.Но така няма смисъл да се тормозиш,детето ми,повярвай.Прегръщам те и те целувам,изпращам ти обич и усмивки:)))Ж40 .................................................................................................
Коментар направен на 13 Юли 2008 не разбирам защо очакваш някой да те разпъне. какво толкова си направила?
относоно проблема ти-в случаи като твоя си мисля че ние ,хората ,сме мазохисти. Сякаш изпитваме някакво мазохистично удоволстиве ако се мотаем наоколо с открити (но не и за останалите ) рани. Повярвай ми ,излишно е да се пържиш в собствен сос. След като сте толкова близки ,сподели с него това което винаги си искала да кажеш. Какво ще стане после ,никой не знае. А и бъди сигурна че нещата няма да приключат с този евентуален разговор. Но ако не го проведеш, и следващите 8 години няма да усетиш кога ще се изнижат а ти по всяка вероятност ще си в същото положение ,а едва ли искаш да е така. Действай. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|