Дата на изпращане:2 Юли 2008 не мога да повярвам как стигнах до тук отново-няма нещо ,което да ме радва.Всичко в живота ми май рухва.До скоро ходих и на училище и на работа,но ми беше хубаво-макар и много трудно,но...се справих-отличничка съм и на работа се справям много добре.Но сега-колегите,които толкова много харесвах и заради,които оставах сега виждам,че са лицемерни и егоистични...С гаджето ми не се разбираме-много се караме,а и не трябва да сме заедно,но не мога да си тръгна-знам ,4е ме обича...но не ми вярва,че съм му вярна,че искам да сме заедно...Заповядва ми да напусна,но как като вече се установих и не мога да започвам от нулата...Тъжно е като в един момент се видиш сам и колкото и да опитваш все пак нямаш онзи близък човек,от който се нуждаеш,липсва ти онова щастие.Напоследък имам чувството,че всяко момче,всеки причтел от мъжки пол иска само едно...а аз не търся това-искам нещо сериозно,но как...Може би и аз много трудно се жлюбвам,но и като се видя с някой,с който дълго бяхме само и единствено близки приятели,които си споделяха болежките,той започва да ми прави намеци...Няма направени коментари по тази изповед.
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|