Дата на изпращане:29 Юни 2008 здравейте!болна съм от анорексия за първи път го признавам дори пред себе си...ако има и други такива момичета нека да пишат в коментарите... м/у другото съм на 14 ... :[.................................................................................................
Коментар направен на 7 Юли 2008 Трябва да призная, че първият коментар на "момичето, което спря да бъде сянка на самата себе си" беше едно от най-вдъхновяващите послания, които съм виждал на този сайт. .................................................................................................
Коментар направен на 5 Юли 2008 Да бе, болна била. Я да ги нямаше вашите да те лигавят такава и да ти търпят глезотиите... Да те натисне живота, да бачкаш по 12 часа и като си платиш тока и наема да ти остават пари за една кифла на ден, да видиш как ще забравиш за тия простотии! .................................................................................................
Коментар направен на 5 Юли 2008 Здравей.Аз нямам анорексия,но въпреки това съм прекалено слаба.Ям и немога да кача и килограм.Много хора са ми казвали че съм анорексичка,без да знаят значението на тази дума.Незнам как да ти помогна.Просто си втълпявай че не си дебела и яж :Д .................................................................................................
Коментар направен на 2 Юли 2008 Ох, може и да е грехота да го кажа, ама аз така си падам по анорексички. Малко е кофти, че харесвам болни жени, ама кво да се прави, това е истината. За мен, колкото по-слаба толкова по-добре. Никога не ми е достатъчно слаба. Все ми се иска да беше още по-слаба. Може пък и моето да е някаква болест, знае ли човек. Момиче с височина 1,70 по тежко от 45 кг не го отразявам изобщо. .................................................................................................
Коментар направен на 1 Юли 2008 a be bolna bila! 14 godishnite samo iskat vnimanie.. ne tormozi milite ti roditeli i sebe si dete! Stqgai se i se vzimai v ryce! Ne si bolna ot anorexia, a ot lipsa na vnimanie i tova e neshtoto, koeto trqbva da priznaesh na sebe si! Ima mnogo dobri specialisti v bylgaria.., obyrni se kam lekar.. i se osyznai. Tqloto e edinstvenoto neshto, koeto naistina pritejavash mila! Vypreki, che i to e vremenno, e edinstvenoto! Obichai go i se griji za nego! .................................................................................................
Коментар направен на 30 Юни 2008 ох,миличка...защо се е стигнало до там...познавам едно момиче което беше 150 и тежеше 18кг!положението беше много зле обаче се оправи,не знам как...Божа работа....при нея беше лошо защото много късно тръгна по доктори и едва и се размина.Колкото по-рано го признаеш пред себе си,толкова по-рано ще започнеш лечение и толкова по-голям шанс има да пребориш анорексията.Поздравявам те че си направила първата стъпка,да го признаеш и споделиш,но не спирай до тук!Бори се за живота си!Успех,вярвай в себе си! .................................................................................................
Коментар направен на 29 Юни 2008 Здравей, мило момиче!
Трябва да знаеш, че е проява на изключителна сила да го признаеш, пък било то и пред себе си! Всъщност, това е началото на края - края на тази ужасна, трънлива одисея, наречена АНОРЕКСИЯ!
Сега съм на 21г, и избягвам да си спомням за тогава... Тогава бях едва на 12 и... в България все още не се говореше, не се знаеше, липсваше това понятие. А аз бях толкова мъничка и...гаснех, стапях се... Мразех се, наказвах се за нещо, но незнаех как да го нарека. Не исках да живея със себе си, не си бях нужна. Спрях да се храня, искаше ми се да си ида, да напусна това жалко, човекоподобно телце, което сякаш ме оковаваше... Хората не разбираха ( а, струва ми се, и сега не разбират)анорексията. Считаха, че съм неблагодарна, че се глезя,че искам да насоча вниманието върху себе си... В училище ми се подиграваха, а вкъщи... не, не ми се мисли какво съм причинила на родителите си!!!
Плачех, плачът се превърна в естественото ми състояние... А когато се мразех най-силно, хуквах да тичам! Тичах в грозното си, болезнено мършаво телце, тичах до изнемога,...мечтаех сърцето ми да се пръсне и... всичко това да свърши!
Хората не знаят, че анорексията е състояние на духа, тя е душевна гибел, агония с телесно проявление! Хората не знаят, че анорексията убива първо душата, след това тялото! Хората не знаят, че всички ТЕ носят вина, за да я има анорексията!!!
Мило момиче,предстои ти дълъг път...първата крачка си я направила, т.е. знаеш, че имаш проблем. Ще ти бъде трудно... Господи, колко ще ти е трудно! Но трябва да го извървиш, миличка! Защото трябва да те има! Разбираш ли? Толкова си млада и толкова прекасна! Виж се в огледалото! Ти ли си това? Не, това е твоят призрак! Влез обратно в живота си, момиче! Превърни се отново в главната му героиня! Имай го! Обичай се,... прости си! Недей да съществуваш, ЖИВЕЙ!
Като начало, говори!!! Смело, кажи на света, че имаш проблем! Довери се на някого, кажи му, че се нуждаеш от помощ! Въоръжи се с много сила и търпение и се измъкни! Трябва да посетиш и лекар, ОБЕЗАТЕЛНО! Имай воля и бъди воин! За да спасиш живота си- по-ценен е, отколкото мислиш!
Прегръщам те силно!
момичето, което
спря да бъде сянка
на самата себе си
.................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|