Дата на изпращане:17 Юни 2008 Хипохондричка.
Здравейте! Аз съм на 22 години и от 7 месеца съм хипохондричка. Ще поясня, че хипохондрията е психическо състояние, при което иначе напълно здрав човек си въобразява, че е болен от какво ли не, вследствие се срива от непрекъснато безпокойство за здравето си и реално си вреди.
С настъпването на есента започнах често да боледувам. Тъкмо се оправях от някой грип или алергия и следващият симптом ме чакаше. Омръзна ми да не съм добре. Чувствах, че съм се загубила някъде. Изпаднах в депресивно състояние и станах още по-зле. Само по доктори ходех, успокоявах се за кратко и след дни....от начало. Очевидно не съм била толкова устойчива, за колкото се мислех.Ето така си живея от месеци. С разликата, че осъзнавам абсурдността на положението, в което сама се поставих. Но иначе съм дълбоко убедена, че най-ужасните неща дебнат и не си позволявам да се успокоя, защото когато те дойдат ще ме сринат тотално.
Благодаря, че ме "изслушахте".
.................................................................................................
Коментар направен на 15 Юли 2008 От авторката:
Благодаря ви за направените коментари. Специално на М 25 искрени благодарности. Споделеното от теб ми помага да вярвам.
Желая на всички цветущо здраве и стойцизъм.
.................................................................................................
Коментар направен на 5 Юли 2008 Няма нищо по-страшно от самия страх! Всичко друго минава и заминава, колкото и да болезнено...но страхът може никога да не те пусне и да изпие до дъно живота ти точно като пиявица! .................................................................................................
Коментар направен на 23 Юни 2008 Не се притеснявай и аз съм изпадал в такива ситуации. Трясна ме грип и 2 месеца не ме пусна, тъкмо са оправих и ме удари друг и така половин година. Почнах да си правя какви ли не изследвания и какви ли не страшни неща прочетох за симптомите които имах. Чувствах се смазан, отслабнах с 20 кила за 2 месеца от тва да мисля кво ли ми е, от това се психирах допълнително. И така 6 месеца от живота ми съм пропилял. Една сутрин се събудих и си казах "Ебаааааааал съм му майката, квото ще да става, ако ще се мре да се мре! Така или иначе един ден ще се случи, дали ще е скоро или не, вече няма значение" Нямах повече сили да мисля. Почнах отново да излизам с приятели за да се разсейвам за болежките си и така лека по-лека нещата се нормализираха. Процеса отне още половин година:-) Искам да ти споделя, че човешката психика е много опасно нещо. Когато човек си науми някоя болест тя ще му се случи. А повечето болести идват от стрес, недояждане и недоспиване. За тва дете мое (по-малко от мен с 4 години:-)) Живей си живота и спри да обръщаш внимание на глупостите!
М 25 .................................................................................................
Коментар направен на 18 Юни 2008 Moiata priatelka syshto e hophondri4ka. Mnogo trudno se jivee okolo vas! Syjaliavam che reagiram ostro, no mnogo mi se e nasybralo postoianoo da i obiasnivam che ni6to i niama! Nai lo6oto e che horata okolo vas pokrai vas se razboliavat ot pritesnenie! .................................................................................................
Коментар направен на 17 Юни 2008 Здравей!
Аз имах подобен проблем. Това си е болестно състояние, което се лекува и хич не е толкова сериозно. Често обаче се съпътства от вегетативни неврози, страхови и панически състояния, които хич не са приятни. Не ти препоръчвам психиатрите, които ще гледат да те натъпчат с ривотрили и всякакви подобни. Пробвай хомеопатия.Някои ще ти кажат, че това е пълна глупост, няма нищо подобно. И най-важното -всичко е въпрос на нагласа. Както си си втълпила, че си болна от какво ли не, по същия начин може да си повтаряш, че си в перфектно здраве. Има ефект. Намери си и занимание. Спортувай задължително. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|