Дата на изпращане:10 Юни 2008 Момиче на 19 съм. От една година съм с момче на 22 и всичко между нас е общо- взето прекрасно. Проблемът е, че искам да уча в чужбина и винаги съм го искала. Преди 10-ина месеца се замислих сериозно дали просто да не сe насоча към София и да не си бъда с момчето, защо не и в същия университет. Но мечтата ми още от малка е чужбина, по- специално Германия. Изгубих вече бройката на това, колко пъти през тази една година, откакто ходим, съм се разплаквала самичка вкъщи от мисълта, че като замина, няма да съм с него. Знам, че звучи по ученически наивно, но се чувствам много привързана. Досега съм имала и доста други, не е като да ми е първо или второ гадже и да си го идеализирам и пр. Просто май за първи път ходя с някого не заради компромиса, а защото искам да съм с него. Имахме прекрасни моменти, както и много спорове и конфликти, но с него наистина е супер. Миналото лято беше невероятно, въпреки че и двамата бачкахме за някой лев отгоре, но го нямаше напрежението от даскалите и уикендите и вечерите след работа бяха върхът. Заведе ме на футболен мач, направо се влюбих в клуба. Аз като любимото момиче на тати си свикнах от малка да гледам футбол, само дето тати никога не би посмял да ме заведе на мач, а той ме заведе, напълни ми главата със застави, групировки, конспирации, скандирания. Изобщо една нова страна на това, което гледах по телевизията. На всичкото отгоре ми наля акъл в главата. Преди "мразех" държавата заради всичкия абсурд и демагогия, заради проблемите на нашите с парите и т.н. дори затова, че кака за последните 5-6 години беше 3 в Англия и 1-2 в Украйна. Нямах търпение не просто да се махна оттук, а изобщо да се претопя в поредната тъпа овца с германско гражданство. Добре, че имах възможността да говоря с чужденци на всякакви теми, че да се убедя, че по цял свят има прасета и изроди. Добре, че беше приятелят ми, малко от малко да ми налее мозък в тъпата тиква да си уважавам родината, въпреки тъпите управници. Хубавото е, че не само той ме научи на много неща, а и аз него. Хубаво е и когато слушаме заедно музика, ходим да тичаме или обсъждаме софтуер.. Е, как от този прекрасен свят изведнъж да се забия в някъв гаден немски град, където ще ми се налага да работя колкото е законно позволено, да уча много, че да не ме изхвърлят, да се справям с готвене и чистене, с един нов град и нови маршрути, вероятно ще се изгубя 4-5 пъти поне. Как да се насладя на последното си лято в БГ и с него, което би било прекрасно, въпреки че работим и двамата, като знам, че скоро тряя се махна и кой знае дали ще се върна скоро и дали ще се справя или ще се върна, пропиляла време нерви и пари, повечето от които дадени от нашите.. направо ужас ;(
Говорих с един германец миналия октомври, всичките тия неща му ги издрънках, шашна се човечецът. Почна да ми обяснява, че естествено не бива да си изоставям мечтите заради момче, започна да ме поучава да гледам по-широко и философски на нещата и да не се втелясвам. Че пътищата на хората дори когато изглеждат вече разделени, ще се пресекат когато най-малко очакваме. Знам, че наистина мога да го преодолея, но просто като го прегърна и усетя топлината и миризмата на кожата му (нещо средно между Син Str8, канела и зрял плод), ставам като хищно животно и не мога да се наситя. Прекарвали сме по 6-7-8 часа на ден заедно, разходки, кафета, секс, готвене, ядене, дискотеки, пак разходки. Случвало се е да ходим извън града. Опиянчвам се от него, 90% от случаите, когато се караме, е защото той или аз имаме много работа или учене и не си звъним, не се виждаме. В останалото време излизаме с приятели, най-често обаче двамата сами. Той беше на абитуриентската ми. Е, по-прекрасна абитуриентска едва ли е възможна. Прибрах се в 6 сутринта, след близо 12 часа яко купонясване. Утре вероятно ще излезем на ресторант и ще гледаме европейското, а вдругиден съм му замислила такива чудесии.. Ако се сещате за песента Down in Mexico и от кой филм е, по-точно от коя сцена, ще ме разберете. Лошото е, че тия дни си оправям финалните документи за тъпата германия и тия натрапчиви мисли.. искам да съм с него.. но не искам да си проваля бъдещето и надеждите на нашите заради едно такова увлечение... Кой знае какво ще си мисля след 5 или 10 години. Знам само, че сега ме боли сърцето за моето момче.................................................................................................
Коментар направен на 15 Юли 2008 Здравей. Изглеждаш ми много умно дете, което само може да вземе решението, но искам да ти кажа някои неща. Аз живея в момента в Германия, следвам вече една година тук и наистина е ужасно трудно. Особено в моя университет - изпитите са много, материалът е труден, а и един изпит може да се кара максимум 2 пъти, демек скъсат ли те два пъти на един изпит, директно те гонят и не можеш да следваш същата специалност в същата провинция повече. Отделно езикът, сближаването с немците, раздялата с близките, работата, справянето съвсем сама с всякакви неволи, особено от институционален характер...Много стрес, сълзи, отчаяние, притеснения, понякога се чудиш струва ли си. Не е за хора, които не са готови да се откажат от много неща и любовта е само едно от тях. Аз сега имам приятел тук, българин също и всичко е точно, но само защото всеки уважава времето и сроковете на другия.
Но на мен ми харесва животът тук, харесва ми специалността, която уча (BWL и предполагам и ти си се спряла на същата?), харесват ми хората (но не толкова българите, защото големи интриги завързват), харесва ми жилището ми, самостоятелността(вече започнах да изкарвам първите си пари сама), но най-вече усещането да си взема изпитите, което се постига на доста висока цена.
Ти казваш, че "искаш и винаги си искала" да следваш в чужбина. Предполагам си обмислила защо точно искаш, но мога да ти кажа, че да завършиш и в България изобщо не си е лошо. Нищо не ти пречи като понатрупаш опит, знания и пари, да дойдеш насам или към друга държава, тогава ще ти е и много по-лесно, особено ако си поддържаш езика.
Сега нямам много време да пиша още, но ако искаш, може да си пишем в Skype, моят е selene_chase, но не съм много често он, понеже нямам време, сега имам изпити. Поздрави! .................................................................................................
Коментар направен на 17 Юни 2008 Да ти кажа - имаш два изхода, може да ти прозвучи малко цинично това , което ще ти кажа, но ето го:
1. Заминаваш за Германия, сърцето ти се къса от мъка, но въпреки всичко устояваш, вземаш си дипломата и оставаш там(почти сигурно е след 4-5 години там). Запознаваш се с нови хора, нови нрави и т.н. Времето лекува раните и ще позабравиш старата любов, а може и нова да намериш.
2. Пикаеш им на Германията (бил съм там, ще ти е трудно, много и то, ще се чувстваш самотна, ако не го преодолееш с нови контакти) и си оставаш тук. Продължаваш си с любимия (явно си много влюбена в него) и изграждате заедно живота си, или след време всичко се разпада - всичко се случва, да знаеш :)
Успех в избора! .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юни 2008 На 19 съм, в Германия съм вече почти година, оставих всичко в България и не съжалявам. Не само заради евентуалното "по-добро бъдеще". Наистина съм доволна от всичко тук, от реда, от уважението спрямо другите, от спокойствието и дори от цветята навсякъде по улиците. Сега, само след няколко месеца, вече ми е кошмарно да се върна в България и да се сблъскам с тази неприязън, която цари там, с недоволството от всичко и всички.
За хората, че били овце... точно толкова колкото и навсякъде другаде. Има невероятни хора, има и такива, които не бих искала да познавам.
Другото, което искам да ти кажа, е че имам приятели от България тук, няколко години по-големи, които още си имат връзки в България. Да, връщат се три пъти годишно, но реално прекарват 1/3та от годината там. Което никак не е малко като се замисли човек. Отделен въпрос е, че малко са хората на тези години, които биха го приели.
Успех с избора! Но знай, че всичко зависи от нагласата, с която тръгваш. Не съжалявай за това, което избираш, то си е твое решение! Винаги има плюсове и минуси, важното е да ги знаеш и приемаш. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юни 2008 Ех, наивницее, първо, живяла ли си на запад, за да говориш така? Той нека да ти пълни главата с глупости, че тук животът е същият, кажи го на многото висшисти, които споделят в този сайт и се оплакват, че сипват бензин и мият чинии, на запад човек с образование рядко го оставят (аз уча в Англия и давам пример, за много мениджърски специалности единственото, което искат е диплома от висше учебно заведение по каквото и да е), отиди, поживей, ако този те обича ще те изчака, аз си имам девойче, с което уж се чакаме (най-много тя да дойде да учи при мен), като имаш възможност отиди, виж свят, наистина отваря очите, за близо 10 месеца тук толкова много се промених, станах много по-самостоятелен, езика да не говорим колко си го подобрих, ще взема хубава диплома от престижен университет, имам право и на година работа в някоя компания, недей така, не пренебрегвай това, което западът може да ти даде, освен това имам приятел, учи в Германия, родом е от София, а гаджето му е в Пловдив и общо взето свързва двата края по тоя параграф, ваканциите си идва, даже март го видях, гаджето си го вижда, разстоянията няма да ви пречат ако се обичате, не е като да отиваш в Япония, където да мизерстваш и да не можеш да се прибереш докато завършиш, отивай и се поучи от опита на развитите държави, граби с шепи каквото ти попадне, той би трябвало да направи същото ако мислите да създавате семейство, което няма да има проблемите, които ти описа по-горе. Със здраве и искам да напишеш, че заминаваш, но оставате заедно. От кой град си между другото? Просто любопитствам. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юни 2008 А мислиш ли за бъдещето, напр. как би било след 5-10-15 години? Когато животът няма да е толкова прекрасен, защото може малко да сте си поомръзнали, да ви натискат парични проблеми, да имате отговорността за децата си, липса на пари и време за купонясване по 12 часа и възможни изневери? Няма ли да си биеш главата в стената, че не си се пробала в Германия сега? .................................................................................................
Коментар направен на 13 Юни 2008 Трогнах се, признавам си, а рядко ми се случва. Не е ли възможно твоето момче да отиде с теб в Германия, дори да не е тази година, ще изтраете известно време един без друг, изпитайте любовта си. Ако сега учи, нека после кара магистратура в Германия. Мислете за варианти. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|