Дата на изпращане:8 Юни 2008 Чудих се какво правя, защото не ми идва музата за работа (да трябва ми муза за тази част) и реших да порасъждавам тук.
Темата ще е насилието и психическия тормоз в училище.
Аз съм го преживял това и при мен имаше и добри страни, и лоши, но за това после.
От какво се причинява? - Слабите индивиди са си виновни. Някой може да скочи като го прочете това, но си е така. Няма Гошко да тръгне да тормози Смешко ако не види, че е има типично изявения характер за "овца". Когато внасяш респект хората те уважават, когато се държиш като клоун, на такъв ще те правят. И не е до физически възможности - това го казвам от личен опит - не бях най-дребния в класа ама с мен се задяваха заради характера ми. За да живееш сред акули и ти трябва да си акула, аз не бях.
До какво води? - Или се оправяш, или ставаш по зле. Както споменах по-горе при мен имаше и добри странични ефекти този тормоз, дори и късно да се получиха. Първата година от средното ми бях много зле - като ме видяха какъв съм и нямаше как да ме оставят. Смених класа заради това основно. В новия клас не стана по различно - проблема си беше в мен и се осъзнах. С времето започнах да се стягам, като характер, но най-вече помогна това, че започнах да тренирам. Така де може да си добричък, но като си целия изваян от мускули, хората ще се замислят два пъти преди да се ебават с теб. Имаше и лоши страни - сега съм прекалено анти-социален. Трудно ми е да правя приятели заради проблемите, които имах с хората. И с жените имам проблем основно заради бедния си опит - все се затварях в черупката си и избягвах каквито и да е контакти и сега ми е проблем да сваля някое "нормално" момиче. Не заради външен вид а характер и държание (знам го, защото точно жена ми го каза). Също и забелязах, че вече като съм по-едър "нормалните" хора се държат плахо и рядко споделят истинското си мнение за мен, което не помага въобще при отношенията ми - в случая говоря за колегите от университета. А тези, които са като мен повечето са кухи лейки. Май съм умна мутра (не много, майтапа на страна).
Можеш ли да промениш нещо? - ако не е на време, не може. В случая по-добре късно, отколкото никога не важи. Човекът, който основно ме тормозеше дори и ден днешен да ме види, едва ли ще му е различно отношението. Вярно, че сега имам физическата възможност да го смеля от бой. (Ако го направя може и да се промени...) Ако не се усетиш на време, хората, които те познават цял живот ще гледат на теб като "онзи слабака" или "онзи дето го тъпчехме". Може би единственото спасение е да ги смачкаш на тях, но ако си пълнолетен вече това води до повече проблеми отколкото в училище.
И какъв е извода от цялата тази история? - Извода е, че силните гени оцеляват, а слабите биват използвани за забавлението на силните. Аз не смятам да имам деца, защото най-вероятно ще наследят слабия ми характер и ще бъдат стъпквани цял живот. .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юни 2008 И аз бях така но най лошото беше че родителите ми не ми даваха да се занимавам със спорт още по малко с боен спорт или пък да правя мускули щото съм щял да стана хулиган и по този начин ми задълбочаваха проблема още повече.За наказание сега където го хвана баща ми го пребивам майка му да еба и педал мръсен.И до ден днешен не мога да се оттърва от комплексите ми от онова време и като се сетя кво беше ми причернява пред очите.Ходя да тренирам бокс почти всеки ден но вече е безмислено щото бития си е бит а ебания ебан.Проблема беше че аз знаех как да реша проблема но родителите ми пречеха умишлено. .................................................................................................
Коментар направен на 13 Юни 2008 Много смилена изповед! Евала! 9/10.
Аз също, когато бях в училище съм имал подобни проблеми и кофти изживявания.
До 10-11 клас бях сравнително затворен. Въпреки, че не знам дали е правилно да кажа това... Общувах с хората, но само за общи неща. Никога не съм се отварял и не съм си излизвал душата пред някой от моя клас. Може би и за това до днешен имам не повече от двама или трима истински приятеля. Всички други са просто познати, с които пак бих седнал на кафе или на маса. Пак бих отишъл да гледаме филм или да се забавляваме някъде, но не е същото. Когато те започнат да ми споделят и да си откриват душата, аз в повечето случаи само слушам и кимам. Не се включвам и както се очаква, не започвам да споделям и аз...
От това ми държание си нося последствията. Винаги общуването с момичетата ми е било проблем. Вече се окопитих, но и до ден днешен на моменти се чувствам неловко в женска компания и не знам как да реагирам в дадена ситуация и какво да кажа.
Силен характер съм. Инатлив. Държа си на моето, но си имам проблемите и аз. Те водят началото си именно от детството ми и началните класо. Мисля си че имам някаква начална форма на параноя, която може би е в границите на нормалното, не знам. Не съм говорил със специалист. Винаги в мен се е таяла една несигурност и занапред ще е така. Всеки си носи неговия кръст... .................................................................................................
Коментар направен на 12 Юни 2008 ama kakvi sa tiq gluposti za gena!!!
verno e che slabite gi tormozqt ama kvo ot tva prosto e trqbvalo da im dadesh da razberat che imash dostoinstvo i che sa ti e napalno qsno kvi sa. I mejdu drugoto men sashto me tormozeha ama az ne im se davah . sa sam v drug klas i ne me tormozqt zashtoto sa inteligentni hora a i veche sme po-golemi . Ti qvno si bil v sreda sas zakarmeni sas prostotiq deca,no ne mislq che trqbva da se obvinqvash-ako si bil slab e trqbvalo da te podkrepqt i da obshtuvat s tebe a ne obratnoto,nai-veroqtno sa ti zavijdali za neshto. Jalko. .................................................................................................
Коментар направен на 11 Юни 2008 Ако си намериш едно "мъжко момиче" със силен характер всичко ще е ок.;)не се отчаивай а се огледаи ;) .................................................................................................
Коментар направен на 10 Юни 2008 ами да ти кажа,и мен ме тормозеха доста в училище...а съм и момиче...преди мислех,че съм била грозна,слаба и т.н.но май се оказа,че не било затова,а от завист..майка ми беше зам.директор в основното ми,а с времето осъзнах,че всъщност съм доста красива...сега във висшето никой не е посмял да ми се присмива,унижава или нещо такова...извоювах си го сама,показах,че съм умна,изглеждам добре,имам самочувствие и гордост и никой не смее да ме закача.човек просто трябва да покаже на другите,че е достоен да го уважават,иначе...цял живот ще бъде мишка...а за да се опитва някой да те унижава,то значи той ти завижда за нещо и се опитва да те принизи... .................................................................................................
Коментар направен на 10 Юни 2008 (нокаут) Там където няма роби, няма господари! Аз пък искам да имам деца и да ги отгледам силни и възпитам добре. .................................................................................................
Коментар направен на 9 Юни 2008 Не се възхищавай на акулите, няма за какво.
И мен са ме тормозили в училище. Защото бях тиха, замечтана, и много четях. Известно време исках да ме харесват. После ми стана ясно, че тези хора са зли и се хранят с чуждия страх. И децата могат да бъдат зли. Много.
Тогава започнах да се защитавам. Отначало не много резултатно, но половината се отказаха веднага. Хората, които мъчат другите, почти винаги са страхливци.
Накарах ги да ме оставят на мира.
И после... Учих яко, влязох в хубаво училище, завършвам си образованието в чужбина. Тези, които някога се опитваха да ме тормозят, до един се провалиха в сравнение с мене.
И знаеш ли, смятам да имам деца. И ще ги науча да бъдат ведри, но да бъдат бойци, да обичат и да бранят тези, които обичат. Ще ги науча да нямат страх, нито злоба, да дишат свободно. И - ако мога де - на милост и надежда. .................................................................................................
Коментар направен на 9 Юни 2008 Това са големи глупости!
"Лидерите" от мойто начално училище, в момента са някакви квартални отрепки и курви. Просто децата като са по-малки, са много жестоки и най-агресивните се изявяват най-ярко в класа.
Много се радвам , че не се вписах в групата на изявените тогава. Нямам ползи от това, но загубите за мен щяха да са големи. Имаше едно две умни деца, които им се вързаха на акълите и пропаднаха повече и от тях.
После влезох в елитна гимназия и там лидерите бяха съвсем друг тип. Подиграваха се и гледаха пренебрежително тези , които изкарваха четворки и кръшкаха от даскало. После в живота, тези които успяха най-много, изобщо не бяха от групата на отворените в гимназията и университета.
Не иска да кажа, че винаги и при всички е така ,а че всичко е относително и не може, да се каже, че някой е за изхвърляне, само защото не се харесва на една или няколко групи, случайно събрани хора. Едно от най-интересните момичета в гимназията ни, разказваше, че в предния и клас децата толкова я мразили, че я целили с камъни.
Другото е, че с всяка възраст се променят и приоритетите и съответно ценностите. Дори критерия за външна красота. Примерно има момичета, които в 3ти клас всички харесват а в 6ти вече никой.
Кофти е ако ти пада самочувствието от тези неуспехи, макар че и това е поправимо. Комплексите понякога са градивни.
Внимавай накъде ще се насочиш. Спорта е много хубаво нещо, създава дисциплина, уважение у другите, но не прекалявай с мускулите. Ако не си забелязал, нито мутрите, нито големите буцести мускули са на мода. Те могат да вдъхват страх у някой, но не са красиви и хората пак те мислят за комплексар. Хубаво е, да си мускулест но релефен и това да се вижда под тениска, но не и под зимния пуловер примерно.
Не забравяй, че този свят е на умните не на силните, така че сядай си на гъза и си пиши есето! .................................................................................................
Коментар направен на 8 Юни 2008 За съжаление (и мое), си много прав. С подобна история съм, а науката подкрепя напълно твърденията ти (която се занимава с наблюдението над животните), и всичко това важи с пълна сила и за хората. Но природата е такава - трябва да се следват нейните закони, защото само силните гени трябва да оцелеят, жените "надушват" тези гени (за продължението им) и ако са с нас (слабите)обикновено мимолетно, то е защото или не могат да са със силните, или си търсят някакво временно разнообразие. Защо все пак има силни и слаби гени по тази логика ли? Ами за да има равновесие, защото ако останат само силните гени всички ще се самоунищожат (представи си град само от тъпи мутри и евтини мутреси), а освен това "изроди" като нас се раждат защото никога в природата не се знае кога ще потрябва нещо различно ... Как да "измамим" другите че сме по "качествени"? Ами едното ти (а и аз) сме го направили - изглеждаме по-едри (има и мързеливи де), другото е да станем по-богати (малък шанс за слаби гени),да се държим по-арогантно и нагло (аз това не го мога де :)), но всичко рано или късно излиза наяве. Природата не може да се заблуди. Най - гадното е, че аз въпреки че искам да имам деца, не само че не мога защото по същите причини не мога да си намеря жена, а и малко се страхувам, защото тези гени се наследяват. Искам да спра мъката поне на същество, което не е виновно за това.
Успех пич - и не бий много тормозителите ти - природата ще си ги изтрепе помежду им :) .................................................................................................
Коментар направен на 8 Юни 2008 характера се променя,но бъркаш,че физическата сила има нещо общо с психическата слабост,всички мутри са на този принцип,всички са били смотаняци като ученици .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|