Дата на изпращане:6 Юни 2008 май съм депресия,на 15 съм и просто нз какво да правя с живота си. Значи аз не съм тъпа- уча в една от най-елитните гимназии в Сф, което между другото беше мечтата ми,която като се сбъдна аз сякаш блокирах-спрях да мисля,мързи ме доста-е не съм напълно блокирала-опитвам се,не мога да се предам,но ми мн трудно психически(така 2 години)плаче ми се,по-неорганизирана съм също.Всъшност преди имах мн труден (за дете) живот: баща ми беше алкохолик,скъса нервите на майка ми, разделиха се,тя се оправи,а той продължи да пие. Аз(и брат ми) ходех при него, но сърчицето ми се късаше да го гледам така и не можех да му помогна,а той същевременно полудяваше под влияние на алкохола,насртоивше ме срещо майка ми (не оспя)а жалкото беше че той беше един прекрасен човек,който погуби живота си заради зависимостта си и аз разбирах това въпреки че бях малка,но нищо не оспях да направя.Всичко това и от преди да се раделят беше изнервило цялото ми същество,но аз бях изключително силна, бях добра с майка ми(не и беше леко в началото) мислех ,учех,само дето бях мн по дорасла психически от връсниците ми и за тва се карах с тях ама както и да е. А сега баща ми почина преди 3 години аз не го преживявах мн, може би е грешка че се правех на 3 и половина но нямах смелост,не можех да се самосъжалявам,а сега се, нз защо въпреки че вече почти всичко е наред,че вече нещата са в моите ръце аз... сякаш всичко ми се изплъзва от ръцете .Не ми понася пубертета ли,имам невроза(нали при нея няма видима причина)или съм перфекционистка,не обшувам достатъчно ли? съпоставих сега и преди за да видите колко по умна и силна бях и сега някои път се държа студено, мъжествено дори,но от вътре ми е ... ужас... .................................................................................................
Коментар направен на 12 Юли 2008 като ти навра кура в катеричето ще видиш не ти ли се живее тогава
.................................................................................................
Коментар направен на 27 Юни 2008 според мен това от което се нуждаеш в момента е някаква цел в живота...всеки би трябвало да има някакъв стремеж на който да може да се посвети изцяло...казваш че учиш в елитна гимназия и като те гледам мисля че си поне на 18-19 години а дори и по-малка да си това което ти трябва е приятел...само че внимаваи щото не сички са от тоя тип който ти трябва ако имаш човек на който да се довериш и да поговориш с него би ти било мн по-леко...намери си някое момче което да обичаш и се постараи да го задържиш при себе си :) любовта винаги може да те спаси от депресията стига да е истинска любов :) .................................................................................................
Коментар направен на 7 Юни 2008 До предишният коментирал : ти си тъпак и не ставаш за нищо затова си задръж мнението за ебе си
Към момичето :виж сега разбирам те добре баща ми умря наскоро по подобен начин и ми се налага да работя сам да живея сам да се издържам нямам никаква подкрепа ,но това ме прави само по-силен разбери,че живота е една непрестанна битка и трябва да си мобилизирана винаги ,трябва да намерши стимул да се занимаваш с нещо което ти харесва аз например реших да се състезавам и тренирам усилено ,намери стимул и така ще живееш по-пълноценно и най-важното няма да имаш време дасе самосъжаляваш .................................................................................................
Коментар направен на 7 Юни 2008 Този горния коментар... по-добре го пропусни... Трябва да си разбрала за 15г., че простотията ходи по хората.
Миличка, ти общуваш ли с някого... Струва ми се, че си си направила някакъв собствен свят, в който преди си се чувствала сигурна... но стените сега му се пропукват. Няма нищо лошо в това да споделиш какво ти тежи с близките ти... с приятелите... Няма да изглеждаш слаба или безхарактерна... просто ще ти олекне на теб. Всички сме хора и всеки си има такива моменти на слабост. И тук идва ролята на близките... :-)
Успех ти желая, а аз ще ти стискам палци.
Р, 29г. .................................................................................................
Коментар направен на 6 Юни 2008 Мило дете, много неща си преживяла и когато всичко изглежда нормално и спокойно, от страх че отново всичко ще се обърка или не знам и аз от какво изпадаш в паника и униние. Баща ти е починал и знам, че ти е много мъчно, но мисля, че сега е моментът да погледнеш на това като едно ново начало. Нормално е да си объркана, а и пубертетът си казва думата, разбира се, така че не се отчайвай. Това неразположение и усещане, че вече не можеш да мислиш, е нормално. Поне при мен(аз, дето имах най-перфектното детство) когато бях на 15 се чувствах изчерпана. Сякаш толкова много емоции си хвърлил през целия си живот, който на 15 ти се вижда доста дълъг, че вече сякаш нищо не е в състояние да те изненада, да предизвика каквито и да било емоции в теб, освен безлазличие и забозване. Познавам хора с трудно детство. Едните се отчайват и правят глупости, за да си избият целият негативизъм, който са натрупали, а другите стават отговорни хора, добри и смирени и добри родители, за да не причинят на децата си това, което те са изпитали като малки. Бъди от втория тип! Не се отчайвай точно сега, когато така мъжки си преминала през всички трудности, с които много деца на твое място не биха се справили без да кривнат от пътя. Знам, ти през цялото време както казваш "си се правила на 3 и половина" и това е било, за да подтиснеш по някакъв начин болката. Като предпазна реакция просто я отричаш. Но така ти я натрупваш и я къташ в себе си, а не я потушаваш и ето, че тя избива. Излей я по някакъв начин, освободи се от нея, само ти си знаеш как, но трябва да се научиш да плачеш, защото сълзите потушават болката и мисля, че ще ти помогне. Желая ти да се отърсиш от миналото и да продължиш напред като един пълноценен млад човек, да имаш мечти и цел в живота и да имаш шанса да ги осъществиш или поне да ги преследваш, а понякога по пътя към постигането им осъзнаваш, че има и по-хубави неща и се задоволяваш с постигнатото. Не се измъчвай! Не си затъпяла, това ти го гарантирам. И един съвет от мен - усмихвай се поне по 10 пъти на ден :) Поне при мен ефектът е поразителен :) В позитивна насока :) .................................................................................................
Коментар направен на 6 Юни 2008 Трябва ти един корав кур, маце, да ти обърне катеричока с хастара навънка и ще видиш как ще ходиш по цял ден ухилена до уши :) .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|