Дата на изпращане:6 Юни 2008 Не знам как да започна.
И въобеще защо реших да пиша.
На 29 години съм, живота ми е пълна каша или поне аз така си мисля.
Преди доста време, може би 3-4 години приключих една дългогодишна и сериозна връзка и оттогава всичко тръгна наопаки.
Първоначално си казах, че няма да се обвързвам известно време и ще се оставя по течението и на ергенския живот.
Минаха няколко месеца, мина година, две, три и ето ме сега.
Писна ми ергенския живот.
От известно време искам нещата да бъдат както преди, да си намеря някоя, с която да имам нещо повече от секс.
Да имам някой до себе си, на който мога да разчитам, както и той да разчита на мен.
Не се получава.
Колкото и да искам, колкото и да съм го осъзнал, колкото и да давам от себе си.
Просто не се получава.
Имам добра работа, работя в престижна фирма, изкарвам що-годе добри пари за стандартите на България.
Не съм грозен, даже напротив, никога не ми е било проблем да сваля някоя красива жена.
Почти винаги излизам с жени, за които повечето мъже ми завиждат.
Имам много приятели, според тях съм забавен, интелигентен, душа на компанията.
Просто никога не се получава нещо повече.
Каквото и да правя, както и да се държа, винаги нещата приключвет с това, с което са започнали - секса.
Последната година даже брутално ми писна и секса, не ми доставя такова удоволствие като преди, когато имах сериозна връзка.
Дори не си правя труда да свалям, просто се оставям да бъда свален.
На моменти се чувствам се като мъжка проститутка.
Почвам да си мисля, че повечето жени искат само секс.
А дали е така?
Винаги търся проблема в мен, питам се къде сгреших, какво направих тоя път?
Не намирам проблем, колкото и да се мъча.
Пробвал съм какви ли не варианти, просто не се получава.
Не знам вече какво да направя.
Когато излизам с някоя жена, излизам само с нея, няма други, няма изневяри (винаги съм мразел изневярата), дрържа се много внимателно и мило с нея, стремя се да и е интересно с мен, постоянно се ходи по клубове, тетатри, ресторанти, разходки, къде ли не.
Въобще давам всичко от себе си.
И пак само секс.
Да беше с 1,2,3 жени щях да го разбера, ама вече ...
Може би прекалено много се самонавивам.
Не знам и аз вече.
Напоследък всичко ми е някак си безинтересно.
Ама всичко.
Не ме влече нито работата, нито приятелите, нито моите хобита, нищо.
Мислех си че е някква временна дупка, но продължава вече прекалено много време.
Не знам какво да правя.
Четох няколко изповеди на този сайт и видях, че на доста от хората им е олекнало заради самата изповед.
Надявам се и на мен да ми помогне.
.................................................................................................
Коментар направен на 18 Юни 2008 Че жените искат само секс ,не е вярно повечето ми приятелки ,както и аз искат серизони връзки ,но все попадат на несериозни мъже.Просто не си попаднал на някоя серизона жена.Недей да се отчаиваш а се огледай за някоя по-скромна девойка.Спри да оглеждаш по лъскавите мадами и ще скрещнеш подхощята жена.Успех животът е пред теб!
.................................................................................................
Коментар направен на 15 Юни 2008 Подкрепям коментара от 14-ти юни.
Имам повече от петгодишна връзка, която започнах като 17 годишен. Айде да не ти казвам едно дете колко променя нещата и как нищичко не си видяла от този живот. Нищо против теб, много ти се радвам даже - приличаш на приятелката ми. И ние едно време така се мятахме с приятели и се веселяхме по цял ден, но сега единият от нас трябва да седи и да гледа малката :). Не че е лошо, просто е доооста по-различно. .................................................................................................
Коментар направен на 15 Юни 2008 До жената от 11 Юни:
Може и така да е както го описваш,но проблема винаги е в доверието.Жените просто ги е страх да се доверят макар и мъжете да направят първата крачка. Това,че се разкриваш напълно пред една жена,те прави безащитен и много жени го използват умело.Но когато няколко пъти те "ударят" вече почваш да се пазиш.Не искаш отново да е като предния път.И за това предполагам,че жените почват да ни се струват някак си като "част от интериора" и не можем да открием тяхната женственост,която и тях ги е страх да покажат.Омръзнало ми е,на мен лично от жени които ги е страх да се изправят срещу страховете и проблемите си.Такива които не знаят какво искат, които не са научили че живота е непрекъсната борба и в нея ти трябва сигурен партньор който да ти пази гърба и на който да имаш безрезервно доверие.Полакомели за материални неща,жените забравяте,че има и по-важни работи.Пари се печелят и губят.Но не са основното.А вие ги поставяте като цел.И в един хубав момент,когато дадена жена вече е решила,че определен мъж отговаря на нейните високи критерии, изведнъж се оказва,че тя няма какво да предложи като жена.Тука не става дума за секс.Говоря за интелект,усещания, чувства, дребни детайли от ежедневието които придават смисъла на живота.И изведнъж мъжа усеща,като е скъсил дистанцията с жената,че тези наща липсват.Даже не открива и зачатъци на такива.Е как да се продължи да се гради с такава жена?А времето лети и в един хубав момент решаваш,че повече няма смисъл да търсиш.С времето си си изградил навици и не искаш да ти се нарушава коловоза на живота и не се нуждаеш от сривове в чувствата.И оставаш сам.Но както бях писал, има една категория жени,които наистина осъзнават факта че са жени.И знаят какво искат.Но е много трудно да попаднеш на такава.Не ми се пише какви са те - важното е че ги има,и има ли мъжа до себе такава жена - то той вече има на кого да се отдаде изцяло и живота му придобива смисъл. Не ме разбирайте грешно - не съм женомразец и не обвинявам жените за нищо. Така виждам нещата и до тези изводи съм стигнал.Дано всеки намери щастието си. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юни 2008 До коментара от 6 Юни.
Мило момиче, пишеш че си срещнала любимия на 19 год., една година сте били приятели, и сте заедно от 2 год. и 4 месеца. Значи си на 22 год. Е, в твоята възрастова група вероятно повечето момиченца са цимазливи лиглички.
Авторът на постинга е на 29 год., т.е. вероятно се занимава с жени, които отдавна се борят сами със живота, и ако знаеш колко им пука за 14 Февруари, или 8 март, или марковите скъпи дрешки, боклученца и всичките глупостички, които вълнуват твоите връстници..... Говориш за хармония, разбирателство-хубави неща, ама ти ли изкарваш парите за да поддържаш този хармоничен живот? На 22 год., с подкрепата на мама и тате е лесно да си велика. И не ми говори за мъжка психика или напудрени куклички, моля те. Още си твърде малка, за да правиш каквито и да било заключения, а и животът едва ли те е изправил пред някакви сериозни препятствия. Е, аз съм напудрена кукличка, ама като пребориш поне 1/3 от проблемите, с които животът ме е срещал-тогава можем да разговаряме като равни.
Иначе, бъди здрава, все така усмихната и щастлива, и много успех в живота :-)
Ж31 .................................................................................................
Коментар направен на 11 Юни 2008 До мъжа от 8 Юни, който пита какво ни кара да се затваряме така в себе си.......
Аз ще ти кажа поне за мен-всички мислят за мен, че съм много оправна, много кадърна, че за мен кариерата е на първо място, че съм жена, която точно знае какво иска и го преследва и няма време за глупости, мъже и т.н., надменна, недостъпна, даже лесбийка чух веднъж, абе.....с една дума-не у ред :-)
Истината-адски много имам нужда от мъж. От грижа. От любов. От нежност. От секс. От близост. От обич. От семейство. От приятелство. От някого, когото аз да подкрепям, а той да действа. Просто искам да си бъда жена. Адски ме е страх от всичко. Всеки път умирам от ужас при всеки риск, който поемам. Не печеля добре-едвам се справям. Професията ми навсякъде по света е трудна и не е високо платена. В България-мизерно. Не съм постигнала малко, като се има предвид откъде съм започнала.
Обаче-срамувам се и се страхвам да призная всичкото това. Даже за първи път в живота си го споделям някъде-може би защото съм болна и......там, където съм , нямам нито един близък човек.
Защо се получава така ли? Ами, до такава степен съм се вглъбила в почтеното си оцеляване, че.....да, недостъпна съм. А всеки иска да консумира... .................................................................................................
Коментар направен на 10 Юни 2008 Имах чуството,че аз съм писал твоята изповед.До най-малкият детайл.Само едно ще ти кажа горе главата намери си занимание да се разведряване и се оглеждай за подходящата жена.Не я глези прекалено просто им ставаш безинтересен.
За коментара от 6-ти аплодисменти :)
Мъж 25 .................................................................................................
Коментар направен на 9 Юни 2008 Брей наборе събрахме се! Все едно пишеш за мене.Ама да знаеш, че познавам поне още 5-6 човека такива като нас.Какво се случи с това наше поколение незнам.Всички изкарахме по един неформален брак и сега сме на същия хал.Много пъти сме разговаряли на тази тема, търсили сме обяснение за това което се получи при всички ни, ама ней се. .................................................................................................
Коментар направен на 8 Юни 2008 Пич,аз съм на 30 и го имам същия проблем.Незнам защо се получава.С бившата бяхме 6 години заедно но скъсахме.И аз имам хубава работа,че и 2 висши,не ми е проблем да сваля някоя мадама но просто не съм попадал на такава с която да има тръпка и от двете страни.Аман от материалистки и такива които искат да ти ползват връзките за да пробият.И като снижиш летвата с изискванията - пак не можеш да намериш някоя готина мадама с която да си паснеш.Омръзнало ми е да ходя по срещи - вярвай по едно време не се спирах но пак не намерих!Ако стоиш- няма да дойдат сами,ако ги търсиш със свещ - пак няма.И с голяма свещ да ги търсиш,и с криптонов фенер - ефекта е нулев.Забелязал съм че има наистина готини жени но те не излизат и кръга им от приятели е много тесен.А като ги заговориш директно се плашат.Незнам какво кара жените така да се затварят в себе си.За това съм понамалил темповете и съм в процес на изчакване.Дето се казва - някой дед и нас ще ни огрее слънцето :)) така че споко и не се отчайвай ! .................................................................................................
Коментар направен на 8 Юни 2008 Прочетох само това от първия коментар..че жените сме тъпи. Ами аз не съм. Държа се добре вече с мъжете и пак нищо. Когато се държах лошо беше по-добре.Вие не знаете какво искате.
Иначе към автора- аз също приключих една дълга връзка преди време и от тогава край. Преди винаги всички са искали да са с мен- сега..много ме обичат ама нещо не става. Не си сам. Споко. Ти си на 29 години, мъж си , нямаш проблеми. Аз обаче съм жена и съм на 26...според мен не са много, но като гледам как се женят всички направо не знам. Взех да съжалявам, че не се омъжих преди . Оххх, деприсия :) .................................................................................................
Коментар направен на 7 Юни 2008 Брей, какво съкровище неоценено.....така, както си се описал, звучиш като мъжа-мечта за мен, и за моите прятелки.
Ами и аз съм млада, красива, сексапилна, интелигентна, моногамна, с висше, с хигиенни навици ;-), общо взето без злокачествени недостатъци, спортувам, готвя, чистя, гладя, мога да бъда много мила, нежна и грижовна......пък и аз съм сама. И всичките ми приятелки са такива като мен, и те също са сами.
Просто вече сме в такава възраст, че се борим с живота и....трудно се доверяваме, а още по-трудно се влюбваме.
Прочетох нещо в изповедта ти-даваш всичко от себе си и пак не се получава. Ама това ''всичко'' не се дава на всяка жена, с която излизаш.....освен, ако не се влюбваш във всяка, което ми звучи неправдоподобно. Изглеждаш симпатичен. Ако ще ти помогне-не се отчайвай, просто изчакай докато се влюбиш. А не да бъдеш свалян. Защото усилията си заслужават само когато си влюбен и имаш цел-да спечелиш конкретна жена. А дотогава продължавай да работиш върху себе си, не се отпускай и не изпадай в тъпи депресии. И не намразвай жените. Ти имаш нужда от половинка, и не всяка става за това. Може би жените го усещат, бързо разбират, че не са ''специалната жена в твоя живот'' а просто поредната и затова се получава този парадокс-за да не бъдат зарязани те (заинтересуваните от твоята личност), зарязаният си ти-който не прави особена разлика между тази и онази. Все пак, като мъж си в много по-добра ситуация от мен например-имаш повече свобода на действията. Жена например не може да си позволи да покани мъжа, когото харесва-ние можем само да чакаме.
Горе главата и успех в намирането на половинка :-)
Ж31 .................................................................................................
Коментар направен на 6 Юни 2008 Споко, човек! Проблемът не е в теб, а в жените! Всички са тъпи, претенциозни, цимазливи лигли. Пожелавам ти да си намериш жена като мен, която да ти дава вниманието, подкрепата, любовта и свободата да правиш каквото те прави щастлив и тя да е щастлива с теб. Не! Не всички жени искат само секс. Но като започнеш една връзка със секс, логично е тя да продължи по същия начин и по този начин да приключи. Общувай с жените виж коя си струва, намери си приятел, добър и всеотдаен, първо това виж в една жена и после вече може да стане и нещо сериозно, което да не свърши с раздяла. Много хора се женят, заради хормоните си. Много се обичат, ама още от втория ден, в който тръгнат почват да правят компромиси един с друг, само и само, за да останат заедно. Такава връзка е обречена. Огледай се около себе си и се запитай коя от всички жени, които познаваш е умна, готина и наистина можеш да общуваш с нея свободно, непринудено, най-просто казано да те кефи максимално. Ако имаш най-добра приятелка, ето това е момичето за теб. Защото, за да бъдат двама души заедно без кавги и раздяла, трябва преди всичко да са много добри приятели. И тъй като е трудно да си приятел с нещо тъпо, суетно и вресливо, колкото и да е красиво, няма как да има нещо повече от секс. Ако нищо друго не ви свързва, какво да правите заедно? Както ти каза, тръгваш с едно момиче и се опитваш да й правиш весело, даваш всичко от себе си, за да ви е интересно заедно, а тя иска само секс. Затова ходи с момиче, на което вече й е интересно с теб и с което всичко става непринудено и не е нужно да се стараеш да й е весело. На теб ти трябва момиче с мъжка психика :) Мъжете сте толкова по-трезво мислещи същества. Мъжете наистина могат да бъдат много по-добри приятели. Не те навивам да ходиш с мъж :)))) Не! По-добре сам! Но ако намериш едно мъжко момиче, може да имаш много повече успех и да бъдеш щастлив с нея. Ще дам личен пример, пък вие го разбирайте както искате. Аз съм доста готино маце, в смисъл хубаво момиче съм и въпреки това не съм префърцунена напудрена кукличка. Просто толкова съм общувала с жени, че са ми писнали всички лигавщини! С моят приятел, живот и здраве бъдещ съпруг, имаме доста сходни виждания за почти всичко. Ходим от 2 години и 4 месеца(като преди това бяхме 1 година много добри приятели), прекарваме по много време заедно всеки ден и не се е случвало да няма какво да си кажем. Аз обичам да имам хубави дрехи, но хубавата дреха може да струва 50лв., може да струва и 5лв. Истинско удовоствие ми доставя да облека нещо евтино, което да ми седи неотразимо. С останалите кинти можем да палнем колата и да отидем до някой близък курорт и да си прекараме хубаво заедно или пък с приятели, имаме ги в изобилие. Никога не съм имала против да е някъде с други хора и да прави нещо без мен. Давам му свободата да прави каквото поиска. Той сам не я иска, защото без мен не му е така весело. Не празнувам 8 март, защото е езически празник, т.е. той знае да не ми купува подаръци. Той самият ми е достатъчен подарък. 14 февруари си е Свети Трифон, а Валентин е католическа измислица, която е пълна глупост и няма такъв светия на 14-ти! При нас няма командващ и подчинен. Когато се взима решение и двамата казваме кое смятаме за правилно и заедно преценяваме кое е най-доброто. Без "Айде ще се прежаля този път", защото когато има разногласия, винаги има и компромисен вариант, устройващ и двете страни, а и той самият не търпи неудовлетворителни споразумения, така да ги нарека :D Мир, хармония, разбирателство, спокойствие, щастие и въпреки всичко това винаги е наситено с много адреналин, но не от проблеми, а от приятни изживявания, които сами си правим. Отърсването от изкуствените неща в една връзка е ключът към успеха. Това момче е най-добрият ми приятел. И аз - неговият. Даже не се и ревнуваме, защото трябва да сме много тъпи и кьорави, за да не виждаме на другия колко му е хубаво и колко пълноценно се чувства в тази връзка. Не искам да омаловажавам неговата роля във всичко това, но знам, че трудно би намерил момиче, с което така да си пасва и да се разбира. Аз също смятам, че той е момчето за мен, но съм сигурна, че има и много други момчета, с които бих могла да бъда в подобна хармония, защото свестните мъже са много повече от свестните жени. Просто него го обичам, какво да се прави :P Приятелите на гаджето ми(които вече са и мои приятели) не веднъж са казвали, че аз съм единственото момиче, за което си струва и което е гаджето мечта и то заради характера ми, а не някакви мераци. Казвам го тук, защото ако го кажа пред друг, би прозвучало много самовлюбено, а не ми пука дали така ще си помислите. Номерът е, че аз познавам и други такива момичета, но се броят на пръстите на едната ми ръка. Въпросът е ти да намериш такова момиче. Хората просто са откачили. И те нямат вина за това. Жените искат от теб секс, защото вече всичко се е извратило и изпорнографило и това не е тяхна вина. Просто следствие от случващото се в живота им. Много от тях търсят само секс, защото са наранявани от такива като теб примерно и това е защитна реакция. Жените сме такива, крайни. Аз съм имала късмета да живея в семейство, в което майката и бащата се обичат и подкрепят безрезервно, та дори и понякога демонстративно обявявайки "С баща ти си лягаме, никой да не влиза в стаята" :D 25 години брак и нещата още не са се променили :D Израстването в здраво семейство е много важен фактор. После и в любовта ми вървеше, защото съм хубавичка :) и не се е намерило какво да вгорчи живота ми. И сега съм в хармония и с партньора и с хората около мен. Аз бях сигурна, че подходящият не съществува, но го срещнах даже много скоро, едва на 19. Ти не се отчайвай! Това, че вече ти е дошло до гуша връзките ти да се крепят само на секс, е много много добър знак. Просто няма хормонът да те води за носа и да те накара да вземеш някое недообмислено решение. Сети се има ли го това свястното момиче, за което те питах в началото. Ако го няма, а все пак срещнеш такова, опитай да бъдеш приятел с нея. Ти явно си сладур и като те видят се подмокрят, което означава, че ще е доста трудно момичетата да те приемат като приятел, но пробвай. Говорете си, виж дали ти подхожда като манталитет, интелект, разбирания и т.н. и като видиш, че си струва и вече достатъчно я познаваш, се впускай в романтична връзка. Ако просто се засечеш с някое маце на някой купон и се заприказвате и се натиснете, това би било трудно да прерастне в нещо сериозно и стойностно. Случвало се е, ама по изключение. Виждаш ми се свястно момче и ти желая от все сърце да си намериш някое много готино, свястно момиче, което да те дари с цялата си обич и нежност, да стане най-добрият ти приятел и партньор в живота, да ти помага да се справяш с трудностите и да споделя с теб щастието ти и да ви е винаги забавно и интересно заедно. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|