Дата на изпращане:28 Юни 2006 един определен човек ми липсва адски много като приятел и опора. преди половин година трябваше да се отдръпна от него, защото това беше или поне мислех, че е правилното решение. иска ми се нещата да не се бяха развили така и да не бях толкова сляпа, тогава може би щях да реагирам навреме, незнам. толкова време вярвах, че това е най-добрият ми приятел. това беше най-чистата и платоническа връзка в моя списък с разочарования. този човек е невероятен, сякаш ме допълваше, сякаш мислите и думите ни извираха от едно и също място. и сега като се замисля, дали това не е била моята сродна душица? дали не съм постъпила грешно и всичките тези предишни огорчения не са ми дали грешен съвет? случи се това, че той имаше чувства към мен, които са се появили постепенно и тихомълком в неговото съзнание. трябваше да забележа, но бях толкова въодушевена от това единомилие и доверие. боже, как ми липсва. когато разбрах за тези чувства сякаш ми олекна и сякаш подсъзнателно и аз съм желала да погледна на него и от страната на не само приятелка. тогава той стана мъж за мен. наистина го желаех и като такъв и като приятел. проблема беше в цялата помия, която бях преживяла,и която ме съветваше да не вярвам в мъжете и сякаш тази болка надделя над вярата ми в неговото приятелство и то се превърна в начин да се "докопа" до мен. това беше първосигналната ми реакция и тя беше окончателна. от тогава насам не сме се виждали, не сме се чували. само знам, че колкото повече вниквам във нещата толкова повече се убеждавам, че съм постъпила грешно и егоистично, че не съм дала никакъв шанс нито на него, нито на себе си. от това ми е болно. но човек се учи и не винаги може да бъде сигурен на 100% дори за себе си пред другите. .................................................................................................
Коментар направен на 7 Юли 2006 резбирам те напълно!веднъж като се опариш вече трудно се доверяваш!но не е ли време де опиташ отново!след кото е имало нещо толково красиво между вас,и след като сте се обичали-действай!!! никога не е късно! той едва ли те е забравил!обаждай му се!търси го!кажи му всичко което каза тук!довери му се отново!дори да те отблъсне не се отказвай от любовта си!вярвай в себе си! .................................................................................................
Коментар направен на 30 Юни 2006 Ако го обичаш истински ще намериш начин да се съберете и да бъдете щастливи заедно.
Ако оставиш страхът от предишни провали да решава вместо теб, не очаквай да намериш нещо истинско хубаво в живота си.
Този който не е готов да жертва за това което обича, не заслужава да бъде обичан. .................................................................................................
Коментар направен на 30 Юни 2006 от автора: въпроса, е че ако спра да мисля мога да попадна на човек като теб, а определено човек, който има такова мнение за жените съвпада с моите опасения за които съм писала по горе .................................................................................................
Коментар направен на 29 Юни 2006 Много ама много се дразня на хора като тебе...определено повечето хора страдат от отношения с недостойни хора, но въпреки всичко повечето се опитват и накрая намират половинка.Такива егоистични жени като тебе съсипват мъжете и когато най накрая разберат какво са направили е прекалено късно и за двамата.Надявам се да се осъзнаеш колко си егоистична и следващия свестен човек да не го съсипеш с женските си глупости и мисли...разбери жените немогат да мислят затова не го прави и може и да си щастлива...късмет! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|