Дата на изпращане:25 Май 2007 Вече повече от година след раздялата пред очите ми и в мисълта ми е все същият човек-онзи от приказката, която завърши преди да е започнала... Кофти нали? И толкова пъти се опитах да променя тъжния край...а уж приказките завършвали щастливо.. ЛЪЖА! ДОЛНА ЛЪЖА! :( Вече какво ли не опитах, за да забравя... Дори и сега съм с някой, който ми казва "Обичам те!", а аз го гледам със съжаление...Винаги съм искала да му споделя за чувствата към другия,но не знам как ще реагира и не съм намирала смелост...за това реших да ги излея тук: Отвътре ме пари
нестихваща болка,мъчно ми е, нервно и гадно ми е без теб ! Колкото и време да минава не мога да забравя обичта, която ми даде най-хубавите мечти.... Ти си най-прекрасното същество за мен и аз винаги ще те обичам,колкото и незначително да е това за теб! Обичта ми е толкова гигантска,че колкото и да ме нараниш,пак бих ти простила! Пожелавам ти някой ден да обичаш така !.................................................................................................
Коментар направен на 21 Юни 2007 обичам така! но моят принц е далече и като че ли няма да се върне никога. плаках, търсих, намерих кой да ме утеши ... не ми помага .................................................................................................
Коментар направен на 5 Юни 2007 Хммм, 4ета историята и някои от коментарите и все едно аз сам ги писала...
Но при мен това се слу4ва ве4е 3 та година.... и още пари... няма как...и сега се опреквам защо се направих на силна, защо не го потърсих...а при това съм по4ти сигурна ,4е тои още не ме е забравил...но като и да е,моя съвет е да му се обадиш!Веднъж един приятел ми каза 4е жените са силни и със своите слабости!а аз ще добавя ,4е жените вси4ко могат, някои просто се срамуват! ....еи това ме даржа през тези години... .................................................................................................
Коментар направен на 2 Юни 2007 щом е на много километри от теб-какво се вайкаш, "Далеч от очите, далеч от сърцето".Направо не мога да разбера защо все още не си го забравила-човек може да си внуши какво ли не-ти сигурна ли си, че го обичаш?или просто ти се иска да е така.Я се вземи в ръце-живота продължава с него или без него .................................................................................................
Коментар направен на 1 Юни 2007 Ми който вярва в приказки така става .................................................................................................
Коментар направен на 29 Май 2007 нямам думи,, наистина е много тъпо, както казва жената на 35 от предния коментар.Петела. .................................................................................................
Коментар направен на 27 Май 2007 Абе девойче, щом го гледаш със съжаление този младеж, дето ти казва, че те обича какво правиш с него? Дее.а и изклатената работа, а неговите чувства? Айде ходи си се е.и там с който искаш и пусни младежа, че ме е яд за него. А иначе - тия неща като голяма и изпепеляваща любов не виреят като сте на "стотици" километри, не си ли го разбрала тфа? .................................................................................................
Коментар направен на 27 Май 2007 има една мисъл, не помня автора й:След години ще съжаляваме не за това, което сме извършили, а за това което не сме направили. По принцип и аз като теб съм крайна и винаги драматизирам нещата/ако не си такава, извини ме/но моят съвет е да се бориш. Не очаквай да ти е лесно, трябва да си подготвена и за това, че може да бъдеш отхвърлена и наранена.Но все пак нищо не губиш.Пожелавам ти успех!ж27 .................................................................................................
Коментар направен на 27 Май 2007 От автора: Ако мислиш, че не съм търсила,молила,плакала и чакала...лъжеш се ! Той просто няма никога да се върне,най-вероятно е с друга,казва че живота го научил как да живее и кого да уважава.. а и вече ни делят не само стотиците километри път,но и голямата болка, и различние светове... Благодаря за съпричастието ви, сега чувстсвам,че колкото и голяма да е мъката на някого, винаги може да я облекчи, споделяйки я! Останете с мир! .................................................................................................
Коментар направен на 26 Май 2007 Чета написаното от теб и сякаш ми пишеш ти - моя Голяма, нереализирана любов!
Еееехх... Преди година и няколко дни - след 5 години и 8 месеца заедно - и за моята (нашата) приказка настъпи краят! Точно в момента, в който уж бяхме тръгнали уверено напред - стъпили на краката си, с добрата работа и т. н. А колко лишения и нереализирани възможности трябваше да изтърпим до този момент... Но това как да е - кръстът си е мой!
Теб непозната приятелко обаче ще попитам следното - Защо след като обичта ти към този човек е толкова "гигантска", след като чувствата ти са живи, след като те "пари отвътре", изпитваш болка по него и е най-, най,най-.... не правиш нищо?!!! АМИ КАКВО ЧАКАШ, ПОТЪРСИ ГО!!!! Боже, чудя ти се! Готова си да се откажеш от мечтата си!!!!
Дори да си в основата на раздялата, дори да си нейн инициатор - ВСЯКА ГРЕШКА ИМА ПРОШКА! Единствено смъртта е необратима, мила!
Не ти пиша всичко, ей така, за спорта! Няма да ти кажа и "длъжна си" - постъпи както го чувстваш. Позволявам си да те съветвам от позицията на човек, който е направил всичко възможно, за да спаси връзката си! Дори и след формалния й край! И който би го сторил отново!
Понякога времето дава и на двете страни възможност да осъзнаят къде са сбъркали и колко малко е нужно да се продължи напред със същия човек!
Бъди смела! И направи избор - да тлееш или да гориш!
"До някъде - някога" .................................................................................................
Коментар направен на 26 Май 2007 Да му .. майката. Защо хората все се разминават в любовта. Защо когато обичаш така силно някой той не те ще или те зарязва, а по теб въздиша някой със същата изгаряща и трайна любов, но ти пък не чувстваш нищо към него. Защо в редките случаи когато двама така силно обичащи се се съберат минава време и това чувство изцезва и после караш по течението. Тъпа работа.
Една жена на 35. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|