Дата на изпращане:17 Януари 2007 Здр. Аз съм на 32 год. живея в малък град.Имам жена и дете ,които много обичам. Дотук може да се запитате защо пиша в тази категория. Става въпрос за една история (Е,история е силна дума), която се случи преди 13-14 години. В нашият град идваше едно момиче по което много си падах. да сме имали връзка- не сме. То тогава и не бяха така лесни нещата ,пък и тя не беше от града. Сладко миньонче със стегнато телце. Само докато я видех някъде и се възбуждах страхотно, дотолкова ме бе обсебила мисълта за нея, че трябваше да си я представям докато правех секс с други. там е работата,че това момиче, вече жена внезапно спря да идва в града и като че ли всичко приключи.Пораснах и аз,поживях си добре, влюбих се , ожених се, щастлив съм. Само че понякога мисълта за това момиче се стоварва върху мен с някакво чувство на неудовлетвореност, като ли съм изпуснал нещо важно. Имайки предвид,че едва я познавах не мога да си обясня как тя е станала толкова важна за мен. Понякога си представям как тя е тайната ми любовница,как се крия от жена ми за да се виждам с нея, как правим див секс и това усещане за нещо изгубено ме потиска ужасно. Не искам нищо друго от тази жена, само една вечер страст.(Знам че може и да се разочаровам) Понякога ми се иска да я потърся и да изживея това, което от години си фантазирам. Сигурно се побърквам.....................................................................................................
Коментар направен на 27 Февруари 2007 Само не казвайте "човешка психика" - нали затова сме различни от животните - за да мислим. Еми правете го, ама с истинската си глава, не с долната. .................................................................................................
Коментар направен на 19 Януари 2007 Брато обади се на това миньонче и виж дали му е още стегнато дупето. Ако го няма можеш да си удариш една чикия или да наебеш жената друг изход ние виждам в твоето положение .................................................................................................
Коментар направен на 18 Януари 2007 Здрасти,
Аз съм жена и съм в почти същото положение с голямото изключение, че ние се познаваме много добре и дори сме правили секс. Омъжена съм, щаслива съм, удволетворена съм от живота си, но не спирам да мисля за него и да си фантазирам. Много странно, но аз го определям като мазохизъм. Хем знам, че няма да стане, хем не спирам да мечтая да го докосна.
Това е психиката човешка........какво да се прави. Късмет ти желая .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|