Дата на изпращане:8 Юли 2008 незнам от къде да започна....по принцип съм човек, който през годините се е научил да не споделя пред никой, но днес вече не издържам. Имам си приятел от 6 години, живеем заедно, но през последните няколко години нещата не вървят съвсем добре. В началото на връзката ни аз бях тази, която полагаше повечето усилия да създадем една добра връзка, но една вечер него отново го нямаше до мен и аз му изневерих. незнам как стана, докато се усетя и вече го бях направила. до ден днешен съжалявам за тази си изневяра. Но в последствие нещата се обърнаха- той взе много да държи на мен, а аз се влюбих в шефа си. Спах веднъж с него и сега не ми излиза от главата. Вече мина доста време от тогава но аз съм си го навила на пръста като 15 годишна хлапачка. Искам пак да бъда с него. Осъзнавам, че сме напълно различни и не сме един за друг.
Обичам приятеля си, но когато се караме с него той става ужасен човек. Тогава съжалявам най-много, че съм с него. Незнам дали ще ме разберете. Нямам и смелост да го напусна и да започна живота си отначало..................................................................................................
Коментар направен на 29 Юли 2008 Аз пък мисля че си една тъпа и нерешителна овца която умееш само проблеми да създаваш.
Вземи едно просто решение кого наистина обичаш, приятеля си или шефа си? .................................................................................................
Коментар направен на 10 Юли 2008 Ако живееш с един човек толкова години не може да му изневеряваш щото веднъж не бил до теб.После с шефа си и т.н.
Работата повече прилича на к-ска.По-добре го напусни и си чупи главата-но не го използвай. .................................................................................................
Коментар направен на 10 Юли 2008 благодаря ви за съветите! Към първия коментар - не немисля 4е го познавам добре, според мен е просто много силно увле4ение, което става неудържимо точно в такива моменти, в които се караме. Но пак казвам със сигурност въпросният "шеф" не е моята половинка! .................................................................................................
Коментар направен на 9 Юли 2008 Скъпа,вие всъщност имате нормални семейни взаимоотношения с всичките конфликти,неразбирателства в едно семейство,но и връзката ви е много силна,според мен няма да го напуснеш,не се знае дали с другия ще имаш това духовно единство,което имаш с приятеля си.От собствен опит ти казвам,че след шест месеца съвместен живот с новия партньор,неминуемо правиш сравнения с предишния,искаш отново да си с него,непрекъснато се раздвояваш,а от това няма по-лошо-направо ставаш половин човек.Бъди пак в леглото с шефа си-няма лошо,като ти харесва,но не напускай приятеля си-след шест съвместни години трудно ще намериш някой да държи на тебе повече от него.Животът минава бързо,за да си правиш опити-докато се огледаш-виждаш какво си загубил,а не можеш да прецениш какво си спечелил.А всъщност,познаваш ли шефа си добре?! .................................................................................................
Коментар направен на 9 Юли 2008 Незнам кой човек,като се караш с него е приятен,ти ми кажи.По-добре го напусни от колкото да му изневеряваш физически и психически,връзката ви се разпада.Обичаш го по навик,привързана си,но така се наранявате само.Ако те е страх да го напуснеш и продължаваш с другите мъже си....подла,така че взимай някакво решение .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|