Дата на изпращане:9 Юни 2008 Тогава бях на 16..Възраст в която всичко ни изглежда розово...красиво..и сме адски любопитни и наивни...Красива съм, красива бях и на 16,добре развита, с хубав бюст,стегнато тяло..Не се оплаквам от това че мъжете не ме забелязват ...
Направих странна постъпка тогава..Преценете вие дали е грешка или не...
Историята започна така:
Прибирам се аз от училище един ден...замечтана и усмихната...Вървя си на тротоара и спирам на един светофар за да чакам зеленият цвят..По едно време чувам адско викане и някой се блъсква с сила отзад , в мене...Обърнах се и видях двама мъже да се бият.Уплашена се развиках но беше малко късно мисля...Единият избяга а другият лежеше до мене , буквално до краката ми, целият в кръв!Разтреперана звъннах в една болница(няма да споменавам имена) и повиках линейка. Незнам какво ме накара да го направя, но клекнах до този мъж...Хванах ръката му и му казах с треперещ глас: Спокойно линейката идва!А той отговори с много болка в очите: Благодаря ти !! и стисна ръката ми.
Линейката дойде...взеха го и лекарите ме попитаха, какво как е станало, и дали искам да го придружа до болницата.Аз без много да мисля, незнам ПАК защо..се качих в линейката с него!През цялото време до болницата той държеше ръката ми!Влязохме в болницата ,прегледаха го лекарите и го настаниха в една стая на 7ми етаж, казаха че е с леки охлузвания , натъртвания и няколко рани на главата.В следващите 2 дни трябвало да остане при тях в болницата...
След като го оставиха в стаята,и си тръгнаха , аз останах насаме с него и реших да си тръгна...Тъкмо отворих вратата с думите: Чао.. и той каза: виж чакай...знам че направи добре като се обади на линейката за мене...но моля те обади се на майка ми и и кажи къде съм защото ми откраднаха моя телефон..Нямаше как да му откажа..Звъннах на майка му, тя дойде в болницата и аз си тръгнах...През цялото време до нас, и цяла вечер мислих за него...Незнам какво ме беше накарало да мисля така за него.. На следващия ден в училище, споделих случката с приятелка..тя ми каза:Иди пак при него!
Аз доста се замислих но си казах: е какво толкова,ще ида да го видя как е!
Купи плодове и отидох при него..Когато влезнах в стаята той беше сам..Спеше. Седнах до него,чувствах го много близък незнам защо , и се загледах в лицето му.Нямаше ги вече тези съсиреци кръв...поддутините бяха леко спаднали...
захласнах се и продължавах да го гледам как сладко спи..
По едно време той отвори очи и аз леко изплашена се оддръпнах назад. Той каза с съвсем различен глас от предния ден:Не съм толкова страшен миличка..нали?
Само се усмихнах и не казах нищо.Оставих му плодовете и пак си тръгнах...беше ми кофти че не се познавахме а аз му ходих на свиждане!!Той стана бавно от леглото и тръгна да ме изпраща..Запознахме се и ме попита за какво съм дошла...Аз се направих че не съм чула и си мълчах...Точно преди да се кача в асансиора,той ми каза:Може ли да ми дадеш телефона си?Запиши ми го на този лист моля те!-и ми подаде лист с химикал.Аз учудена отвърнах:Но защо ти е?А той:Ами благодарен съм ти за всичко което правиш,ще се радвам да излезнем на кафе или ресторант някой ден.
Записах номера си и се качих в асансиора...
На следващия ден телефона ми звънна..Беше той..Уговорихме се да излезнем на ресторант...Нямаше проблеми за мене,майка ми с баща ми също бяха на вечеря и аз реших и аз да излезна... Срещнахме се...Дори се прегърнахме като се видяхме...Влезнахме в един ресторант..поръчахме си..и се втренчихме еди в друг...Не усетих даже кога устните ни се допират в нежна целувка.....Беше страхотно...Вече се бях влюбила..Харесвах го...
След ресторанта решихме да отидеме в един парк в центъра на града ни който е много голям и много добре поддържан...Седнахме на една пейка там и се загледахме в звездите...Беше ми хубаво...обзе ме някакво странно чувство даже незнам как да го нарека..Обърнах се към него и започнах да го целувам бавно и нежно...Той правеше същото...Беше ми така хубаво... не след дълго усетих че съм мокра...исках го!(Тука е момента да отбележа,че бях девствена)! Имала съм много моменти но до секс не се е стигало..все се чувствах неподготвена...
Целувахме се ние..и по едно време седнах варху него...Бях готова за него!Знаех че ще бъде той!Той ме погледна и каза:Миличка сигурна ли си че го искаш?Да не съжаляваш после за нещо?Помисли си моля те.Аз отвърнах: Да ..искам те..тук.. Бях с мини поличка , той галеше бедрата ми бавно...адски ме подлудяваше...Разкопчах дънките му и напипах през боксерките му, неговия член...Той ме целуваше по шията,разкопча ризката ми и започна да ми целува гърдите...Направо летях от удоволствие...Прокара си ръката по бедрото ми а аз му я взех и я сложих между краката си...Той леко ми дръпна прашките настрани..и свали боксерките си по надоло...Каза ми да се навдигна лекичко ...Направих го да...И той допря члена си в мене...Тук беше момента да му кажа че съм девствена...Казах му..А той отвърна: Само искам да съм сигурен че го искаш...Аз се усмихнах и му казах да продължи...Напътстваше ме..Каза ми да седна леко варху него и ако ме заболи да спра...Гледала съм по филми,по списания съм чела, че първия път имало болка и имало кървене доста...
Не,,,с мене не беше така...Бяха адски възбудена и болката беше минимална...Той проникна в мене,аз леко стенех...правехме го много нежно...имах чувството че той е моят мъж, и не искам да го пускам никога!Вечерта завърши прекрасно...Изпрати си ме до в къщи, целуна ме и ми каза: Обичам те! Прибрах се в нас и бях на 7мото небе...Провървя ми в училище...не се карах вече с родителите си...
Връзката ни беше доста добра,емоционална,продължаваше 2 години, ..до преди 1 месец,когато се случи нещо фатално...
Бяхме в нас, пиехме кафе и гледахме филми,когато реших да го попитам дали е имал сериозни връзки до сега и дали е обичал някога преди?(все пак беше на 26)..
Той леко наведе глава и каза:Ще ти кажа нещо лошо..Наистина лошо...Знаех че ще ме съсипе,виждах го в погледа му и в тона на гласа му..
Той започна:Надявам се да не е много късно но не мога да го крия повече..Имам връзка с друга жена от 6 години...!!!!!Обишам те наистина,свикнах с тебе,искам си те само за мене.....Аз го прекъснах:СПРИ! Разплаках се не исках да слушам повече, казах: Как не те е срам да ми го казваш след 2 години?На глупачка ме правиш ли?Мислиш си че съм малка не разбирам нищо...Знаеш ли колко те обичам и какво значи това за мене?Знаеш ли че съм имала безброй възможности да бъда с други мъже,но съм отказвала защото исках тебе?Ти ми беше първата наистина любов!Исках те!Искам те и сега!Но явно лъжите са били доста..Незнам как съм била такава глупачка и не съм усетила..Как си прикривал всичко??МАХАЙ СЕ!Не искам да те виждам!Не искам нищо свързано с тебе!Плаках плаках силно и виках...Той също се разплака и посегна да ме целуне по челото...Аз го блъснах и казах пак: МАХАЙ СЕ!НЕ искам да те виждам повече!Наведох се и залаках още по силно...само чух как вратата се затваря...Цял ден и цяла вечер плаках...Смених си картата на телефона,смених си даже телефона,не исках нищо да ме свързва с него...! Преди 2 седмици ми звъни непознат номер...
Беше той..Говореше ми как съм му липсвала..как се е разделил с другата и как ме иска пак при него...Наведох се и с сълзи на очите натиснах червената слушалка на телефона си...Интересно беше едно...Това стана точно когато бях на същия светофар в който преди го бях видяла целият в кръв,и от където беше тръгнало всичко...Сега 1 месец след раздялата ни се чудя..."Дали не беше по добре да го оставя сам с лекарите и да си живея скапания безразличен живот с грозните мъжки подмятания за секс и прочие?"
Някой от вас ще ме критикуват за постъпката ми..но чесно да ви кажа...Не съжалявам...Имах нужда просто да споделя...Прекарах си страхотно тези 2 години въпреки че сега ми е кофти... но така е..това е жъвотът...Времето лекува....да се надявам че наистина лекува. Кристиана,София.................................................................................................
Коментар направен на 28 Август 2008 Ами аз мога само да те посъветвам да не съжаляваш! Ти сама каза, че през тези 2 години заедно ти е било мн хубаво с него... това също е от значение! Може би наистина те е обичал щом е оставил жената с която е бил от 6 години, а с теб се познава от 2...но в никакъв случай не го оправдавам и бих направила същото като теб-да му затворя. И все пак не бива да съжаляваш, че първия ти път е бил с човек, който си обичала, макар и в началото да не си го познавала така добре. Това е моето мнение. Желая ти успехи в любовта занапред и дано да срещнеш своя "принц на бял кон" (макар че вече са рядкост). :) .................................................................................................
Коментар направен на 7 Август 2008 Браво на момичето!
Мъжът е отрепка. Винаги съм ненавиждал хора, които нямат морал и си го вадят навсякъде, а после, когато са разкрити, започват да обясняват колко те обичат... Е, след дъжд качулка, както казват старите хора! .................................................................................................
Коментар направен на 31 Юли 2008 Трябвало е да сподели с тебе глупакът. Той те губи, не ти него. .................................................................................................
Коментар направен на 30 Юни 2008 Според мен това трябва да се филмира :), освен ако вече няма такъв филм. Супер яка история. Аз лично бих дал 2 години от живота си, за да изживея нещо такова. С всичките подробности. Мъж съм, имам за романтичен, но просто историята ми обра точките :) В днешния развратен и изпълнен с омраза свят това наистина изглежда като приказка, мисията невазможна. Изживяла си нещо много красиво и си постъпила правилно във всеки един момент. Тук спирам, защото ставам досаден :D. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Юни 2008 да,прекрасна история,наистина...но не мисля че трябва да му простиш,защото те е лъгал 2 години и не можеш да си сигурна че се е разделил с другата-защо да не лъже пак?Възхищавам ти се за всичките постъпки коитоо си описала,аз не бих събрала смелост!Дано намериш някой който да ти помогне да го забравиш още по бързо.Успех,мила!
Ж28 .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юни 2008 мила направо нямам думи... твойта историйка толкова мн ме трогна. отначало все едно че ми разказваше приказка и изведнъж... шок и ужас. пределно ясно е че той не те заслужава ако пак иска да се съберете го одрежи...а всичко останало е било просто съдба !!! .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юни 2008 какво да кажа, готина история, хубаво момиче и умно и грамотно.. силно.
браво.
пак ще го срещнеш когато не очакваш..
има нещо в теб.. .................................................................................................
Коментар направен на 21 Юни 2008 Доста красива история.. защо не пожела да се върне при теб? .................................................................................................
Коментар направен на 20 Юни 2008 тва наистина е една от най хубавите историй които съм чела някога някъде ;(( .................................................................................................
Коментар направен на 20 Юни 2008 Интересна изповед. Звучи ми като от книга, но ако приемем че е истина, имам следния съвет. Дай му 2-ри шанс. Аз бях в подобна ситуация и дадох втори шанс на човека с когото съм в момента. Не съжалявам за нищо, въпреки че това, което научих за него много ме стресна в първия момент. Каза ми, че е разведен и има дете... За мен това си беше голям шок, но се замислих и реших, че държа на него много и не ми пука чак толкова. Но при мен разликата беше тази, че ми го каза на 2-рата седмица... Не знам, ти си реши, но аз бих му дала 2-ри шанс:) .................................................................................................
Коментар направен на 20 Юни 2008 Недей да страдаш излишно-имала си красива връзка с човек,когото си обичала/а от думите ти личи,че те е обичал и той/ и си се чувствала щастлива.Ако толкова ти е трудно да го забравиш,потърси го,а ако не-давай напред-живота не чака.Само не губи вяра в любовта,защото никога няма да можеш отново да преживееш нещо толкова красиво. .................................................................................................
Коментар направен на 20 Юни 2008 Ами според мен Животът ти е поднесъл една красива лъжа,съвпадения и факти - случват се такива неща.Най-важното е че си го изживяла,било ти е хубаво,дори си обичала и според мен си постъпила правилно...Сега върви напред и търси твоята половинка!Успех! .................................................................................................
Коментар направен на 17 Юни 2008 много тъжно ., наистина., аз сигурно нямаше да имам сили да затворя телефона и щях да му простя., ти си много силно момиче... .................................................................................................
Коментар направен на 17 Юни 2008 Никога не падай духом Крисе... На всеки се случва да бъде излъган, дори много повече от 2 години.... Наистина времето лекува - видях го аз, надявам се и ти да го видиш! Късмет! Цецо, Севлиево .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юни 2008 Ама това е толкова тъпо!
Толкова романтична история (ако е истина разбира се) и с такъв сърцераздирателен край. Толкова сополиво и сладникаво звучи, че не ми се вярва да е истина.
Както и да е, ако си била толкова щастлива с него и си го обичала няма смисъл да се разделяте.
Но ти си някакъв пубертет и ще ти отнеме доста време за да разбереш някои неща на тази възраст.
Успех. .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юни 2008 Уникално красива изповед.М 23 .................................................................................................
Коментар направен на 15 Юни 2008 Привет,
Това е най-често задаваният въпрос - дали е по-добре да изживееш прекрасно, макар в един момент да го загубиш или никога да не си го изживявал и си мисля, че отговорът е само един - не съжалявай, защото много хора дори не се докосвали до това което си изпитвала ти.
Относно твоята изповед - задавала ли си си въпроса дали не трябва да му дадеш шанс? Хората се променят, повярвай ми. Идва един момент в който всеки проумява от какво точно има нужда - възможно е момчето вече да е разбрало това.
Best~ .................................................................................................
Коментар направен на 15 Юни 2008 Здравей, Кристиана,
Не съжалявай, че такова нещо ти се е случило. Дори въпроса не е до това дали ще ти се случи, а кога. Така че е по-добре да ти се случи по-рано, за да станеш по-силна и неподатлива в бъдещето.
Ако обаче го обичаш много силно, за теб вероятно ще е по-добре да се съберете отново, още повече, че сега вече е оставил другата жена.
М30 .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юни 2008 душа няма за какво да те критикувам просто си постъпила като един добър човек много малко хора биха го направили което е много тъжно. Тежко ще ти е докато го забравиш но наистина времето лекува. Аз лично имам пет годишна връзка с момиче и до сега никога не сам и изневерявал обичам я стршно много. Аз ако съм на тебе никога не бих се върнал изтървал е влака 2 години да те лъже така безочливо това е непростимо.
Не мисли за него времето ще помогне
Касмет и дано намериш изтинската любов - без лъжа.
М26 .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юни 2008 Аз неразбирам за какво толкова се терзаеш.Имала си едно хубаво приключение,свършило е,ами горе главата и напред.Не е важно дали си сгрешила или не,важното е какво си разбрала от случилото се.Най-лесно ще е някой да т упрекне или осъди за нещо,но по-добре си остани с хубавите спомени,а лошите ги прости. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юни 2008 каква разтърсваща история...жалко че е свършила така.. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юни 2008 аз мисля,че бая си сгрешила,че не си му дала още един шанс.Той наистина те е обичал и е зарязал другата жена заради теб!Лошо е,че две години нищо не ти е казал,но няма безгрешен човек!Все пак аз мисля че най-голямата ти грешка е че не си му дала втори шанс .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юни 2008 Разбира се, че лекува! Кой ли не е бил мамен. И аз съм била мамена и аз съм мамила. това винаги значи, че хората не са един за друг. Ще намериш някого, който ще те обича и ще ти е верен и ти ще го обикнеш, защото ще го заслужава повече от този хубостник. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юни 2008 Умно момиче!Ти си добра и смела и ще ти провърви! .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юни 2008 Еееее тая изповед е една от наи-добрите които съм чел!Браво!!!Иначе със сигурност ще се оправиш.Късмет. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юни 2008 tova e nai-prekrasnata istoriq,za koqto sam nau4avala nqkoga .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юни 2008 е неможе все хубави неща да има в живота, има и лоши но после пак хубави така че гледай напред. Всеки хубав миг е ценен -другото няма значение...остави го в миналото. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|