Дата на изпращане:23 Май 2008 Незнам защо но от житейският си път разбрах едно, че идва момент когато дори и да е млад човек изпитва нужда да се скрие и да остане сам. Започваш да се задушаваш от хората, които твърдят , че те обичат, а тънеш в тъга по хората оставили ясен белег, като едно дете например в живота ти. Хората, които с ясно съзнание са ти причинили болка ........ и започваш и ти да отговаряш на любовта на околните с "удари", причиняващи болка, а когато усмислиш, че не искаш да приличаш на този който те е наранил решаваш - по-добре да бъда сам. Стоя и наблюдавам моя невръстен син - жестовете му, усмивката му, очите му и всичко ми напомня за него, него с главно Н. Този, който влезе в живота ми завъртя се като гальовно коте и излезе по същия начин, както го е правил стотици пъти с други.....да по-добре да съм сама. И защо ли да опитваш връзка с някой друг, като ти имаш очи само за един човек, този който те е наранил... Колко странно е това да обичаш палача си? Голямата бяла птица не излезе лебед, а излезе едно грозно малко пате.........Искам да се разсърдя, а не мога....винаги намирам оправдания за грешките му......но до кога ще е така.......до кога ще чуствам това изпепеляващо чуство щом чуя името му.... до кога? Не желая да чуствам нищо, не желая да реагирам когато го видя.... но не мога той просто ми взе душата, а в замяна ми остави нашия син - толкова прекрасен и толкова вироглавичък като него....Обичам ви и двамата.................................................................................................
Коментар направен на 1 Юни 2008 Не съм в твоята ситуация. Всъщност, всичко ми е наред, с изключение на обичайните житейски грижи (пари, оцеляване и подобни) и на това, че си нямам мъж, приятел, любим. Но.....отвсякъде погледнато, всичко ми е наред...и точно мъдрите и толкова истински неща, които си написала ми помогнаха да го осъзная и днес....
С цялото си сърце ти пожелавам успешно да отгледаш малкото си съкровище и.....да те срещне щастието. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|