Дата на изпращане:3 Юни 2006 Алчен шеф
Шефа ми е много алчен. Разбирам го и аз съм алчен. Когато човек има много иска още повече и още и още :( Пари нямам, но съм имал други малки неща и съм ги имал с много. Знам какво е да те завладее ненаситноста! Трудна е за преборване алчността ... тя поглъща целия ти живот и с хората стават само начин да се сдобиеш с още. Та знам какво му е на шефа ми. Алчноста е порок заради които обаче другите те мразят. Е шефа ми е мразен от повечето ми колеги, не и от мен обаче. Съчуствам му и го съжалявам едновремено защото и аз съм бил алчен и знам колко е трудно да се пребориш със себе си. Лесно е да намираш слабостите на другите, но е много трудно да си по добър от себе си. Заради алчноста на шефа ми целия екип живее/работи в една догматична и връждебна среда. Парите са добри за такава работа не се оплаквам от тях и са си необходимост да. Но когато в средата цари пълно недоверие и подозрителност живота става много зъл :(
Шефа ми не познава хората които работят за него ... разбира се знае ги по име и едно две неща за тях, но дотук. Съответно и той им няма доверие. В цялата фирма цари един всеобщ дух на недоверие и прикритост. Трудно е. От 2 години работя тази работа и няма да се откажа само защото е трудно, обаче ми е болно видях много приятели/колеги да си отиват заради алчноста на шефа. А тои не е лош човек, пак да си кажа ... харесвам го. Дори през повечето време е личност която следвам и се стремя да подражавам. Но алчноста постепено го поглъща, фирмата се разраства и колкото повече има толкова по мнителен става към всички. А екипа расте и хората на които няма доверие стават все повече, защото не ги познава ... Полагам големи усилия да подържам добър дух във фирмата, но уви шефа сякаш нарочно въвежда БЕЗУМИЕ след бБЕЗУМИЕ в работата. Положението се отежнява. Лошото е че си вярва, да наистина си вярва че това което прави е справедливо и че е прав, а другите искат да го измамят та затова не харесват последното му бБЕЗУМИЕ. В момента ми трябват пари, закъсъл съм го и работя много. Като се поосвестя ако издържа до тогава ще му кажа истината такава каквато я виждам аз и колегите и ще си ходя ... а него го оставям на алчността му, докато я осъзнае и се пребори с нея или тя му изяде живота. Няма незаменими хора, няма незаменима работа. Толерантност и търпимост е необходима, защото никои не живее вечно и всички сме само хора.................................................................................................
Коментар направен на 24 Декември 2006 ok,vsichko do tuk mi haresa,no tupiq izraz"nqma nezamenimi hora" mn me iznervi,tova e nai-tupoto neshto,koeto sum chuvala,za nqkakva si dlujnost-dobre,suglasna sum,no kak ti be pich,kak shte zamenish primerno priqtelite si,ne dai boje nqkoi rodnina ili ...i az ne znam veche,pomisli pak nad toq izraz i pomisli dali shte go izpolzvash poveche i po kakuv nachin .................................................................................................
Коментар направен на 12 Август 2006 Знаете ли...човек цял живот иска да има всичко,човек ЖИВЕЕ за да следва целите си.Но когато мечтите му станат реалност,животът му губи смисъл.Няма вече за какво да мечтае,за какво да се моли...получаваш каквото искаш,но забелязваш че се чустваш празен..тогава решаваш че това не е достатъчно,на практика вече не ти пука какво получаваш,а как ще се почустваш след като го получиш.Но колкото повече имаш толкова повече затъваш.До един момент когато притежаваш абсолютно всичко,но ПАК не си удоволетворен.Така цял живот се бориш да постигнеш все повече и повече,въпреки че нещата които получаваш не са ти нужни.А в един момент осъзнаваш че хабиш ценно време за да се бориш за нещо,което никога няма да те направи щастлив... .................................................................................................
Коментар направен на 11 Юли 2006 здрасти:).Много ми хареса коментара направен след изповедтта/както и самата изповед разбира се/..". И мойте шефове са същите!На днешно време , кой се докопа до властта ,забравя що е съвест и задръжки! А в гроба не можеш да отнесеш много"Така е напълно съм съгласна моя шеф е едва на 30 а има толкова колкото аз може би няма никога да видя, а по4ти всеки ден ми реве,4е малко пари,мн разходи и т.н.а не е да няма.На ден прави колкото 3 мои заплати а му се свиди да ми даде 250-300лв/да не говорим 4е съм без осигуровки,без пътни, а работя по 15-16 /17/ 6 дни в седмицата..С него съм 4 години и му служа вярно ама той съвсем взе да се здухва,вместо да я увели4и той я намаля..само му се 4удя за кво толкова ги трупа като дори не ги уползотворява,а дори пове4е се цинцарей..Тея хора колкото пове4е имат толкова са по-свидливи и по-големи сметкаджии!А още едно уто4нение цялото му семейство са шефове,тро6ат пари и пак...в кръвта им е...явно е някакво болестно състояние такова:))Поздрави и успех и на двамата!!! .................................................................................................
Коментар направен на 5 Юни 2006 Здрасти приятел!
В отдел гняв съм оставил една изповед, започваща"На 40 години съм".
И мойте шефове са същите!На днешно време , кой се докопа до властта ,забравя що е съвест и задръжки!
А в гроба не можеш да отнесеш много.
За това повечето такива шефове ядат като за последно, дебели са , возят се в скъпи коли, чукат платени хубави мадами, а в къщи си имат някоя грозотия с добро наследство.Лошото е, че те се превръщат в пример за подражание и идеал на по-младите.Лошо е също и това, че децата им получават много висок и бърз старт в живота.И те, като бащите си, са алчни, но това обществото ни май го смята за нормално вече... .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|