Дата на изпращане:30 Януари 2008 Вече се притеснявам за себе си, не знам дали съм алчна но вещите имат голямо значение за мен. Обичам скъпи неща и съм готова на всичко за да ги имат. Никога не сме били бедни и не съм живяла в нищета но все не ми достига нещо за да съм щастлива и за да сън честна не6тата все са материални. Когато изгубя някоя вещ или ми се счупи нещо плача като луда, което не е нормално по мое мнение. Но не мога да се спра просто плача. И знам че някои ден ще разоря наще с моето мрънкане но просто обичам да купувам неща и дори ми е все едно какво ще ги правя, важното е да г имам, да имам повече от другите, да имам най-много..................................................................................................
Коментар направен на 29 Февруари 2008 Това ми звучи като избиване на комплекси. По-добре се концентрирай в себе си и спри да бъдеш толкова повърхностна. Помисли или потърси някой човек, който те вълнува истински и си подтискай маниите, рано или късно ще отшумят. .................................................................................................
Коментар направен на 26 Февруари 2008 От авторката:
Ами честно казаноо аз ги искам нещата много ама адски много и в момента в който си ги купя и ги занеса в къщи ми стават някакси безразлични. Това го забелязах преди няколко дни и и смятам, че родителите ми са виновни за това защото все ме оставят сама вкъщи и аз като няма на кого да се радвам и кого да обичам и го пранясочих към вещите си...Те са виновни и ще ги мразя до края на живота си, защото заради тях сега ценя повече чифт марково обувки отколкото истинското приятелство и заради тях един ден ще си умра сама, без приятели ,без любов в голямата студена къща пълна със скъпи вещи, натровена с парацетамол или ще съм си прерязала вените от депресия... .................................................................................................
Коментар направен на 24 Февруари 2008 горката ти...аз пък откакто започнах да си купувам скъпи неща започнах да ценя марките все по-малко..Може би защото като знам че мога да имам нещо, вече не ми е интересно.
ж22 .................................................................................................
Коментар направен на 6 Февруари 2008 Честно казано идеята да си отвличам вниманието е добра,но някакси не я прилагам достатъчно ефективно. Относно това да хвърля нещо,което съм купила мисля,че ще е като да гледам как убиват детето ми( не че знам какво е).Може и да звучи твърде преувеличено,но аз така го чувствам.Единственното хубаво нещо е,че започнах да се привързвам и към не до тамс къпи неща, но това си е все старата ''вещомания''...... .................................................................................................
Коментар направен на 2 Февруари 2008 Мисля, че трябва да отидеш на психолог, защото това не е нормално. Според мен не трябва да си примиряваш с това и трябва да се опитваш да бъдеш по-добър човек. Опитвай се да отквиваш красотете в дребните неща и жестове. Колекционирай разни неща с повече емоционална стойност и
с по-малко материална. .................................................................................................
Коментар направен на 2 Февруари 2008 Една колежка беше написала преди година, година и нещо една статия по въпроса... Ставаше въпрос за новооткрита болест от източните народи, изразяваща се в мания към пазаруване. Лично аз го определям точно като мания, а не като алчност. За съжаление точно защото статията е написана преди година и няма как да си намериш вестника, за да видиш с повече подробности. Това, което сигурно те интересува повече е как да се справиш с тази твоя страст към пазаруването. Не помня какво пишеше в документа, но според мен всяка една мания избледнява, когато бъде заместена с нещо друго, което разбира се не трябва да е мания. Това, което искам да кажа с няколко думи е да си намериш занимание, което да отвлича вниманието ти от желание за пазар. Спортувай, чети, практикувай някакво изкуство, което харесваш и/или ти се отдава. Опитай да излизаш повече с приятели, познати по кафета или на разходки по планини, паркове - където и да е, само не и по пазара. Опитай и ако не си сигурна, че ти помага счупи нещо, което си купила или го изхвърли. По това как ще отреагираш ще видиш какво ти помага и какво не. .................................................................................................
Коментар направен на 2 Февруари 2008 Проблема ти не е, че не си живяла в нищета, а че вашите са те разглезили. .................................................................................................
Коментар направен на 1 Февруари 2008 Като че ли го е писала жена ми вашата мамица гадна .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|