Дата на изпращане:17 Септември 2007 <a href="http://www.izpoved.com">Анонимни Изповеди</a>
Обичам те! Липсваш ми ужасно много. Всичко ми напомня за теб..... А ти не звъниш..... Толкова много искам да те видя, да те гушна и....... може би да те целуна, дори само по бузата...... Лягам си с мисълта за теб, а сутрин като се събудя - пак, първо за теб се сещам... Моля те, обади се! Поне за мъничко да те видя........ .................................................................................................
Коментар направен на 21 Септември 2007 После ще ми разправят, колко различни били хората! Бас държа, че огромен брой хора са помислили, че това се отнася до тях, както мъже, така и жени. Защото би им се искало да е така. И би им се искало да отговорят именно по начина, по който е написан отговора. Класика в жанра. .................................................................................................
Коментар направен на 19 Септември 2007 А ти защо не предпочете да останеш с мен? Или кариерата беше по-важна? Или пък за теб всичко беше просто секс? И защо не се сети да ми кажеш нещо хубаво, докато бях до теб? Предложих ти всичко, а ти не го пожела...
И на мен ми липсваш. До болка.
Но знаеш ли какво?! Ше го преживея!
Желая ти приятен живот! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|