Дата на изпращане:12 Ноември 2006 Докога ще се чувствам така нямам желание за нищо,нито нещо ми липсва,нито имам някакви проблеми освен това че се чувствам просто не човек,с две думи не изпитвам нищо,сякаш съм мъртъв с извинение за израза ама така се чувствам.нито мога да се радвам нито мога да се разплача.
Ако още малко време се чувствам така сигорно ще се метна от покрива на блока.поне вече ще съм спокоен..Единственото което искам е да си успокоя душата, защото непрекъснато ми идват какви ли не глупости на ума от които нямам нужда нито пък ще се вслушам в тях някога но не спират да ме измъчват..................................................................................................
Коментар направен на 18 Април 2008 Радвай се от това че не си избрал пътя който те радва! в човека е заложено наи лошото което може да съществува в природата и това е самоунищожението!!!!:) скуката е радост .....безпътието е начало!!!! повярвай .................................................................................................
Коментар направен на 18 Септември 2007 Спокойно, добър признак...ако не се метнеш, не посегнеш към дрога или алкохол...всичко ще се отвори в изненадваща за теб посока.
Една възкръснала от мъртвите .................................................................................................
Коментар направен на 4 Май 2007 Ами и аз съм така , аз поне знам защо е - заради момче е . Има си друга , а на мен говореше , че ме бил харесвал.После пак ме бил харесвал като човек , но бил направил своя избор . Верно , че разликата ни е 5 години , но на мен това не ми пречи.Не ми пречи , че и той е в София , а аз не.Исках просто да бъдем заедно .Сега уж ще се променям , ще се усмихвам , няма да се затварям в себе си - това всичко за да опитам след време да бъдем отново заедно . Аз май се отплеснах ама исках да го кажа на някой това , което чувствам . . . .................................................................................................
Коментар направен на 6 Април 2007 И аз вървя по този път, макар че не мога да се нарека тотално безчуствен - изпитвам гняв и радост макар и за много кратки моменти и рядко, през повечето време изпитвам досада, скука и безразличие към всичко и всички около мен. Ако трябва да съм честен не съм намерил лек за това състояние и затова не мога да дам съвет. Едно трябва да кажа - колкото и тъпо да звучи гледах сериала за серийният убиец Декстър и там същото това състояние беше описано достатъчно подробно и добре за да ми помогне да разбера самият себе си, да разбера че от мене и само от мене зависи дали ще се промени това или ще е така докато умра. .................................................................................................
Коментар направен на 19 Декември 2006 Батка то и от само себеси ще си мине - стига да не е търде късно и да си се пределил преди тва в гроба или затвора. разбирам те напълно. може би наистина трябва да потърсиш професионална помощ но внимавай - тия доктори не винаги знаят какво правят и може да ти навредят вместо да ти помогнат .................................................................................................
Коментар направен на 23 Ноември 2006 http://en.wikipedia.org/wiki/Clinical_depression
Лекувай се. Това си е болест и си има лечение. .................................................................................................
Коментар направен на 21 Ноември 2006 Същото и при мен! Ние сме някакви ботове! Как можеш да намериш това за което живееш като цял ден ти минава в училище/на работа и се прибираш като труп. Да не говорим за мизерията в която живеем... все повече се замислям има ли смисъл това което правя? .................................................................................................
Коментар направен на 17 Ноември 2006 и аз бях така 2-3 години. мислех да се давя, да се сбия с някоя изнервяща и досаждаща мутра че да ме наръгат, да утрепя и изнасиля някоя дразнеща ме красива жена....
ама ми мина това настроение.
времето лекува а намирането на нови хобита и познати променя това как гледаш на живота.
потрай човече .................................................................................................
Коментар направен на 16 Ноември 2006 Споко и аз съм така. Будя се без желание за каквото и да било. Живея на някакъв отчайващо скучен ръб и не зная какво да правя със себе си. Хората си мислят, че нещо ме измъчва и ме наранява, но аз не изпитвам нищо, към никого. Целият свят ми е чужд и безинтересен.
Как да е. Ще ти дам съвет как да не прекалиш. Излез на улицата. Избери си някоя пейка - спокойна и на уживено място. загледай се в хората, без да ги зяпаш. Забележи, че всеки един е нещастен и отчаян от това, което прави. Не се радват на живота си.
Погледай, докато ти се наситиш(понякога и минута е предостатачна), след това стани и обиколи града в който си затворен, потичай на спокойният стадион, без да се напрягаш. Поосвободи енергия. Изтощи, това, което те задушава. Докато си почиваш, ще се почувстваш като прероден. Опитай. Обещавам да помогне поне малко. .................................................................................................
Коментар направен на 15 Ноември 2006 Ами просто намери някой за който да си струва да живееш. Реши веднъж за винаги какъв си, за какво се бориш, постави си цел и я постигни независимо както ти коства .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|