Дата на изпращане:2 Юли 2008 От много време мечтая за теб. Аз те желая истински. Не съм от поредните които само чакат да им пусне някоя за да я изчукат.
Стоя и те гледам тихо, и си мисля. Желая да бъдеш моя и аз твой. Мечтая да сме двамата, като в приказка или филм.
Мислите за желанието което имам към теб ме прави да полудявам. Защото съм пленен в тях. Опитвам се да ги игнорирам но
те са толкова силни. Искам да те забравя, но не мога.
Дори и да не е редно, аз те обичам, и защо не знам. Искам да ме обичаш, искам да се обичаме взаимно. Винаги когато те видя усмихната, те чувствам сякаш слънцето изгрява. Винаги когато си до мен, чувствам топлината ти.
Искам да ме плениш, или аз да те пленя с прегръдки. Да те стопля с моето тяло, да те помилвам, и целуна страстно. Толкова много те желая. Лудо влюбен съм в теб. От вътре винаги като я видя, усещам нещо в стомаха ми, че ме пробожда, цялото това усещане е много странно, но хубаво. Пожелавам си да сме заедно някога, дори за малко, защото аз те искам и те желая истински, така както никоя друга през целия ми живот.
Страх ме е да си призная моите чувства към теб. Страх ме е да ме отблъснеш така както направи първият път, въпреки че
тогава просто ме привличаше, но тогава пак те желаех истински. Постепенно искрата на любовта ме завладя, и сега съм нейн плен. Ох, каква е лоша несподелената любов. И не успявам да спра да мисля за теб.
Страстно те целувам сега, дори и да е фантазия. Страстно ти ме любиш сега, а аз те целувам, и те помирисвам. Като роза си разбери. Искам те при мен сега.
Отвличам те. Опитваш се да ме хапеш като диво коте, но си пленена в мрежата на тигъра. Не се съпротивляваш истински,
а само се преструваш, но аз знам. Пристигнахме на нашето място там сме ти и аз, двамата усмихнати, хванати за ръце.
Тичаме на плажа, нощем, луната свети, аз те целувам страстно, ти се разтапяш, но също и аз. Бясно се радваме на любовта ни, защото сме щастливи и се обичаме истински.
Любим се истински, целуваш ме, шепнеш ми на ушето "от много дълго време те желая" влудяваш ме. Хвърляш ми се като дива котка, полудяла от страст. Умирам от жажда, за всяка част от тялото ти.
Ще се боря и ще се надявам. /М22.................................................................................................
Коментар направен на 30 Септември 2008 Е , всички си мислим " Това беше ! " : Няма други глупаци като мен да си признават чувствата и са много малко онези , които го правят ! " . Много момчета като момчето , което беше написало , че за в бъдеще няма да е толкова открит , си мислят , че са много малко жените , които биха оценили страданието и любовта им . Но и много са момичетата , които си казват абсолютно същото , а това е само защото нито момчетата , нито момичетата се познават толкова добре . Аз никога не съм мислила , че имам такива момчета , е , разбира се , но рядко . А то е нормално . И те си имат чувства и те са крехки и добри създания в същността им , всеки е такъв , зависи само до колко го показва .................................................................................................
Коментар направен на 9 Септември 2008 Хахаха, любовта е сладка нали. Признай и чувствата си. Когато го правиш, наблюдавай реакцията и. Може би това ще бъде безценен спомен за теб. Не се опитвай да блокираш неспокойствието си, това прави момента интересен. Опитай се да се наслаждаващ на безпокойствието си. Бъди себе си! Импровизирай. Няма какво да губиш.
От М 23, който стигна до този извод след 3 любови. .................................................................................................
Коментар направен на 20 Август 2008 Браво,мъже!
Невероятно красиво.Радвайте се на тези мигове и бъдете щастливи. И все пак никой не може да ни забрани да обичаме истински.Ж35
Бъдете себе си.Важно е това,което е в главата ни.А то е позитивизъм... .................................................................................................
Коментар направен на 20 Август 2008 Аз не съм много млада, но напълно те разбирам, донякъде и аз съм заклета романтичка, но вече с повече житейски опит. Най-точен е коментара на момчето, което се пита "ние истински ли сме или фантазия" и т.н. Това е истината. Страхът от реалното, което може да е различно от очакванията, да е болезнено, да е какво ли не...ни кара да оставаме в света на фантазиите си. Този свят може и да е много красив, но е нереален и е много опасен ако се застоиш твърде дълго. Тогава между теб и реалността зейва пропаст и ....не е много далече някоя диагноза от психиатъра ...Хайде на 19 си е в реда на нещата да фантазираш, но понякога този модел се запазва и до много по-късно и става много тежко. Много. След последното си разочарование аз разбрах, че И НАЙ-СКАПАНАТА РЕАЛНОСТ Е ПО-ДОБРА ОТ И ОТ НАЙ-КРАСИВАТА ФАНТАЗИЯ. Това е така защото дори и най-лошия сценарий от реалността ти носи опит, ти порастваш, развиваш се и се учиш. Фантазията те блокира! Ти нищо не научаваш, нищо не съграждаш, отдалечаваш се от хората, от всичко и става все пхо-трудно да се върнеш. Фантазията е мираж, в който може и да останеш завинаги! Затова престраши се и действай. Каквото ти хрумне направи само не подхранвай фантазиите си. Иди при нея, заговори я за каквото и да е. Чуй гласа и. Пипни я. Разбери какво мисли за някои неща. На мен ми се е случвало така да откача по мъж с когото дори не съм говорила и в момента в който чух гласа му всичко се срина и изтрезнях на секундата. Това ясно показва какъв сапунен мехур са тези фантазии. .................................................................................................
Коментар направен на 4 Юли 2008 ---
Коментар направен на 3 Юли 2008
"Сигурен ли си, че ще се бориш истински? Може би вече се отказа?
А тя вероятно те обича повече, отколкото си мислиш. Неведоми са пътищата Господни..."
----
"Дано тази за която е изповедта да разбере какво изпуска и миг по-скоро да бъде твоя,
за да имаш шанса ти да и докажеш колко много я обичаш. Успех! Е."
-Надявам се по някакъв много странен начин, тя да бъде моя, всеки миг си го пожелавам.
Дори да е само за малко. Благодаря.
/Автора/
Струва ми се че тя не ме иска, въпреки че се промених.
Блокирвах се, като я видя. Но се по оправих. Признах й че я харесвам,
и исках да я поканя, но тя ме отблъсна. -Може и вината да е моя, заради грешният ми ход.
Банално ще прозвучи ако кажа че сме говорили не повече от две приказки,
от началото до ден днешен. Тогава бях много зле, и като я видя се блокирвах.
Сега съм по добре. Поздравявам я, а тя не отговаря. И аз съм го правил, тогава бях блокиран. -Голяма грешка.
Любовта не те пита, стрелата ти се забива в сърцето, дори и да нямаш сърце
пак усещаш болка дори и тя да е малка и лека.
Сега всеки път като я видя си я гледам тайничко, в очите. Обожавам погледа и. Понякога ме засича. :D
Жалкото ще стане когато я приемат, и всеки по пътя си. Тогава няма да я виждам повече.
Днес беше още по брилянта. Все още не разбирам нищо.
Харесва ли ме, или не ?
-Щом ме отблъсна сигурно не, но това беше отдавна.
Не съм и казвал че я обичам. Има ли смисъл да и го признавам ако не ме харесва ? Има ли смисъл да и го признавам, ами ако не го оцени ?
Не вярвам да ме харесва, да не говорим че ме обича. (въпреки че точно обратното на това, е винаги в мислите ми.)
Нищо не знам, само знам че все още мислите ми са тотално пленени в нея.
Докато в реалността сме толкова отдалечени социално и разговорно.
И имам чувството че ме има за непознат.
Никога не съм я докосвал. Умирам да я целуна.
Всичко е толкова странно. Тя е в сънищата ми, и в мислите ми.
В сянка съм от много време, от както ме отблъсна, първия път, и от тогава само я
наблюдавам. И постоянно се чудя, така и не разбрах какво да правя, не знам кой е правилния ход който ми трябва.
Не знам да ли си струва изобщо.
Радвам се че поне мога да те имам в мислите ми.
Обичам те истински, и мечтая да си моя.
/Автора/ .................................................................................................
Коментар направен на 4 Юли 2008 Че сме рядкост тези мъже - така е, само че и аз не случих на жената, която би го оценила. Лично аз не мисля за в бъдеще да съм толкова открит, защото много малко са жените, които биха го оценили(ако въобще има такива). М19 .................................................................................................
Коментар направен на 3 Юли 2008 Да, такива сме много тука, но освен да се състезаваме кой ще го напише най-добре, не виждам някаква полза. В това време по телевизиите ни представят един съвсем друг образ за стандартното "М22", та направо да се зачуди човек ние тука истински ли сме или фантазия (собствена). Докато не излезем на светло и не се самозаявим, нищо няма да стане. .................................................................................................
Коментар направен на 3 Юли 2008 Сигурен ли си, че ще се бориш истински? Може би вече се отказа? А тя вероятно те обича повече, отколкото си мислиш. Неведоми са пътищата Господни... .................................................................................................
Коментар направен на 3 Юли 2008 Тази изповед е чудесно написана,до самия край си мислех, че е писана за мен :)аз също съм влюбена, имам своята полу споделена любов. Много ми се искаше да е писана от човека, когото обичам, ама не...Мъжете които признават чувствата си са направо рядкост. Дано тази за която е изповедта да разбере какво изпуска и миг по-скоро да бъде твоя, за да имаш шанса ти да и докажеш колко много я обичаш. Успех! Е. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|