Дата на изпращане:26 Март 2007 Завиждам на хората с нормални и здрави семейства.Който се обичат и държат един на други без да си изневеряват.Аз съм застаряващ лекар от малък град и за съжаление от похотливост и сладострастие разсипах семейното си щастие,а някъде там на другия край на страната ни, моята бивша жена е щастлива със сериозен човек,който я обича и не й изневерява. Все пак мили читатели всичко което ме е постигнало е продукт на моята безотговорност и похотливост.По някой път ми иде да взема скалпела и да се кастрирам,но всичко вече е отишло по дяволите.Плащам си редовно издръжката на детето и ме е яд,че то израства при чужд човек ,когото обича повече от биологичния си баща.Обаче какво да направя като съм един БОКЛУК,презирам се,но не мога да се променя.Луд съм по жените и те го знаят.Много ми върви курвалъка,ала от мен да го знаете курваря е тъжен и самотен човек,това е като дрогата на върха си с всяко ново завоевание,но вътрешно си нещастен и самотен. Желая Ви да бъдете разумни и да извлечете поуки от моята изповед.Обичайте се и бъдете щастливи! Доктора- /виж похотливост,за да разберете за какво става въпрос/.................................................................................................
Коментар направен на 8 Август 2008 Ами, то тези медицински сестри само за едно ги бива...да си вдигат опашките, за да ги душат докторите, ама ето кво става в крайна сметка...жена ти сигурно е била лекарка и най-накрая й е писнало от простотийте ти...и сега бавно умиргаш в кир... .................................................................................................
Коментар направен на 22 Ноември 2007 Tipi4no za pove4eto maje ti si lekar moje bi si krasim maj,stabilno polojenie vsi4ki jeni 6te se hva6tat za teb kato piavici.No tova li iska6 ot jivota samo jeni prosto edin sex?Ne tova e nevazmojno detedo ti obi4a drugiq ne biologi4en ba6ta za6toto vijda v nego tova koeto ti ne mu dava6 i tova koeto ne dava6 na maika mu.No 4ovek cql jivot se starae da se promeni po-dobre ne se otkazvai i ti za6toto edin den 6te razbere6 4e si imal vsi4ko na sveta a s lekota si go izgubil.Uspeh .................................................................................................
Коментар направен на 6 Август 2007 Докторе, ти като лекар трябва най-добре да знаеш, че болните не трябва да завиждат на здравите, а да гледат на тях като надежда, че и те ще оздравеят. Обаче болният да си слогува на болестта, а пък в същото време да завижда на здравия...просто е глупаво! Всеки трябва да стане доктор на себе си, да си сложи диагнозата, да си проучи болестта, да си назначи лечението и да го приложи! Това е смисъла на този живот. Този свят е една болница, в която сам трябва да си си лекар. Не знам дали ще публикуват това и за това ще го напиша пак в раздел "Похотливост", не защото искам да поучавам, а защото искам да споделя това, което съм ВИДЯЛА и ОСЪЗНАЛА самата аз. До нови срещи във виртуалното пространство.
В някакъв смисъл и аз съм доктор. .................................................................................................
Коментар направен на 16 Юни 2007 Докторе, не мога да те разбера... Аз съм на възраст, близка до твоята - на 41 години съм. В последните 20 от тях съм се отдал на здраво чукане - свалям каквото ми попадне, стига да не е много дебела и отблъскваща. Млади, стари, женеи, разведени, проститутки... какво ли не минава през леглото ми. Имам си добра професия (програмист съм), работя за себе си, без шефове и работно време, имам си апартамент на 500 метра от морето, който съм обзавел по мой вкус... Нямам семейство и деца, но и през ум не ми минава да съжалявам за това. Напротив - най-големият ми кошмар е, че съм женен и имам дете. И че някой ден някое малко чудовище ще се изправи срещу мене, ще ревне: "Татко, искам..." и ще превърне безгрижния ми живот в ад. Сънувал съм го няколко пъти и се събуждам, облян в студена пот. И чак след няколко минути, когато осъзная, че това е само сън, въздъхвам облекчено и ми става толкова, толкова хубаво :))) Дори мисля да си направя вазекотомия, за да елиминирам на 100% тази опасност. Няма по-сладко нещо на този свят от свободата... Така че, док, горе главите и дръж фронта :) .................................................................................................
Коментар направен на 13 Май 2007 Отваряш ми очите за страна от живота, която до сега не съм познавала, или просто не съм искала да познавам.Моля се повече да не срещам мъже като теб! Нищо лично, просто май пострадах много силно емоционално, от човек с твоето описание.Въпреки това вярвам в голямата любов и продължавам да я търся! .................................................................................................
Коментар направен на 3 Май 2007 Това е продължение на изповедта от 1 май, Докторе! Аз съм тази, която се нуждае от съвета ти! Както казах, малко по-малко моя съпруг се промени и започна да уважава правото ми на личен избор. Вече не ме тормози, не ми налага как да живея, как да се обличам, какво да правя... Преди го правеше! Беше истински тиранин! А аз се чувствах смачкана и унищожена. Дори сега, когато вече не го прави, отпечатъка от терора, не може да се изтрие от психиката ми. Свободата, която си извоювах, беше постигната със страшно много унищожителни битки, които ме разрушиха. Аз вече не мога да бъда онзи уверен и сигурен в себе си и своите възможности човек, който някога бях! Съпруга ми може да се прибере всеки момент, така, че да ми се наложи пак да прекъсна, но ще продължа когато мога! Ще довърша тази изповед на всяка цена.
И така - проблема ми е следния: Аз все още обичам съпруга си, но вече е различно. Няма я онази силна и всеотдайна любов, която изпитвах към него преди. Тя някак се изпари във времето. Дали е заради всичко, което се случи - незнам! Само, че усещах една празнина от вътре. Ние вече не се караме, но сякаш всичко в мене вече е опустошено, мъртво... И тогава незнам как стана, но се влюбих в един човек. Той дори и представа си няма, а и аз се чувствам толкова объркана... Незнам какво да правя. Лека, полека развих толкова силни чувства към него, че просто се побърквам в буквалния смисъл. Искам го толкова силно, че ще полудея. Следва .................................................................................................
Коментар направен на 1 Май 2007 Ех, докторе, докторе! А сега аз ще искам съвет от теб, защото иначе ще се пръсна! Аз съм на другия полюс по начин на мислене и светоусещане от теб. Имам дългогодишен брак - над 15г. Много обичах съпруга си и не съм имала необходимост да търся паралелна връзка, камо ли пък някой само за едното чукане. Само, че с мъжа ми се оказахме хора от два различни свята. Пасвахме си добре сексуално, но във всичко останало напълно се разминавахме. Доста години от семейния ми живот бях подложена на тотален психически тормоз. Мъжа ми ме ревнуваше от нищото и правеше луди скандали непрекъснато. Освен това искаше да контролира всичко в живота ми и направо го ограби. Чувствах се все по-нещастна и по-смачкана. Трябваше да воювам за всяка педя лично пространство. Нямах право да излизам с приятелки или да закъснея след работа. Той трябваше да знае всяка моя стъпка и да ме контролира. Иначе викове, крясъци, скандали, обиди... Беше обсебващ и задушаващ. Обичах го много и не разбирах защо се държи така, но явно избиваше някакви комплекси по този начин. На мен ми беше много тежко, че постъпва така с мен, но просто не можеше да се разговаря нормално с него. Дълги години беше така - аз се опитвах да се разбера с него като с човек, но той се държеше като животно. Беше ми болно и започнах да усещам как малко- помалко любовта си отива. Той я убиваше! Докато най-накрая проумях, че трябва да се държа така, както и той се държи. Падна ми пердето, както се казва и когато той се опитваше да ме нападне, аз му отвръщах два пъти по-яростно. Обиждах, крещях и нападах, както и той го правеше. Това лека-полека даде резултат. Извоювах си правото да разполагам с живота си. Вече от около 5-6 години нещата стоят по различен начин. Сега мога да кажа, че и той доста се промени. Съобразява се с правото ми на личен избор, имам свободата да отида където пожелая. Той е по-толерантен и много по-грижовен отпреди. Едно от положителните му качества е, че и той държи на семейството и не се зазяпва по чуждо. Възможно е да се заблуждавам, но си мисля, че до сега не ми е изневерявал, както и аз на него. Знам, че въпреки ужасния си характер, той винаги ме е обичал по някакъв негов си начин. "Ще довърша изповедта утре, защото сега ми се налага да спра." .................................................................................................
Коментар направен на 8 Април 2007 От автора: Благодаря за добрите думи,които едва ли заслужавам!Относно моят човечност,аз съм един разгонен тип,които може от време на време да изключва от темата курвета,но не за дълго.По душа съм състрадателен,жалостив и нежен с жените,но не мога да се спра с една от тях.Те са толкова прекрасни като звездите в небето,уж еднакви,а толкова различни... Трудно ми е да опиша с думи как ме привлича нежния пол.Страхувам се че на дърти години ще стана за посмешище на хората,тъй като някое курве ще ми разкаже играта,но това е по-силно от мен и ме привлича, както светлината привлича нощната пеперуда.Срамувам се от себе си!!!Ще се опитам да намеря и прочета препоръчаната ми книга. .................................................................................................
Коментар направен на 4 Април 2007 Докторе, следя ти изповедите и мога да кажа, че за разлика от тези в другия раздел, тази определено блика от човечност. Би било добре да те посъветвам да престанеш да мислиш с патката си и да тичаш след 20-годишните, ами да се опиташ да запълниш празното място в леглото си. Добре би било и ако ме послушаш, ама това няма как да стане, понеже нали знаеш приказката, че вълкът козината си мени, ама нрава...
Ще ти кажа, че е пълно с мъже като теб, минат 40те и ги подгонва яко хормона. Развалят се семейства, заради едното чукане. Ама човек не може да избяга от себе си, приеми призванието си, но и имай едно на ум, понеже и ти ще си намериш майстора. В сърцето на всеки мъж има поне една жена и ако твоето е все още празно... Ами оглеждай се, за да не те свари неподготвен.
Пожелавам ти успехи и да ни информираш тук във форума какво става около твоята персона.
"Дженифър"
П.С. Прочети книгата Момичета на Ник Келмън. Ще видиш колко добре ще се почувстваш след това. ;)
.................................................................................................
Коментар направен на 29 Март 2007 Що си се преебал? .................................................................................................
Коментар направен на 28 Март 2007 И аз винаги съм се чувствала така. Била съм с човек, който адски много обичам все още, но въпреки това съм му изневерявала много пъти. Ужасно е. И си нямам представа защо става така и как да го променя. .................................................................................................
Коментар направен на 28 Март 2007 ами това всъщност е една от най горчивите истини за живота - малко хора са способни да обичат само един човек цял живот винаги го има този фактор на омръзването или аз не знам точно как да го нарека то е комплексно ... човек страда ама в крайна сметка за тва сме хора щото сме несъвършени иначе щяхме да сме богове... благодаря на автора за откровението защото наистина е ценен урок .................................................................................................
Коментар направен на 27 Март 2007 От автора: Странно,че никой не взема отношение към изповяданото от мен.Дано съм ви бил полезен с поуките който може да извлечете от тук. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|