Дата на изпращане:4 Декември 2007 Побърквам се ,не мога да спя нощем ,не вземам наркотични вещества или нещо от сорта ,не пия ,не пуша .... обаче живота в който се намира се обърква ,смъщава ,оплита съзнанието ми ...замайвам се от нещата които ми се случват ,случиха ми се много важни,тежки събития за бих казала отрицателно време ,не мога да си превъзмогна,трудно ми е ...даже си мисля ,че ще се побъркам ,отличничка съм ,но започнах да нямам желание да ходя на училище ,последна година съм ,мисля ,че загубих целта в живота СИ ,не знам на къде вървя в момента ( то май стоя на едно място де) откакто загубих много близък човек за мен не съм същата ,няма го онова весело момиче ,което разговаряше за всичко със всички, адски объркана съм ,карам го ден за ден ,а не бях от онея тъпи депресирани личности дето целия свят им е крив , всичко се струполи и падна в краката ми ...упорите на моя път и има една бариката птпред ми ,която ми пречи да продължа ...в тежка депресия съм ,знам ли и аз ,самотно ми е ,в смисъл няма с кой да споделя какво чувствам отвътре а така ми се иска понеже нали казват .."споделената мъка -половин мъка" Оф предполагам ,че ви отгчих с мойта не до там ясна история ,чудех се в коя част да я напиша ,защо се спрявх на дрога....ми самото объркване ме кара да се чувствам зависима от един депресарски начин на живот и въпреки желанието да се измъкна ,да не успявам .................................................................................................
Коментар направен на 21 Февруари 2008 Sluchi mi se okolo 2meseca pochti da ne spq. Pulnata depresiq, ne mi se qdeshe, ne mi se stavashe, pulno zalinqvane, abre shtqh da mra. Inache ne bqh zagubil nikogo. Prosto se sluchva ot vreme na vreme. To dori ako ne ti se sluchi moje da se kaje, che ne si jivqla. V smisul nikude ne pishe, che trqbva da si vechno vesela ili neshto. Gledai "Prozac Nation" na taq tema ne e losh.
I lichen suvet - edin put kato stignesh dunoto, ama nai, nai...abre nqkaksi podsigurqva. Chuvstvoto e podobno, kogato izlizash ot zubolekarskiq kabinet i znaesh che skoro nqma da stupish pak. .................................................................................................
Коментар направен на 2 Февруари 2008 Смелост, момиче, това ще мине с времето. Ще се появи на хоризонта Мъжът, Децата, Работата и няма да имаш време да мислиш дали си в депресия, а всекидневно ще трябва да се справяш с техните проблеми.Спасението е в това да си ангажирана физически и психически и да нямаш време да размишляваш за себе си. .................................................................................................
Коментар направен на 15 Декември 2007 Аз съм на 17 години, момче, и мисля, че те разбирам. И аз много пъти съм губил посоката на живота си, поради простата причина, че съм префекционист, и много чувствителен. Но по начало самата посока на всеки един живот е към мечтите. Затова трябва да имаш мечти, и независимо колко далечни ти се струват, трябва да ги желаеш повече от всичко на света, трябва амбицията ти да е по-силна от всичко. Амбицията е едно от малкото истински неща в човешкия живот, и ако е в по-големи количества, ако мога да се изразя така, ще си щастлива. За пример ще ти дам хората инвалиди - след като са загубили нещо толкова важно, започват да изпитват истинска потребност от живота, вкопчват се в него и тогава са по-щастливи. Представяй си неща, които искаш да достигнеш - пари, лукс, любов, каквото и да е. Трябва да осмислиш мечтите и висшите си цели, и да мислиш постоянно за тях. Също така е много важно да си се представяш, такава, каквото искаш да бъдеш. Е, важно е и да цениш това, което имаш, разбира се. Все пак апатията и скуката са най-големите врагове на трайното щастие.
...А, за изгубения близък човек, незнам какво да те посъветвам, може би просто трябва хладнокръвие. Трябва да приемеш нещата, такива, каквито са, да ги приемеш, като някаква машина. В общи линии блуждай, както се вика,.. и слагай там усмивката. ;-) Ич да не ти дреме! Живота, както е безценен, същевременно е равен на нула, zero, nulo, null, нищо... нямам в предвид, че ако се самоубиеш няма да загубиш абсолютно нищо, напротив - ще загубиш абсолютно всичко, но ако умреш, изгаряйки от прекалено силния огън във вените си, тогава няма да загубиш нищо! .................................................................................................
Коментар направен на 12 Декември 2007 Знам, че няма малки проблеми и че всеки проблем заслужава внимание, но ей богу, започна наистина да ми писва от хора, които твърдят, че са в депресия и че не могат да живеят повече така.
Загубила един човек! Има хора, които си нямат никому на тоя свят, които се борят сам-самички срещу гадостите в живота, ти драматизираш нещата, че си нямала цел..
Толкова много тийнейджъри като теб съм срещала, че вече ми се драйфа от тях! И вече съм напълно убедена, че просто имате прекалено много свободно време. В 12 клас си, съвсем логично е, че няма да знаеш каква е целта в живота ти... Объркана си, тепърва ще се развиеш и ще разбереш какво искаш.
Не можете ли всички вие, псевдо-емовци да престанете да драмтизирате и да ревете колко тежък е животът, още преди да сте се сблъскали с него?!
Ох. Учили са ме, че не трябва да се подигравам на чуждите проблеми, но то това си е направо за смях...
.................................................................................................
Коментар направен на 6 Декември 2007 когато загубим близък човек минаме и през този етап,и при мен се случи нещо подобно,но това ме накара след депресията да бъда по силна и да искам да постигна нещо в живота,да живея защото сега му е времето,когато съм на този свят!излес от депресията и си кажи че си нужна и полезна на много хора и бади такава!разбрах едно след като за 2 години починаха много близки за мен хора:всяко зло е за дообро,това е трябвало да се случи,а аз трябва да се боря и да продължа да живея и да карам хората да се усмихват когато ме виждат и мен с усмивка на лицето!успех .................................................................................................
Коментар направен на 5 Декември 2007 Taka kato 4eta izpovedta ti, moga da ti prepora4am edno - da govorish s niakogo za tvoeto sastoianie. Ako ne izlezesh skoto ot depresiata, shte ti triabva pomosht. Obarni se kam psiholog - toi kato spezialist shte pazi v taina tova, koeto mu kajesh. Tova vaji za vsi4ki lekari. Az vednaj hodih na psiholog. Biah mnogo skepti4en predi tova, no si struvashe.
Kolkoto i tejka da e zagubata ti, jivotat pred teb e mnogo mnogo dalag. Ta ti si oshte u4eni4ka! Az sam na 31g. i kato pogledna nazad - imalo e momenti, v koito sastoianieto mi e bilo podobno na segashnoto ti sastoianie. No si reshih problemite i jivotat mi se naredi 4udesno!
Shte se spravish i ti! Uspeh! Ti si mnogo po-silna, otkolkoto predpolagash. Ne davai volia na uninieto si, a zapo4ni da izgrajdash jivota si! No ako sega spresh da jiveesh, sled godini shte sajalavash za propilianoto vreme! .................................................................................................
Коментар направен на 5 Декември 2007 хах добре дошла в клуба. някои така си живуркаме цял живот. откакто почна да не ми дреме и почнах и да си спя. тъй или иначе живота ми няма смисъл и не струва нищо, е то тогава и живота на другите не струва нищо, така че пазете се, идвам. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|