Дата на изпращане:28 Ноември 2007 Таксито поднася леко, за да не се шибнем в джипа. Изтръпвам. Не че ш'се обърнем - бОли ме кура, че ш'се обърнем. Джипа. POLICE. Разминаваме се на завой, а келеша на седалката зад мен има толкова хероин в джоба, че за момент ми призлява. Разминаваме се на завой.....нищо не ви говори. Ама на мен ми говори, на куките - също. Направо им рисува картинка. Куките много добре знаят откъде идваме, много добре знаят и кво сме правили там. Ама не им се занимава с нас, не и сега. Сега са тръгнали по работа, не да ловят смотани наркоманчета. Да си приберат парите, там отиват.
Завоя е на сто метра от къщата на Шестаците. Шестаците..... дребни *******-вски селяни, и едни от големите в нарко-канала за Южна България."Колко коли сме им купили на тия от "криминалната..." казва Шестака. Вярвам му. И ми е все тая. Боли ме кура и за куки, и за Шестаци - излизаме от *******во, след десет минути ще сме вкъщи, мърляча отзад има материал за поне два дни, а не съм дал и една стотинка. Ебем ти кефа, пич! Нищо, че вече съм 60 кила, нищо, че дозата ми е вече два "големи" на ден - чувствам се, все едно съм си уредил живота. Всъщност съм уредил два дни. 48 часа. 48 скапани часа, прекарани в разкош, който само хероина може да ти даде. Когато го има. Нищо, че ще вземе години от живота ти. Да ги взима, ебал съм ти и живота. 'I choose to not choose life". И вас да ви еба, копелета! Умирал ли е някой пред очите ви? Тогава ми кажете какво сте избрали, не сега. Сега е купон, никой не е по-хитър от нас. Винаги доволни, винаги над другите. Никой не е по-хитър. Особено пък от мен - два големи, за да изкарам денонощието; всъщност друсам по 3, по 4, по колкото има. И плащам..... един, да кажем. И данъка, който всички плащаме - 60 кила, лятото е студено като в Арктика, и не помня какво е нормален сън. Сън.....кой го ебе за съня? Всичко около нас е анимация, всички са шибани анимационни геройчета, само ние сме истински. И още е купон. Всичко е купон, ако няма кинти - ше продам карзил на балъците - от тоя, на капсули. Прашеца вътре е едно към едно с материала, а винаги някой иска материал. Щях да убия човек за десет лева..... дали се трогнах? Познайте от три пъти. Смотаняка искаше материал, а аз не исках нищо. Ама пък що да не изкарам десет лева с 80 стотинки? Валиум от джобчето, ефизол от аптеката, 5 минути работа като добър, стар аптекар с хаванче в опикан безистен..... после глупака се тресъл 30 минути и лял пот като за световно - на помпа е, а в ефизола има много захар..... Същия глупак след време спаси Борислава..... Време - кво беше тва? Не си задаваме глупави въпроси, не и сега. Време. Хероин. Битката е спечелена. Има само светло и тъмно. И студ, ако няма материал. Борислава..... "тая вечер ми е последната помпа, от утре само ше пуша".
Последната..... за малко. 5 минути по-късно, и щеше да е истина. Щеше да е последната. Но дойде глупака, когото за малко не убих преди.....време? "Абе на тва момиче кво му е?" Нищо, кефи се.....кефи се. Посиняла е, цигарата и е изгоряла до пръстите. Пръстите и са изгорели под цигарата. А тя не диша, посиняла е и не диша. Изтръпвам. Сърцето ми блъска като откачено, мозъка ми, шибания ми, каменностуден наркомански мозък прехвърля всички варианти, а тя е на 15. И не диша. Лежи посиняла там, облегнала глава на стената, в МОЯ апартамент. Нямам секунда за паника, нямам секунда за страх, скръб, или нещо, нямам секунда да си спомня, че примерно сутринта съм я чукал. Знам само, че е в МОЯ апартамент. Вероятно - мъртва. Не е - сърцето и работи. туп...................................туп..............................туп. Не изчаквам следващ удар, грабвам я, якето, обувките, 4 етажа, стреснати циганки по улицата пред блока.....сън, всичко е като в сън. Мъгла. Такси.....такси....таксиииии!!!! Третото спира - хвърлил се е на капака. Същия глупак, когото едва не убих някога. За десет лева. Само той идва с мен до болницата. Аз и не искам повече - изкрещях на останалите да изчезват от апартамента, не знаех дали тя ще оживее. Оживя. "Спешно"-то, знам си урока - свръхдоза, хероин, венозно, колапс..... И тя си знае урока - "не помня, пих някакви хапчета, две-три, бях с една приятелка....." Късно. Ако не кажа какво е - тя умира; като кажа - идват куките. Ебал съм ги, няма да я оставя да мре. Глупака изчезва - и той се е сетил за куките. Искам да изчезвам и аз, ама не ми я дават. Непълнолетна е, тряа да остане под наблюдение. И да се уведомят родителите. Но тя си знае уроците - фалшив адрес, фалшив телефон..... уведомявайте. Но телефона на куките го знаят, куките вече препускат насам. А аз убеждавам банда претръпнали лекарки, че трябва да ми я дадат, че повече няма и да помирише хероин..... кур. Гледат ме арогантно, говорят ми като на отрепка.....така ли, копелета? Ми добре, ше видим. Единствения мъж - доктор в стаята ме дръпва настрани, убеждава ме, че ако ми пука за нея, тряа да разбера, тряа да я оставя тук, тряа техните да разберат, че се друса..... за да спре. Мамка ви, копелдаци, има ли някой от вас представа за какво говори? Колко от вас са се друсали с хероин? Споря с него, обяснявам му, че тва ше и преебе живота, обяснявам му, че първата й работа, когато успее да се измъкне от родителите си, ще е да се надруса зверски.....нтц. Няма никой. Прав е, такава му е работата. И такъв му е мозъка. Тя трябва да остане в болницата. Да, ама е малолетна - тряа да остане в "детско". А сега сме в "спешно". Сега го издухахте, копелета. Отстъпвам - вече знам как ще стане. Някой трябва да я придружи дотам. Лекар. А "някой" се задава по коридора. Лекар. Тъкмо идва на работа, нощна смяна е. Отстъпвам, помагам да изкарат носилката. За да затисна на вратата лекаря за нощната смяна - копеле, не сме първи приятели, ама си изпушил едно кило трева с мен, мамка ти, без да броим литрите водка. Казвам му само "качвай се с нея в линейката." Той не казва нищо - знае си урока. Dr.Dre. Той е "придружаващия лекар" - не им е странно, че скочи в линейката преди да си е сложил престилката дори. Всички си знаем уроците, дебилите не са усетили нищо. Пък и толкова им пука, най-вероятно. Качваме носилката, качвам се и аз. Доктора е вътре. След пет думи знае какво става - предостатъчни са ни. "Баче, махам и системите, ти си я взимаш, и се спасявате" Много мерси, Дре. Повече и не искам. "Детското"..... Посред нощ е, вратата е заключена. Шофьора слиза, звъни да му отворят. ЗвЪни, чичо. Ние сме дотук. Казвам му го, гледайки право в озадачената му физиономия, дори му помахвам. Сладка картинка сме - нося я на ръце, тя ме е прегърнала през врата, а аз махам с по-свободната си ръчичка на шофьора, който просто излъчва недоумение. Минути след това куките са там. Но аз съм потънал в тъмните улички, с Борислава в ръцете си. След десет минути сме вкъщи. Всичките дебили са там, естествено - размазали са се зверски, и са самото божествено спокойствие. "Копеле, ние знаехме, че ш'се оправите" Мдааа, трогателно доверие. Като се замисля, винаги всички знаят, че ше се оправя. Много ви благодаря, малоумници. Поне са се сетили да ми оставят материал.....
когато таксито поднесе, за да избегне джипа, тоя филм още не се беше случил. когато седях в онова такси, още ми пукаше, че куките ше ме хванат, още не знаех колко хора ще измрат, и никак не планирах да спасявам малолетни девойки от смърт и да ги крада от детското..... а ако знаех? част от партито, копеле, част от партито..... със всичката смърт покрай нас. част от партито. .................................................................................................
Коментар направен на 8 Април 2008 ;( mnogo tajno bratle dano se opravish..ti si hubav 4ovek i imash golem talant po - dobre da go izpolzvash oshte 100 godini otkolkoto mnogo po - malko ot shibaniq heroin ;( ;( stop drugs bate nai - dobroto reshenie za teb.. .................................................................................................
Коментар направен на 20 Февруари 2008 Много тъжна история...Бих казала "много добре написано,имаш талант",както казаха хора,но знам че това е една реалност.А тя не е само добре написана,нито само добре изживяна,много повече...много.От нея боли!Да беше разказ.
Heroin... .................................................................................................
Коментар направен на 19 Януари 2008 Пич, ако това, което описваш е истина е време да се събудиш. Най-вече заради другите около теб, например заради това момиче. .................................................................................................
Коментар направен на 17 Януари 2008 kvo znaite vie we....samo se prismivate ama i ideq si nqmate kvi tejki filmi sa tva!!! nqma go i v nai dobirte filmi !!! .................................................................................................
Коментар направен на 15 Декември 2007 Батка.. ! Само едно мога да ти кажа . Това което е станало с теб и това което си направил не е за фалене батенце.Това си е твой огромен проблем .Който ти много трудно ще преодолееш.Даже ако питаш мене ЗАБРАВИ ти си свършел , испардя си шанса така да го кажа .................................................................................................
Коментар направен на 1 Декември 2007 Пич, много е яко. Напиши още нещо и ни зарадвай. Имаш талант пич, развивай го. .................................................................................................
Коментар направен на 30 Ноември 2007 Тръпки ме побиха. Никога не съм си и помислял, че живота ще ме сблъска с нещо подобно. Ирония на съдбата ли и аз нз какво, но човека когото обикнах беше именно то тези среди.
Вече е чист 3 години, а аз съм спокойна че спечелих една от най-големите битки в живота си.
Оправяй се пич докато е време, защото ми се струва че времето конкретно при теб се отброява много по-бързо отколкото подозираш. Намери си момиче, Нормално, вкопчи се в него и я обичай. Ще стъпиш на земята, само гледай да я обичаш истински, защото иначе ще повлечеш и нея. .................................................................................................
Коментар направен на 29 Ноември 2007 smqtai!!! 4ovek tva go 4etoh napu6en i e ebasi filmaaaaa...exeeeee...no i pokrai men se slu4vat takiva rabotii znam kak e..(suvet)-zimai si dozata ina4e psihi4eski pada6 i rabotata se vlo6ava!!! .................................................................................................
Коментар направен на 29 Ноември 2007 a work of art .................................................................................................
Коментар направен на 29 Ноември 2007 лелееее...
ебаси. това беше наистина добро
жалко, че няма как да намеря други твои неща, направо кофти ми стана
i chose not to choose. and the reasons? who needs reasons when you have drugs .................................................................................................
Коментар направен на 29 Ноември 2007 Баси тъпия разказ... От гъза ли си го изсмука? .................................................................................................
Коментар направен на 28 Ноември 2007 Евала, пич (за изказа и умението да пишеш). Скоро не бях чела нещо толкова добре написано. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|