Дата на изпращане:1 Ноември 2007 Аз съм момиче на 15 години от София.Средата на това лято (2007) за първи път пуших трева,след месец-два пак пробвах,след това след седмица,след ден...и сега си пафкам почти всеки ден.Мен си ме кефи цифра мн да си пуша. хихихи Искам да пробвам и други работи като...гъбки,попърс,екстази,но не бързам за никаде!:)Нали така?Понякога се сдухвам за проблемите си откакто пропуших,но нали съм си тревоманче и просто си се вкарвам в някое весело филмче хехехе Мотото ми е Happy life with more weeeed! ;).................................................................................................
Коментар направен на 4 Декември 2007 в момента не зная къде сам защото постата беше много добра ама истината е че пуша само трева.Това е от 2 години насам през ден може да се каже.сега сам на 21 години и не съм мислил досега да опитвам нищо друго защото виждам последствията.просто си павкаме с момчетата и не ни ебе защото сме достатъчно пораснали за да се забавляваме истински само с една проста марихуана.А ти на 15 годинки някакво сополиво детенце което без мама не може и взело да опъва от великия къчак и да си мисли за по големите му роднини т.е. смъртоносните наркотици ти си изключително проста бих казал.Кажи на баща ти да те възпита малко повече че да усетиш тръпката на живота.Това е от мен послушай ме няма да съжаляваш! .................................................................................................
Коментар направен на 16 Ноември 2007 Ето го стереотипа:
В 7/8 клас опитваш трева, щото компанията вече пука всеки петък. Започвам да приемаш наркотиците като нещо нормално, фешън, бунтарско.
В9 клас вече пукатевсеки ден след даскало, или пък вечерта у Кирчо пича. Свято място за тебе става пейката, спирката, мазето или в каквато дупка там се събирате. Основен враг - ченгетата (родителите са таен инивидуален враг).
По-нататък се запознаваш с други наркомани, въобразяваш си, че кръгозорът ти става по-широк. Истината е, че със всеки нов наркотик, който опитваш, кръгозорът ти става все по-тесен, мисленето ти все по-ограничено. Наркотиците напълно са изместили уроците. Все по-често преживяваш несполуки, болката е все по-чест гостенин.
Съвсем скоро вече нямаш нужда от никого, но се вкопчваш във най-близките си хора, подчиняваш живота им на своя. Идва и възловото абитуриентско лято. Провалът е пълен. Отиваш на майната си в провинцията или пък се хващаш на бачкане на автомивката/някоя кръчма/сезонен работник по морета и балкани/или пък ако мама и тате имат повечко връзки и парички отиваш някъде на платено или те хакват при някакви приятели в чужбина. Кошмарът обаче тепърва започва.
Реквием на една мечта - да... Следват най-тежките наркотици. Неуспехите, провалите, разделите, навсякъде се чувстваш чужд/а, следват болници, комуни, и това не е вариант. Нямаш вече надежди, просто вегетираш, виждаш катастрофата, но не можеш нищо да направиш.
Всичко това - защото не можеш... Не мога... Не си представям живота без...ще има ли тогава щастие?... Не мога...не мога...
Откъде знам ли? Само можеш да предполагаш колко хора сме минали през този път.
Моят съвет е: в момента тревата ти изглежда яко. Наркотиците, които не си опитвала - още по-яко. Не си изпробвай силите на този тепих. Нищо няма спечелиш от това.
Поздрави - М 24 .................................................................................................
Коментар направен на 15 Ноември 2007 Ей това сте вие безмозъчни лейки. Ей това не го разбирам да се наркоманизираш ей така от келешлък, от нямане какво да правиш. Имало време да опита..., тя с единия крак в гроба. Ама те и твоите родители са за биене, как са те оставили така не ми е ясно.
Ако не се осъзнаеш на време просто не искам да си представя какво ще стане като дойде истинската болка. Как ще я преодоляваш не знам. Имай в предвид едно, че в момента си във възрастта когато трябва да избираш дали от тебе ще стане човек или и ти ще си поредния наркоманизиран боклук. После връщане назад няма, после ще е твърде късно.
.................................................................................................
Коментар направен на 8 Ноември 2007 ae точно таи си е така треа поздравявам те ти си от малкото момичета дет мислят така аз момче от Варна и вече съм опитал мноу раоти и лошо няма да знаиш....аи успех .................................................................................................
Коментар направен на 3 Ноември 2007 Много бързо се спускаш,по много стръмен склон,гледай да не паднеш...
.................................................................................................
Коментар направен на 2 Ноември 2007 хахах :)) такива като теб са бъдещето на България. След 1 година ще си много променена, погледнато от много гледни точки.Разсъждаваш като типично 14-15 годишно момиченце.Много на зле отива работата.:) .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|