Дата на изпращане:15 Септември 2007 От Майката на Боби
Миличка, Благодаря ти, че те има и ,че беше до сина ми и в лошото. Не страдай, той много те обичаше и знаеше, че и ти много го обичаш, просто се страхуваше, че срещаш и други хора, и много работиш и по-рядко се виждате и че това може да ви отчужди. Беше много нежен, когато говореше за теб и винаги когато влизахме в магазинче за подаръци избираше какво да ти купи, много обичаше да те изненадва с цвете. Знам как ми липсва този нежен, чувствителен, добър, усмихнат, мил и обичлив човек, който каквото и да ми каже, болката не намалява. Нямам думи с които да те успокоя. Възхищавам ти се, че имаш сили да живееш, работиш, взимаш изпити, предлагаш тук помощ, вярвам, че ще живееш добре и ще съумееш да намериш пак щастие.
А на коментара "...Толкова приказки за един скапан наркоман... По-добре да мрат боклуци като него, от тях никой няма нужда !" не мога да не отговоря - синът ми нямаше време да стане "скапан наркоман", той умря за броени месеци от една доза отровен хероин, за който писаха и вестниците и докторът от Пирогов ни го каза. Беше чист, спретнат, завърши CISCO академия /компютърно образование признато в цял свят/ и курс за WEB дизайн. Започна да прави сайт за една фирма, ходеше редовно на фитнес и риболов с баща си. Завърши шофьорски курсове и същевременно ходеше всеки ден с мен на работа. Не знам да е ограбвал, насилвала и т.п. Беше най-сладкото дете и всеки ден ми казваше по пет тъти, че ме обича и , че ми е благодарен че сме му помогнали да се откъсне от наркотиците. Всичките ни колежки и колегите на съпруга ми, които го познаваха, той работеше и при него преди, бяха на погребението и плакаха с глас, много бяха довели и съпрузите си. Половината му клас беше дошъл, а сега на 40-те очаквам целия клас. Това прилича ли ви на живот на "скапан наркоман", на излишен за обществото човек?
А относно, че е "бил разглезен и презадоволен от нас" и това не е вярно, не сме богати, за нас "морето" е лукс и все още дължим 300 лв. за последното море на което успяхме да отидем с него преди да умре. Той беше изключително скромен и несуетен, винаги си избираше евтини дрехи и маратонки, въпреки, че бяхме готови да купим и по-скъпи, за да не ни притеснява финансово. Цялата си заплата даваше на мен, аз му купувах цигари. Загуби си очилата /25 лв./ малко след морето, казах му, че ще му купим нови догодина, защото сега нямаме пари. Много съжалявам, че не му купих очила. Скоро има рожден ден,след две седмици, ще му купя и ще му ги заровя в гроба. Това да ви прилича на разглезено хлапе? Истината е, че той страдаше от депресия /липса на серотонин в мозъка/, която се проявява в пубертета, не се ценеше достатъчно, имаше и опит за самоубийство и всичко това естествено е довело до наркотиците като спасение, както ни обясниха психиатрите. Въпреки това той не беше "типичния наркоман" и в Центъра по превенция на наркоманията отказаха да го лекуват, като ни казаха, че няма наркоманска зависимост и не е за тях. Той просто беше нещастен. Никой от нас не успя, много бяха хората, които се опитваха да го държат в живота, но насила не става. Много ми липсва - гласът му, погледът с големи кафяви очи, извитите миглички, най-красивата усмивка, счупеното му зъбче, шегите му, прегръдките, целувките, думите "обичам те мами". Въпреки всичко, което се случи, семейството ни е било и невероятно щастливо и аз съм благодарна, че Господ ми дари това прекрасно същество за 20 години. Вярвам, че пак ще се видим и този път ще сме заедно завинаги. Който има сърце и чете това, нека да спре веднага всякакви наркотици, няма безопасен и непристрастяващ наркотик.
Обичам ти, Боби! Мама
.................................................................................................
Коментар направен на 23 Април 2008 Моите искренни съболезнования....Много драматична история,и аз ще се повторя разплака ме...
Момиче на 16 г. .................................................................................................
Коментар направен на 17 Март 2008 sajelqvam mn za sina vi...i az se prosalzih prosto vashata istoriq e mn tejka i kato se zamislq che i az sym drusala do predi nqkolko meseca znam kakvo e radvam se pone 4e sprqh.podnasqm vi moite iskreni saboleznovaniq! .................................................................................................
Коментар направен на 10 Януари 2008 На Майка на Боби.
Г-жо прочетох написаното от вас и искренно ви съчувствам. Нямам представа каква болка сте изживяли преминавайки през това, но ви се възхищавам и ви желая да запазите най милите спомени за синът ви. Прекрасно е, че сте имали такова мило момче. Моите най искренни съболезнования! .................................................................................................
Коментар направен на 22 Декември 2007 zdraveite mila gospojo toku-6to pro4toh va6ia razkaz i se RAZPLAKAH kato malko dete,kakto dosega nikoga ne sam plakal iskam da vi izkaja moite iskreni saboleznovania popadnah savsem slu4aino na tozi sait, pomprincip nikoga ne sam pisal komentari po takiva temi no sega prosto ne se sdarjah...dokato na tezi koito nari4at sina vi "6iban narkoman" moga da im kaja 4e ne se pravi...izob6to ne znaqt kakvo e tova...edin ot nai dobrite mi priqteli umrq imenno ot tova-heroin az su6to sum upotrebqval narkotizi-treva cocain i ekstazi no nikoga ne sam zimal heroin i ot 1 godina samo ot vreme na vreme pu6a treva moje i da me mislite za narkoman gospojo no ne ste prava trevata ne e narkotik narkotik e heroina. O6te vednaj moite iskrenni saboleznovania za va6ia sin (o6te ne moga da spra da pla4a kato pro4etoh tazi potresava6ta istoria )I o6te edin pat-moite iskrenni saboleznovania .................................................................................................
Коментар направен на 5 Декември 2007 Беше страхотно весело, когато идваше у нас и още на вратата ме посрещаше с думите "Аре бе какич, пак ли с тоя скпан компютър". После за 15 минути се справяше с проблема, инсталираше някоя друга игра на майка ми и не спираше да се смее. Не спираше да се шегува и грееше, просто грееше. Страшно много обичаше сина ми и винаги си играеше с него. Даваше му всичките си интересни неща по себе си, които впечатляват едно тригоишно дете. Постоянно го гушкаше и целуваше. А и сина ми винаги си умираше от кеф когато разбереше че Боби ще идва. Винаги, когато идваше вкъщи оставаше да спи у нас. И седяхме до мнооого късно и гледахме филми и все се смеехме. За какво ли не! Беше пълен със свежи случки и лафчета и беше цяло щастие да се общува с него. Усмихнат, любвеобвилен, нереално добър! Това беше Боби! Нямаше нищо общо с онова студено, проснато на леглото тяло, недишащо от няколко часа. Нямаше нищо общо с онова 20 годишно дете, което лежи в някакъв ковчег и просто си лежи и не диша и не говори и не се смее и нищо. Просто нищо. Бях убедена че един ден той ще разказва на сина ми какво е да се друсаш и колко трудно е да се откажеш и как няма смисъл да започваш въобще и т.н. Сега обаче аз трябва да му покажа снимки на Боби, (защото той няма да го помни) и да му разкажа защо Боби вече го няма. Ще запазя кърпата и моряшката фанелка, която Боби и приятелката му донесоха на сина ми от морето. И такова съчетание като скапан наркоман просто не съществува. Има наркоман, който се нуждае от помощ има и скапан дилър, който превръща хората в наркомани. От четири месеца насам ми е трудно да повярвам че има Господ. И понеже на въпроса ЗАЩО няма кой да ми отговори, затова аз вярвам че Боби е някъде там и пак се смее. и пак ръси шегички и пак е най-сладкото същество с което просто ти доставя удоволствие да общуваш. И знам че когато ми забие компютара той ще се забавлява искрено на факта че аз не разбирам от компютри и пак ще каже "Аре бе какич, с тоя скапан компютър". Да, обаче аз няма да го чуя!
ХОРА, НЯМА НАЧИН ДА ВИ УБЕДЯ, ЧЕ НАРКОТИЦИТЕ СА ГАДНО НЕЩО! ПРОСТО ЧЕТЕТЕ И СИ НАПРАВЕТЕ ЕДНА ПРОСТА СТАТИСТИКА НА ТОВА КОЛКО ДЕЦА ОТ 15 ДО 25 ГОДИНИ УМИРАТ САМО ЗАЩОТО СЕ ДРУСАТ. Може би ти е хубаво, може би е страхотно дори когато се боцнеш, но умираш! Просто спираш да дишаш!
Боби, како, никога не съм си мислила че ще пиша такива неща за теб и че ще разказвам за теб в минало време, честно. Много ми липсваш. И много те обичам .................................................................................................
Коментар направен на 15 Ноември 2007 Госпожо много ама наистина много съжалявам за вашия син Боби не съм го познавала,но няма как вашата история да не ме просълзи защото първо знам че това се случва всеки ден и е ужасно.Аз съм момиче от малък град и съм на 14 години и мога гордо да кажа че не съм опитвала никакви наркотици въпреки че съм имала многоброини възможности,но това никога не ме е изкушавало и се надявам никога да не ме изкуши Ходила съм с наркоман и знам че всеки наркоман може да е ужасен когато е надрусан,но може и да е прекрасен човек стига да спре на време .Сигурно и вашия син е бил прекрасен и аз искам да ви поднеса моите искренни съболезнования. .................................................................................................
Коментар направен на 31 Октомври 2007 zdr gospojo.V momenta ne moga da spra sylzite si i se opitam za6to0 ima tolkova lo6i ne6ta na sveta!?ili moje bi za6to0 ne sme dostaty4no silni da gi preodoleem..da gi otminem sqka6 sa ne6to0 nevidimo.DEPRESIQ.. i to za6to0?za6toto ne se e haresval?ne e pritejaval ne6to0 koeto dr imat?Sled kato pro4etoh istoriqta vi 6te se postaraq da se usmihna.. poglejdam kym nebeto i go pozdravqvam za tova 4e e bil tolkova dobyr sin.No go obvinqvam 4e taka vi naranqva..pra6tam Vi svoqta podkrepa i edna golama pregrydka ot edno 16 godi6no momi4e .. .................................................................................................
Коментар направен на 25 Октомври 2007 Мила госпожо, не ви познавам... Не съм познавала и сина ви. Но историята Ви ме разплака и все още продължавам да плача... Едва ли за моите 17 години съм осъзнала колко труден всъщност е живота.
Дръжте се! Не се поддавайте на болката, колкото и да е трудно...
Една голяма прегръдка от мен!
Ф 17 .................................................................................................
Коментар направен на 14 Октомври 2007 Mila Izstradala,G-jo,prosledih tova koeto ste napisali v na4aloto i sega i nemoga prosto ne da izkaja nai izkrenite si saboleznovaniq za vashiq pokoien sin!a pred vas moga da se poklonq kato svetica ,za6toto makite koito ste prejiveli Sa mnogo,no az vi pojelavam da umate vse taka 4isto i dobro sarce i da prevazmognete pone malko smartta na vashiq sin,za6toto vijdam 4e ste dobra jena i ot vajite redove blika samo topli mai4inski slova,palni sas mnogo stadaniq i maka:(!Vie ste dobar 4ovek i rano ili kasno Gospod 6te mi nagradi za vsi4ki prejiveni maki!Vqrno e 4e nqma da varne tova koeto iskate no edin den vi pojelavam da ste zaedno i nikooi da ne vi razdeli;(!Iva-17g.stz .................................................................................................
Коментар направен на 24 Септември 2007 Тази изповед ми накара да се разплача...Вие,госпожо,бъдете жива и здрава,нека Бог ви пази и вас и вашето семейство и надявам се някой ден да се срещнете с Боби и да останете завинаги заедно...
Момиче на 15 г. .................................................................................................
Коментар направен на 17 Септември 2007 Загубих сина си преди три години. Нищо не може да го замени. Така, че освен да поплача заедно с вас, нищо друго не помага.
Дано после да сме заедно с тях, защото мъката е безкрайна имоя живот без тази надежда няма смисъл. .................................................................................................
Коментар направен на 16 Септември 2007 tova koeto pro4etoh me nakara da pla4a okolo polovin 4as mnogo syjalqvam za sina vi i naistikna mi se iska6e da poznavam 4ovek kato nego az ne sam opitvala nito cigari nito narkotici i nesmqtam da go napravq za6toto tolkova mnogo moi priqteli po4inaha ot tazi otvratitelna otrova poklon pred pametta na bobi !!!!!!!!!!!!1 .................................................................................................
Коментар направен на 16 Септември 2007 Желая ви толкова много щастие и толкова много радост и любов, колкото ви се полагат. Прекрасно е, че оценявате това, което ви е било дадено за тези 20 години, и се радвам, че има хора като вас.
Изберете му най-хубавите очила! .................................................................................................
Коментар направен на 15 Септември 2007 Плача....,много ме заболя от това което прочетох...,дано детето ви да е на по-добро място,без болка и тъга!Мир на праха му!Не се свиква с тази мъка,просто няма как да стане това..,той винаги ще ви липсва..Правете добрини и Господ ще ви даде сили да продължите напред...
Ж.44г .................................................................................................
Коментар направен на 15 Септември 2007 Разплакахте ме... Нека Бог даде мир и покой на душата му, а на вас - кураж и смелост да продължите живота си. Амин. .................................................................................................
Коментар направен на 15 Септември 2007 Мога само да се преклоня за силатая на духа ви и неугасващата надежда, с които са пропити редовете ви... За съжаление хората са жалко племе, което обожава да гледа всичко в черно - бели щрихи! Изпитвам същото, което е изпитвал и синът ви и знам какво е всеки божи ден да е агония за теб, всяка минута да гаснеш по малко, да си трескав и неуверен, да боли отляво, да те свива стомахът, да искаш да отидеш там, където никой няма да те закача, там където никой жив не е стигал... За болката няма прости думи и измерения, тя само се чувства, изпитва, понася или не... Не съм посягал към наркотици, но в главата ми е заседнала мисълта за самоубийство, което да сложи край на мъките ми и да прогони депресията, която ме е обладала и оковала безвъзвратно... Синът ви е бил хамлетовски тип, а такива не са за тук...съдя по себе си! Не се предавайте, вие имате какво да дадете на света! Четейки писмото ви в съзнанието ми изниква само образът на жена с илюминиращи очертания, над които стои ореол! .................................................................................................
Коментар направен на 15 Септември 2007 потресох се, голяма драма , огромна мъка...каквото и да каже,ще е безмислено.аз самата съм губила много скоро много близки двама ,но това пък е още по-ужасно.Мога само да кажа,че съм сигурна ,че наистина пак ще се срещнете,че той сега ти помага от горе и ти винаги ще усещаш неговото присъствие.смисълът на живота намери в това да правиш добро на хората,да помагаш,има толкова нещастни хора.поне аз се опитвам да правя това и така намирам сили да продължа.не се предавай! .................................................................................................
Коментар направен на 15 Септември 2007 moite saboleznovania gospojo.mnogo sajeliavam za sina vi napravo mi se nasalziha o4ite.as sam na 20god.minalata godina imah problem s narkoticite radvam se 4e se otakazah.biah napravo zavisima.nemojeh da si predstavia 4e niamashe da shmrakna amfeta ili koka na sledvashtia den.s mnogo mnogo ysilia se otkazah .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|