Дата на изпращане:10 Август 2007 здравейте,аз съм на 20год. и преди време разбрах, че приятелят ми е на хероин от три месеца.Три месеца, през които животът ни беше прекрасен изпълнен с усмивки, смях, любов, море и всичко, за което едни млади хора, които се обичат биха искали. Бяхме заедно повече от 5год, нашата любов пламна още в гимназията. Бяхме съседни класове. Завършихме училище преди две вече почти три години.Продължавахме да се обичаме и да сме заедно. Но преди месеци-зимата,неговите родители го хванаха, че се боцка. Всички усещахме че става нещо нередно с този човек. аз също го усещах и не веднъж съм го питала дали употребява някакви наркотици и дали нещо го мъчи. Той естествено отричаше и аз му вярвях. Но една вечер родителите му ми се обадиха и ми казаха че трябва да отида спешно в тях. Тогава той призна, че е от три месеца на хероин венозно. чувството, че човека,който обичаш толкова много се друса е отвратително. Но аз реших да остана с него и да се борим заедно. Почна се с изчистване в Пирогов. Седя около една седмица на системи, докато организма му се изчисти от боклуците, които е взимал. Следващата стъпка беше разговори с психиатър и психолог. Следвах ме указанията им точно той имаше желанието да се оправи и всичко да е както преди. След дълги месеци лекуване и постоянен контрол той беше чист.Трудно беше но всички си мислехме, че вървим нагоре и наркотиците са останали зад нас. Аз бях щастлива защото се справяхме. Правихме му тестове много често и всичко беше отрицателно. Преди няколко седмици заминах при сестра ми в чужбина за 10 дни. Като се върнах и се видяхме той ми изглеждаше много заспал, разсеян. Беше ме страх да питам дали е това от което най-много се страхувах, но все пак питах и получих много логично обяснение, че не е спал цяла нощт и сутринта на работа и е скапан. Искаше ми се да му повярвам, но ме беше страх. Казах му че искам да си починем малко един от друг с цел да го стимулирам и да се стегне. Вечерта вайка му пак му е правила изследвания, които са били отрицателни. Преди два дни ни беше последната среща. Нашето чао се оказа сбогом завинаги.Взех го от работа и отидохме в нашто си кафе. Смях ме се, когато ме гушкаше и целуваше изпитвах топлина и сърцето ми биеше лудо от любов.Разбрах ме се на следващия ден да ме събуди в 10часа, за да не се успя, защото вечерта бях на работа и се прибрах много късно. на сутринта вместо той да ме събуди ме събуди майка му.едвам говореща и ми каза,че Боби вече го няма. мислех че сънувам докато не го видях на леглото му, целия посинял, неподвижен и сърцето му не биеше.беше си отишъл за секунди.от къде пак беше намерил дрога незнам, но имаше три спринцовки на масата. друсал се е с нещо което не се е показвало на тестовете.наистина е страшно хора.аз още не мога да го осъзная и във всеки един момент очаквам да ми звънне за да се видим,сърцето ме боли от болка и много ми липсва.исками се да върна времето и пак да е до мен но ми останаха само спомените.незнам как ще живея от тук нататък болката е страшна защото човека го няма замина си толкова бързо че не успях да му кажа колко много го обичам той беше слънцето в моя живот.
хора няма смисъл да се тровите обръщам се към всички които са тръгнали по пътя на дрогата дори и само с пушене на трева.недейте страшно е и е много трудно. всеки си мисли, че може да спре и няма да стигне дъното но колкото и да се бориш дрогата се оказва по-силна. моля ви недейте, говорете и на хората около вас които са тръгнали на там помагайте им дайте всичко от себе си както ние направихме за Боби но за миг го изпуснахме, най-сладкия и забавен човек го няма, а аз страшно много го обичам и се разкъсвам от мъка. не си го причинявайте не го причинявайте и на ваште близки и приятели. сега разбирам колко е кратък живота и има много по приятни моменти които трябва да изпитаме. много се надявам повече хора да прочетат моята изповед и да се замислят...хора живейте...не се занимавайте с наркотици...те водят към дъното а няма смисъл...ако някои има нужда от помощ...дори и само от разговор аз съм на среща....................................................................................................
Коментар направен на 14 Октомври 2007 Moga samo da se preklonq pred smelosta na tova momi4e i na maikata na Bobi! za6toto ne vseki moje da prevazmogne takova ne6to!i nemoga da razbera kak mojeda ima hora,koito mogat po nqkakaf na4in da govorqt taka na tolkova iztradali jeni?!? abe hora 4uite se !Ne vi li e sram da oskvernqvate pametta na mom4eto?!?kak moje da ima takiva hora...pfff...Jalko , no fakt!a na VaS jelaq uspeh i podkrepqite se v trudni momenti za6toto kogato nqma koi da te podkrepi vav tryden moment e nai trudno i nai tejko!jelaq vi uspeh!Iva-17g.stz .................................................................................................
Коментар направен на 15 Септември 2007 От Майката на Боби
Миличка, Благодаря ти, че те има и ,че беше до сина ми и в лошото. Не страдай, той много те обичаше и знаеше, че и ти много го обичаш, просто се страхуваше, че срещаш и други хора, и много работиш и по-рядко се виждате и че това може да ви отчужди. Беше много нежен, когато говореше за теб и винаги когато влизахме в магазинче за подаръци избираше какво да ти купи, много обичаше да те изненадва с цвете. Знам как ми липсва този нежен, чувствителен, добър, усмихнат, мил и обичлив човек, който каквото и да ми каже, болката не намалява. Нямам думи с които да те успокоя. Възхищавам ти се, че имаш сили да живееш, работиш, взимаш изпити, предлагаш тук помощ, вярвам, че ще живееш добре и ще съумееш да намериш пак щастие.
А на коментара "...Толкова приказки за един скапан наркоман... По-добре да мрат боклуци като него, от тях никой няма нужда !" не мога да не отговоря - синът ми нямаше време да стане "скапан наркоман", той умря за броени месеци от една доза отровен хероин, за който писаха и вестниците и докторът от Пирогов ни го каза. Беше чист, спретнат, завърши CISCO академия /компютърно образование признато в цял свят/ и курс за WEB дизайн. Започна да прави сайт за една фирма, ходеше редовно на фитнес и риболов с баща си. Завърши шофьорски курсове и същевременно ходеше всеки ден с мен на работа. Не знам да е ограбвал, насилвала и т.п. Беше най-сладкото дете и всеки ден ми казваше по пет тъти, че ме обича и , че ми е благодарен че сме му помогнали да се откъсне от наркотиците. Всичките ни колежки и колегите на съпруга ми, които го познаваха, той работеше и при него преди, бяха на погребението и плакаха с глас, много бяха довели и съпрузите си. Половината му клас беше дошъл, а сега на 40-те очаквам целия клас. Това прилича ли ви на живот на "скапан наркоман", на излишен за обществото човек?
А относно, че е "бил разглезен и презадоволен от нас" и това не е вярно, не сме богати, за нас "морето" е лукс и все още дължим 300 лв. за последното море на което успяхме да отидем с него преди да умре. Той беше изключително скромен и несуетен, винаги си избираше евтини дрехи и маратонки, въпреки, че бяхме готови да купим и по-скъпи, за да не ни притеснява финансово. Цялата си заплата даваше на мен, аз му купувах цигари. Загуби си очилата /25 лв./ малко след морето, казах му, че ще му купим нови догодина, защото сега нямаме пари. Много съжалявам, че не му купих очила. Скоро има рожден ден,след две седмици, ще му купя и ще му ги заровя в гроба. Това да ви прилича на разглезено хлапе? Истината е, че той страдаше от депресия /липса на серотонин в мозъка/, която се проявява в пубертета, не се ценеше достатъчно, имаше и опит за самоубийство и всичко това естествено е довело до наркотиците като спасение, както ни обясниха психиатрите. Въпреки това той не беше "типичния наркоман" и в Центъра по превенция на наркоманията отказаха да го лекуват, като ни казаха, че няма наркоманска зависимост и не е за тях. Той просто беше нещастен. Никой от нас не успя, много бяха хората, които се опитваха да го държат в живота, но насила не става. Много ми липсва - гласът му, погледът с големи кафяви очи, извитите миглички, най-красивата усмивка, счупеното му зъбче, шегите му, прегръдките, целувките, думите "обичам те мами". Въпреки всичко, което се случи, семейството ни е било и невероятно щастливо и аз съм благодарна, че Господ ми дари това прекрасно същество за 20 години. Вярвам, че пак ще се видим и този път ще сме заедно завинаги. Който има сърце и чете това, нека да спре веднага всякакви наркотици, няма безопасен и непристрастяващ наркотик.
Обичам ти, Боби! Мама .................................................................................................
Коментар направен на 15 Август 2007 Мир на праха на Боби! И едно голямо браво за теб! Защото малцина са днес тези, които биха били до своите близки в толкова труден момент, толкова време! И горе главата - Боби е там някъде горе, и те гледа и все така те обича!!! Обичай си го и ти! Но те моля - бъди щастлива! Той ще се радва да го види - и ще те чака! Успех! Момче на 21 , София .................................................................................................
Коментар направен на 14 Август 2007 Страшно много съжалявам за теб,за Боби и за родителите му...Продължавай напред с мисълта за Боби...Успех ти желая мила .................................................................................................
Коментар направен на 13 Август 2007 това наистина беше едно от най тъжните неща които съм чел.Горките родители на това момче.. Горката ти.. .................................................................................................
Коментар направен на 13 Август 2007 Здравей миличка, мн тъжна история си имаш, аз съм преминала и аз през подобен етап,ходих някога с момче от варна знаех че и той се занимава с наркотици но това беше любовта на живота ми,обичах го от цялото си сърце и душа, естествено чувствата бяха взаимни. но имаше един човек който попречи на нашата връзка и това е майка ми,може би е било за добро, но аз това няма да и го простя и до ден днешен.Та мисълта ми беше че въпросния от варна (вчера разбрах) е влезнал в затвора за кражба на коли и наркотици.
Постоянно го мисля и това не ми излиза от главата,минава ми през главата да хвана влака и да ида там,но знам че не бива, защото си имам едно прекрасно дете на 3год.Предполагам си чула приказката че времето лекува,не унивай а смело напред,макар че знам какво ти е.Който не го е минал той не знае.
Поздрави.
Ж23 .................................................................................................
Коментар направен на 12 Август 2007 Брато, по принцип говориш истини, обаче се замисли колко си ограничен в мисленето си ... много е приказвано няма файда и сега ... .................................................................................................
Коментар направен на 12 Август 2007 До Коментар направен на 11 Август 2007
Абе не знам от колко годишен бачкаш и коло нощни смени си карал и дали затова си се превърнал в озлобеното и безсърдечно същество, което си сега... Някой ден и ти може да пострадаш, щото никой не е застрахован от тва детето му да стане наркоман. А като гледам в ква казарма и с къв старшина ще живеят твоите, като нищо може да посегнат. Ама не, на тебе тва не може да ти се случи, нали?... (Бас държа, че всички родители на наркомани си мислят така) .................................................................................................
Коментар направен на 11 Август 2007 Толкова приказки за един скапан наркоман... По-добре да мрат боклуци като него, от тях никой няма нужда !
Има хора, които са започнали с една десета от това, което е дадено по рождение на това мамино синче и пак са успели в живота. Не са имали загрижени родители, които да им треперят и да им изпълняват всяко желание. Не са имали някоя кифла, която да търчи подире им и да ги гледа влюбено в очите, когато не си развява сливата на разходки в чужбина... Израстнали са с един родител, който си скъсва задника от работа, за да има какво да ядат и да си платят тока и наема на края на месеца. Започнали са да работят от 16-годишни, за да оцелеят. И през ум не им е минавало да дадат парите, заработени за три нощни смени по 12 часа за една доза дрога. И на края са станали хора. А ти ми ревеш за някакво презадовлено лекенце, на което животът е бил поднесен на тепсия и то от скука е решило да се дрогира, за да му стане по-интересно. .................................................................................................
Коментар направен на 11 Август 2007 Радвам се, че най-после има някакви хора дето осъзнават до какво водят наркотиците. Девойче дето си написала изповедта - дано някой се вслуша в думите ти, само дето да ти кажа аз се съмнявам, т.к. наркоманите си знаят тяхното колкото и да им говориш, колкото и да им доказваш, ама знам ли може и сред тях да има хора с все още здрави глави на раменете и с ясен разум дето виждат смисъла в живота не само в наркотиците и постоянното желание да се надрусаш с какви ли не боклуци, а ми и в по-стойностни неща.
Не знам дали наркоманите осъзнават, но от тази изповед за пореден път се убеждавам, че наркоманите имат близки, приятели и любими хора, които държат на тях и ги обичат и много страдат заради техния порок, а те постъпват безотговорно и без да се замислят продължавайки с наркотиците ги нараняват много. Така, че като употребявате наркотици мислете и за това, че покрай вас ще страдат неминуемо и други и решете ще постъпите ли алчно и свръхегоистично като тръгнете по пътя на наркотиците или все пак е останало нещо във вас, което да ви накара да бъдете щастливи без тоя боклук.
Аз си мисля, че в бъдеще ако имам деца и някое от тях посегне към наркотика аз ако разбера такъв бой ще яде всеки път като го хване, че се е надрусал, че ви е бедна фантазията. И то ще го бия не защото съм се озлобил нещо ами защото няма да понеса моето собствено дете, което обичам да се съсипва пред очите ми.
М25 .................................................................................................
Коментар направен на 11 Август 2007 Мила,нямам нищо общо с наркотиците и никога не съм имала, но това е най-тъжната изповед която някога съм чела.
Дано те чуват тези, на които говориш. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|