Дата на изпращане:16 Декември 2006 Не знам от къде да започна.Живота ми съвсем се обарка.Всичко започна когато бях на 17(сега съм на 22).Заедно с приятеля ми пушехме трева всеки ден,понякога и по 2 цигари зависимост от настроението. На 18 вече се друсахме с всякви боклуци.Случи се непоправимото-и двамата бяхме вече наркомани.И двамата напуснахме семействата си заживяхмезаедно на квартира.Спряхме да ходим на училище.Всяка вечер си организирахм луди купонивкъщи-нали се сещате много дрога,трева,алкохол и за десерт секс.Приятеля ми се дрогираше до припадък и тъй като аз бях единственото момиче вкомпанията,неговите дружки ми се изреждаха един по един.Изнасилваха ме по най-бруталния начин.А той-моята любов не знаеше на кои свят се намира.На сутринта когато му кажех той се започваше да се смее и казваше "защо лъжеш сега.Не се престувяй че не ти е харесало." И така аз се примирих,защото не исках да загубя.Той беше всичко,което имах.Всяка вечер след поредния купон той заспиваше,а те тримата (приятелите му) ми се изреждаха.На мен това дори това започна да ми харесва.Излишно е да казвам че загубих всичките си приятели.Само брат ми,който е с 2 год по-голям от мен,не се отказа и продължи да ми налива акъл в главата.Но въобще не го слушах.Всико продължи така да миналата година май месец.На 22 май с приятеля ми много жестока се скарахме,защото аз бях разбрала,че ми е изневерил с жената,която ни снабдяваше с дрогата(понеже нямал пари,той и платил в натура)Аз излезнах от вкъщи бясна и отидох в апартамента на брат ми.Там прекарах нощта.На сутринта отидох в нашия апартамент,за да кажа на приятеля ми че му прощавам,защото не мога да живея без него.Когато влязах вътре намерих любовта на живота си да лежи на пода в бесъзнание с игла в ръката.Повиках линейка,но когато дойдоха вече беше твърде късно.Той издъхна в ръцете ми.Умря от свръх доза.На другия ден след погребението му,намерих вкъщи бележка.На която той ми бе написал: " Толкова съжелявам че ти изневерих.Никога няма да си простя че те загубих.Прости ми че обърках живота ти.Затова сега си отивам.Прости ми за всичко.Обичам те".Тази бележка е единственото нещо което ми остана от него.След това брат ми ме изпрати в комуна в Италия(аз говоря италянски).Спокойно мога да кажа че съм чиста от 1 година.Преди 6 месеца родителите ми ми проговориха.Виждаме се веднъж седмично.Имам работа,получавам прилична заплата.Но не сам щастлива.Приятеля ми толкова ми липсва.Всяка вечер го сънувам.По цял ден мисля за него.Не мога да си избия от главата как умря в ръцете ми.
Дори не знам защо споделих всичко това,но просто няма на кого да кажа че той ми липсва.Родителите ми непозволяват да се споменава неговото име.Брат ми също смята че като не говоря за него ще го забравя по-лесно,но не е така.Вече мина 1 год и 7 месеца,а с всеки изминал ден все повече мисля за него.
Не мога и дори не искам да го забравя..................................................................................................
Коментар направен на 28 Февруари 2008 leleee moite suboleznovaniq... dokato go 4etqx se razrevax az sum na 14.. ne sum probvala narkotici,no tova koeto do sega pro4etox...opredeleno ne iskam da se sky4va ne6ty takova i s men.. i pak moite suboleznovaniq ;[ .................................................................................................
Коментар направен на 16 Декември 2007 ее много тъжно няма що .. направо се разплаках .. аве вие добре ли сте ве, той си вкарвал хероин пък тая реве за него! Ба вие нямате никъква релана представа за живота! Върви благодари на брат ти, че те е оправил.. .................................................................................................
Коментар направен на 29 Юли 2007 Трябва да говориш с някого за това,което те измъчва.Разбрала си,че като таиш болката в себе си тя не изчезва,а напротив.Намери близък-приятел/ка,родител,брат,психолог,които и да е,стига да те изслуша внимателно и да се опита да те разбере.Не таи това в себе си.Трови психиката ти.Никой не те кара да забравиш приятеля си,никой не може да те принуди.Помни си го,запази и красивите спомени,колкото и малко да са били те.Но просто недей да живееш в миналото.Живей сега.Не изтривай от паметта си този човек,който ти е бил скъп.Уважи го в себе си,сбогувай се с него в себе си,запази му местенце в сърцето си с полагащата му се любов.Но не лишавай живите хора от тази любов.
.................................................................................................
Коментар направен на 17 Май 2007 Лъжеш и най-лошото е, че ти вярват. Недей за да не ти се случи в действителност, а повярвай ми съдбата на наркомана, не е толкова розова като литературното ти съчинение .................................................................................................
Коментар направен на 3 Март 2007 Mili4ka...trudno pla4a...dori i kogato use6tam,4e imam nujda ot tova,za da mi ulekne, no sled kato pro4etoh istoriqta ti,sulzite mi zapo4naha da se sti4at sami. Tova, koeto ti se e slu4ilo naistina e jestoko i tejko..Iskam oba4e da ti kaja,4e trqbva da nameri6 sili i da produlji6 napred!!! Kolkoto i sega da ti se struva, 4e jivotut dosega e vurvql sre6tu teb...priemi,4e ti si vurvqla sre6tu sebe si i zapo4ni ot na4alo! Tragi4no e da zagubi6 4ovek, koito si obi4al i produljava6 da obi4a6 tolkova istinski i silno (a ot tova, koeto pi6e6, sum sigurna,4e e bilo i 6te ostane taka), no povqrvai mi,vsqko edno ne6to, koeto se slu4va po putq ti, nosi svoq smisul. Subitiqta v jivota ni sa kato malki 4astici ot puzel, koito postepeno, no sigurno namirat svoeto mqsto i nosqt svoq smisul. Opitai se da pogledne6 napred, za6toto ne mojem da jiveem v minaloto, kolkoto i da ni se iska ponqkoga. Da,to ostava v glavite ni, kara ni da se gur4im ot bolka v tursene na obqsnenie, da vijdame otnovo i otnovo slu4iloto se i da razigravame bezbroi scenarii, turseiki vinata v sebe si ili..v drugite.No minaloto ostava takova, za sujalenie (ili radost)- ne podleji na promqna.Edinstvenoto, koeto mojem da kontrolirame ot4asti, e svoeto bude6te. To moje da bude pulno otrajenie na minaloto (ako go dopusne6), no moje i da bude korenno razli4en i prekrasen perdiod ot jivota ti. Misli za nego, me4tai,pravi si planove, postavqi si celi,zapoznavai se s novi hora,ob6tuvai,ne se zatvarqi v sebe si... Razbiram roditelite ti i brat ti,koito ne iskat i da 4uqt za priqtelq ti..normalno e,s nego svurzvat nai-tejkite momenti i ot tvoq,i ot sobstveniq si jivot. No znai, 4e vinagi ima hora, koito biha ti podali ruka i biha te slu6ali,za6toto...v kraina smetka vsi4ki sme hora i kolkoto i razli4ni da sme, jivotut ni se svejda v kraina smetka do nai-prostite i universalni ne6ta. Nie prosto sme ednakvi v razli4nostta si. Taka 4e ne gubi vqrva v horata, a prosto se ogledai. Tam nqkude ima pone 1 4ovek, koito 6te ti podade ruka i 6te ti povede kum po-dobroto za teb...! Jelaq ti 6tastie ot cqloto si surce i ne se predavai!!! Nadqvam se da pro4ete6 tova. Ako ima6 nujda da pogovori6 s nqkoi,pi6i mi tuk i 6te ti ostavq nqkakuv mail. Uspeh mili4ka i pomni,4e sled nai-tejkite momenti idvat hubavite! .................................................................................................
Коментар направен на 13 Януари 2007 "Аз изгубих всичко сега,остана моята душа,аз не искам нишо сега,само нея да спася!...Виж сега умирам,за друго нямам сили,отровата реши съдбата ми.Ти казваше,аз помня,тогава не повярвах,че изходът съвсем не е това..На раздяла ви целувам и моля аз простете мойта ГРЕШКА!!!!!!!!" Радвам се че поне ти си спасила живота си,но трябвало ли е да преживееш всички тези извращения за да осъзнаеш че имаш нужда от помощ????<br>съжалявам за приятелят ти,но обич ли е било това,споделял те е с приятелите си сякаш си някаква вещ,а накрая е направил така че смъртта му да тежи завинаги на сърцето ти.Вярно е че сърцето не пита,НО УМЪТ КЪДЕ Е?!?!?!! .................................................................................................
Коментар направен на 19 Декември 2006 гадна жетейска история. седя и мисля вече 20 мин преди да напиша и аз нещо. чудя се толкова ли си била разглезена от внимание че си хлънала по пътя на дрогата или обратното-направила си го от липсата на сродна душа, от самота. толкова ли много си го обичала (повече от себе си) че да търпиш да те насилват редовно по няколко боклука и да чакаш адекватна рвакция, защита и обич от починалия наркоман. млада си и можеш според мен с този голям горчив опит да тръгнеш смирено но и твърдо към по-доброто, към намиране на смислена любов, приятели и нормален изпълнен с дребни радости живот.
само дето като мъж се надявам да не попадна на жена с твоето минало- ужасно е да знаеш че има подобно същество способно да живее унищожавано душевно от непукизма и грубостта на неадекватни напълно наркомани. не всеки мъж може да преодолее такава история. така че не я разнасяй докато си млада много. просто опитай като макар и изнасилен от дявола ангел-хранител да живееш и носиш радост на хората около тебе.
SAD BUT TRUE. .................................................................................................
Коментар направен на 18 Декември 2006 Naistina neshto mnogo ujasno i na men mi se prosylziha ochite ,no .... nishto ne moje da se popravi taka che prosto imai vqra.Vqrno ,che skoro nqma da go zabravish ,no vse nqkoi den shte bydesh shastliva i ti prosto imai nadejda.Vinagi sled loshoto sledva hubavo,nali znaesh?! .................................................................................................
Коментар направен на 18 Декември 2006 Миличка, много се развълнувах от изповедта ти.Много добре си направила, че си писала тук. Ти имаш нужда да си излееш душата и да говориш за това, което се е случило, а не да го таиш в себе си и то да те разяжда отвътре. Ако вашите не могат да бъдат хората с които ще споделяш, ако нямаш такъв приятел, обърни се към психолог - психотерапевт. Ти явно все още не си преживяла трагедията си и имаш спешна нужда от помощ. Вече знаеш, че наркотиците не решават проблемите, а ги задълбочават, нали?, че дават кратко удоволствие, но не и щастие, нали? Не повтаряй стари грешки, живей и да знаеш, че след лошото идва хубавото, ще се появи Човекът и за теб. Късмет и щастие ти желая. Пожелай ми и ти на мен, защото синът ми беше на хероин и отскоро се лекува-бори с това.Майка .................................................................................................
Коментар направен на 17 Декември 2006 Какво да ти кажа, не ти е никак лесно, но трябва да си силна, за да можеш да продължиш да живееш и то не просто да живееш, а да намериш верния път в живота и да не се отклоняваш от него, защото може да загубиш всичко, абсолютно всичко! Знаеш за какво ти говоря! Това, което си постигнала до тук не е никак малко и трябва да продължиш напред по същия начин. Не може да не ти е тежко сега, но времето е най-добрия лечител. Ще ти трябва повече време за да можеш да се отърсиш от всичко, което си преживяла. Радвай се на живота си, защото той е най-ценния дар и е само един единствен. Грехота е човек сам да го съсипва по такъв нелеп начин като се трови с наркотици. Никога повече не повтаряй тази грешка, защото следващия път може и да не успееш да се измъкнеш от блатото. А на мястото на приятеля си можеше да бъдеш ти! Бъди благодарна, че си се оттървала. Ходи си на работа, срещай се с приятели, само, че не от контингента на наркозависимите и наркоразпространителите. Да знаеш, че всичко в живота ти ще си дойде на мястото, ако сама не го прецакаш. Може би скоро ще срещнеш човек, който е много по-достоен да ти бъде приятел и ще гледа да ти помага в живота, а не да те набутва в калта. Да знаеш, че така ще стане, само трябва да имаш търпение! Бъди силна и вярвай в себе си! Всичко ще се оправи, само никога повече не посягай към дрогата, защото това ще бъде краят ти! Желая ти успех! М. .................................................................................................
Коментар направен на 17 Декември 2006 Strashno mn me razchuvstva tova,koeto si napisala.Chetoh go sas sylzi na ochite.Tova e istinska tragediq.Eto kakvo sledva vsichki narkomani,koito ne vzemat priburzani merki.Az sashto se drusam,i znam 4e tova e nai-OGROMNATA GRESHA v jivotut mi,ne mislq 4e sam se zakachila,no natam otivat neshtata.Evala,4e si se otkazala ot tezi "laina".No ne mislq 4e e trqbvalo da gi spresh 4ak sled kato zagubish liubimiq 4ovek.Trqbvalo e da spodelish s nqkogo za tova,kakto i 4e negovite priqteli sa te "iznasilvali" minala si prez samiq AD!No budi silna i vqrvai 4e i na tvoqta ulica shte izgree slunce!USPEH,mila! .................................................................................................
Коментар направен на 16 Декември 2006 Защо ли ми звучиш като оная от вица за изнасилената съприга ? Дето жена не се прибира две вечери. На третата си идва и тичешком влиза право в банята.
- Какво става, къде се губиш ? - пита я мъжът и.
- Ох, остави - отговаря тя - На връщане от работа ме причакаха трима младежи, отвлякоха ме и цяла седмица ме изнасилваха.
- Е как цяла седмица ? Тебе те няма от три дни ?!?
- А, аз идвам само за малко, да се подмия и пак се връщам...
Твоята работа - същата. Уж те "изнасилвали брутално", а на следващия ден пак си ходела на същия купон. И така две години... Егати продължителното изнасилване ! Я по-добре си признай, че сега ти липсват тримата му приятели, вместо да се правиш на многострадалната Геновева :) И колкото по-дълго си на сухо, толкова повече ти липсват :) .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|