Дата на изпращане:31 Март 2008 Как да ви обясня сега... човешкият мозък в дясната си половина принадлежи на рептилоидния (влечуги) произход, лявата половина е от базайниците. Т.е. колкото и да е умна лявата половина, ако не е по-силна от дясната, е много вероятно да изпаднем в такава ситуация.
Влечугите не разсъждават. Те се привличат от шаренкото, от определени цветове и картини. Така и ние хората се привличаме от големи бюстове и бицепси, асоциираме поведението с някакъв символ. И ние, подобно на влечугите, животът ни се концентрира в борба за надмощие и най-желана жена/мъж.
Дрогата е начин на живот - символ на една трудно отмираща култура. Вече наркотикът не е толкова престижен, колкото беше. Стигнахме до там, че кокаинът - царят на дрогата вече е леснодостъпен. Наркотиците ще отмрат, но ще разбият достатъчно много човешки животи и съдби, преди да се превърнат в минало.
Моята история не се свързва с наркотиците. Понеже твърде млад не успях да си намеря мястото в нито една култура, не се приобщих към някоя социална среда, в мен се отключи процес на тотално отричане на всичко, което ме е отхвърлило. Развих отвращение към една институция, към която принадежах и твърдо отказвах съществуването й. Реших, че сапунът ще идмие всяка една гадост,която попива по мен по духовен път всеки божи ден в тази институция. Прекарвах всеки божи ден по 4 часа в банята да се чистя. Не ми оставаше време за нищо друго. Извършвах всевъзможни ритуали, за да отмия гнусотата. Животът ми се превърна в ад, ад по-страшен и от наркотиците. Виех от немощ. В мен преливаше енергия , която не можех да изкарам от себе си, защото не можех да се помръдна. (Тази гадост се разпространява в моето съзнание навсякъде с физически контакт - от ръкан на ръка, от прашинка на прашинка.) Ако не сте виждали здрав инвалид - ей ме на. Със времето успях в известна степен да избяга от това място. Днес прекарвам значително по-малко време в банята и по чешмите и въпреки че всяко едно мое действие е под контрол да не се омърся, животът ми е много труден.
Не мога да се преборя с това хора. Още по-страшно е от наркотиците. Мога само да се засмея и всичко да мине, но не се получава. Цялата ми мисъл се концентрира около този проблем.
Вие, хората с наркотиците се излагате. За да прекарате яко една дискотека се поробвате на гостетин, който впоследствие се превръща в домакин в съзнанието ви. Животът ви се концентрира около следващата доза. Такъв живот няма никакъв смисъл. Нито да си теглиш куршума, нито да живееш. Вегетация, хора. Вече 5 години си имам проблеми с това нещо. От година и половина съм в тежка зависимост и което е по-лошо не е абсистентна. Ни ми става по-хубаво с определена доза, а като се къпя се чувствам като пълен боклук и загубеняк, отрепка, която не мое да се справи с измислен проблем. Проблем, който самият аз съм си създал по най-нелеп начин. Със сигурност така се чувства и тежко зависимият наркоман, когато взема милиардната си доза, обикновено в самота и изолация. Чудиш се как си могъл да си причиниш такова нещо и още повече се чудиш как не можеш да го спреш. Най-глупавото е когато сам си направиш това, което никой враг не може да ти направи..................................................................................................
Коментар направен на 4 Май 2008 МХМ много интересно от съвсем ненепрофесионална гледна точка от гледна точна на ''всичкоразбиращиябългарин'' искам да ти кажа че не вярвам на нито една думичка от написаното може би си преписал някой пасаж от никому неизвестно произведение? или просто имаш доста развинтена фантазия и се опитваш на накараш хората тук да си кажа я виж какъв измъчен човечец отказан от жалкия си животец! ама защо се мъчиш пробвай всичко опитай с някое бонбонче после с някоя чашка потърси някой специялист или спиритик може би някой друг се е вселил в тебе ! искрено се надявам това да е нечия измислица от колкото да си мисля че почти всеки до мен в рейса или в киното е депресирал до немай къде ! в крайна сметка ако това е самата истина просто и лесно е да намериш отговора ... да да точно там в това шкафче правилно да точно това по острото ножче мхм ... абе я се стегни малко бе човек живеем в прекрасна държава с не толкова прекрасни водачи но все пак има оправия ама с такива като тебе... не знам ебем ти заеби и народа ... язък за държавицата! .................................................................................................
Коментар направен на 3 Април 2008 хаха. Не съм Монк, за да ме е гнус от природата. Не се гнуся от хората... Но имам чувството, че една гадна черна слуз се разпространява навсякъде... хайде да не ви разправям, че може да е заразно. Най-лошото е, че смятам, че семейството ми, любимите ми хора са полепнали в това нещо и само го разнасят. Не мога да ги прегърна, без да се изкъпя след това. Абе, да не ви занимавам с глупости, тука се коментират загубените наркомански души. .................................................................................................
Коментар направен на 3 Април 2008 Добри съвети ти дадоха хората,но помисли все пак за специализирана помощ,поне една консултация.Нищо срамно няма в твоето заболяване,защото то си е фобия от микроби и мръсотия,така ,както някои се страхуват от височина например.Не се наричай с обидни имена,това няма нищо общо с волята ти или стойността ти като човек.Приеми,че имаш проблем,все едно да късоглед или да имаш анемия...вземи решение и действай,след като потърсиш подходящи консултации.Успех ти пожелавам и много усмивки....а,и малко здравословна мръсотия:)Ж 40 .................................................................................................
Коментар направен на 2 Април 2008 Има едно решение на проблема ти, но май го отмениха. Трябва ти една дори половингодишна казарма и на третата седмица ще се чудиш ти ли си правил такива простотии. Гарантирам ти. Просто имаш нужда някой да те посгърчи и текущите ти дребни проблеми ще засенчат тия чистофайнически мании. Иначе се наблюдават при доста хора - май е нещо като първа стъпка към по-сериозни отклонения. Трябва ти супер заетост и реално натоварване, но да е нещо от което не може да се откажеш на втория час. Или вземи се запиши на басейн да ти омръзне водата :) .................................................................................................
Коментар направен на 2 Април 2008 имаш нужда от специализирана помощ, но най хубавото е, че си осъзнал проблема, което от своя страна на поляина го решава.
Доста трябва да пострааеш, но според мен, без чужда помощ трудно ще излезеш от това меко казано объркано положение/
Успех! .................................................................................................
Коментар направен на 2 Април 2008 ..Tova e bolest moy 4ovek..Nyama stra6no ne si edinstveniya 4ovek koyto strada ot..4el sam i sam gledal dokumantarni filmi za hora koito kato tebe postoyanno imat nujda da kıpyat ili da si izmivat ratzete..Traybva da polu4i6 psikologi4na pomo6t..Porazrovi internet tam 6te nameri6 podrobni slu4ai.Ne si edinstveniya.. .................................................................................................
Коментар направен на 2 Април 2008 Излез сред природата - замини в някоя планина за поне една седмица, но не на хижа или хотел. Вземи си палатка и спален чувал и отиди някъде - направи си преход, скрии се от всички, само така ще намериш себе си, планината ще те вдъхнови и зареди със смисъл и ще изостри усещането че си жив, ще отмие килата сапун и пагубното чувство на загубено време и вегетация. Оцапай се с кал и прах, джапай в рекичките, пии вода от изворчетата и локвите, ходи гол, поти се, почерней от слънцето, играй си с бездомните кучета и животни, яж плодове от дърветата, но не се къпи поне 1 седмица. Когато се прибереш обратно в града е много важно да не се върнеш към стария режим - просто влез в банята и си тегли един душ за 15мин буквално! След това със силата на волята трябва да задържиш поне 2 месеца да не се къпеш повече от 15 мин като времетраене. След това вече ще ти стане малко по-лесно. И най-важното - не спирай да обикаляш навън, сред природата обаче, не в града. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|