Дата на изпращане:12 Октомври 2006 Преди 2-3 години често сънувах сън с една и съща тематика - край града където живея пада атомна бомба.Спомням си ясно всяка една мисъл която ми минава на сън, спомням си как се удивлявам на красотата на ядрения взрив, спомням си ярката светлина, взривната вълна която бързо и неумолимо приближава към града и мен помитайки всичко по пътя си.Помня неизмеримото спокойствие с което очаквах..и най-странното - помня как мина през,как се обърнах след нея, вълната да я видя и навсякъде около мен всичко бе изравнено със земята.А аз не бях жив.Осъзнавах го но ГЛЕДАХ, ВИЖДАХ и НЕ ЧУВСТВАХ.Имаше само едно неземно невероятно спокойствие.
Този сън така и не се превърна в страх за мен.Получи се обратното,нещо на което всички се чудят - стигне ли се с някой до въпроса "как би пожелал да умреш?" аз знам че е от атомна бомба и знам как ще протече всичко..но най-много ме привлича адското спокойствие и красота..
Странно нали.. .................................................................................................
Коментар направен на 9 Август 2007 Супер яка изповед:) .................................................................................................
Коментар направен на 13 Октомври 2006 ти трябва да си сънувал ефекта на моята пръдня. Днес като пръднах в асансьора... леле... от 15тия етаж до 1вия... направо ми се замая .................................................................................................
Коментар направен на 12 Октомври 2006 Предполагам 50% от всички са го сънували, защото и аз съм сънувал съвсем същото, просто ме кефеше първата ударна вълна как преобразява пейзажа и как изведнъж нищо няма смисъл .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|