Дата на изпращане:21 Януари 2008 Аз съм момче на 16 години. Живея с майка ми (от как баща ми започна да плува...) Всичко започна преди 3 години... почнаха всички да се гаврят с мен, никои не ми убръщаше внимание, на никой не му пукаше за мен, после и на мен ми стана все едно за другите... започнах да се крия от другите... запонах да се правя на невидим... но дори и това не помага, отивам на даскало само за да служа за отдушник на някой който се мисли за нещо повече от мен понеже някой друг му обръща внимание... писнало ми е от това просто искам по някакъв начин да сложа край... но не ми стиска ! срам ме е от себе си... аз съм 1 нищо в мойте очи и в чуждите. просто искам всичко това да свърши ! .................................................................................................
Коментар направен на 12 Март 2008 brat i az sam tai,no pri men e ot 1 godina
nz kak 6te iztraq iskam da gi hvana vsi4ki i da gi prebiq i rano ili kasno 6te go napravq dori da vlqza v zatvora. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Февруари 2008 Момче,
Вземи се в ръце. гаврят се само с такива, които им позволяват. Най-добре почни да тренираш нещо - карате, кик-бокс и прочие, и то не за да си отмъщаваш, а за самочувствие. Никой не се гаври с някой, койтоп си тежи на мястото. Първата стъпка е най-трудна. Да се оплакваш на мама или на незнам си к'ва организация няма смисъл. ти си на 16 год., следователно физически си вече мъж. Време е и вътрешно да станеш такъв.
За това къде и какво да тренираш, виж www.daobg.com .................................................................................................
Коментар направен на 30 Януари 2008 Аз изпитвам точно същото нещо напоследък. При теб е от доста повече време, така че надали мога да ти помогна наистина. Аз самата съм решила да пробвъм с таблетки Remotiv - 15 лева, 30 хапчета, дават ги без рецепта. Те са срещу депресии. Няма смисъл да слагаш край - това не е решението. Помисли за майка си, помисли за самия себе си. Твоят живот е ценен, ти можеш да се справиш с проблема. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Януари 2008 0 800 19 100 е телефона, на който можеш да говориш за всичко, което те притеснява. Това е специален телефон на УНИЦЕФ, безплатен е и с теб ще разговарят специалисти, които могат да ти помогнат. Обади им се!
Иначе какво да ти кажа - сам трябва да намериш себе си; но със сигурност си МНОГО по-ценен, отколкото предполагащ. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Януари 2008 За това и съм казвал че един човек не е само той отговорен за себе си какво ще стане от него,отговорни за него са и тези около него.В този случай те просто не му оставят друг избор освен да се затвори в себе си.Така ще му стане навик и като порасне ще е затворен човек.Стискай зъби живота е като ноща и деня.За тези които е ден днес по нататък в живота им ще е нощ ,а тогава при теб ще е ден!Обещавам ти.М27Русе .................................................................................................
Коментар направен на 22 Януари 2008 всеки в този свят е ценен в очите на Бог всеки човек има някакво призвание или мисия в живота.Не се поддаваи на отчаяние.Всеки човек има трудности но те отшумяват с времето.След време ще срешнеш сродна душа която ще те цени. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Януари 2008 Не прави глупости. И аз съм бил така. Всичко си има край някога (най-често след средното училище). Тогава ще разбереш колко е хубаво да си жив. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Януари 2008 Не се отчаивай, когато нещо не ти харесва просто събери сили, за да го промениш.
Нагласата ти към себе си като цяло е доста отрицателна.Промениш ли мнението си за себе си, промениш ли чертите в характера ти, които не ти харесват и те карат да се чувстваш толкова "малък" и незначителен, тогава всичко ще си дойде на мястото и ще ще бъдеш един щастлив човек.
.................................................................................................
Коментар направен на 22 Януари 2008 и аз се чувствах като теб. Мога само да ти кажа че това не е изхода. Започни да гледаш на живота по друг начин пребори се сега за да си щастлив после....повярвай ми ще се намерят много хора,които да те оценят и да повярват в теб. Ти не се предавай и усъвършенствай себе си и способностите си не бездействай и не се самосъжалявай...всичко ще свърши един ден направи така че края да е щастлив... успех.. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Януари 2008 Разбирам те напълно!
Но искам да ти кажа, че абсолютно всеки човек на 16 години си ги мисли тия неща. След време разбира, че всъщност не е бил прав. Не е вярно, че си нищо. Веднага спри да си мислиш по този начин! Ти си си ти и който не те харесва - негов си проблем! А колкото до вниманието - понякога е по-добре да не ти обръщат внимание, отколкото да ти обръщат прекалено много. Не съжалявай за това.
Живей си живота! Веднъж си на тия години! Не ги пропилявай в самосъжаление и затъване в глупави размисли. Гледай по-леко на нещата, а те сами ще се подредят с вермето.
Желая ти приятен ден и ти стискам палци! :)) .................................................................................................
Коментар направен на 22 Януари 2008 Свали ли IRC клиент и започни да си чатиш с хора там, никой не те знае никой не те познава, там можеш да завържеш приателство и да имаш с кой да си говориш и да споделяш - така ще ти олекне малко. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|