Дата на изпращане:30 Октомври 2007 Не вярвах,че някой ден ще пиша тук но разбрах ,че само така ще ми олекне.Не издържам на господството на майка ми и на желанието и цял живот да ме командва--а аз сам вече на 38 години и отдавна съм омъжена.Та моят син е вече на 18 години и му прави впечятление даржанието на баба му и стремежа и да ни командва всичките.Какво да правя незнам?Лошото е че за да има мир и спокойствие винаги и уйдисваме.Май ние сме си виновни?.................................................................................................
Коментар направен на 4 Ноември 2007 Като гледам коментарите на тия последните, явно нямат подобен проблем. За сметка на това са учудващо злобнички. Какъв ви е проблема, пичове? Не ми се мисли, щом сте стигнали дотам, да си изливате жлъчта по изповеди, към които просто нямате отношение... Я ходете на "похотливост"
.................................................................................................
Коментар направен на 1 Ноември 2007 май живеете под един покрив или поне наблизо. и моята правеше същото и се разведох заради нея. но като ми накипя веднъж без малко да я утрепя. толково лошо изговорих по нейн адрес че се разплака и избяга. после чакаше да й се извиня но аз устисках. след 3 години се сдобрихме но вече се виждаме веднъж на 2 месеца и се чуваме веднъж на 2 седмици по телефона. кофти и е че исвен на баща ми не може да командва други.
но всяка жаба трябва да си знае гьола а всяка дърта жаба къде ще я сложат в земята.... звучи грубо но всеки трябва да си знае границите на допустимост и търпиимост...
отървай се от нея.. не в прекия смисъ;л ако може да.. .................................................................................................
Коментар направен на 1 Ноември 2007 че ти защо търпиш??? много отдавна не си зависима от нея... .................................................................................................
Коментар направен на 1 Ноември 2007 „Май ние сме си виновни?“
Ми май да. Я прочети изповедта на момичето, което пребило свекърва си, защото не спирала да ѝ се меси в живота. Не казвам, че и ти трябва да набиеш майка си - напротив! Трябва ти решителност, за да я поставиш на мястото ѝ. Просто следващия път като се опита да те командори, любезно, но твърдо и обясни, че цениш мнението ѝ, но в случая смяташ да постъпиш еди как-си. С постоянство ще надделееш. Успех! .................................................................................................
Коментар направен на 1 Ноември 2007 Това е често срещано. Лошото е, че тя няма да се даде лесно ако се опитате да й отнемете властта, а пък вие не искате да я нараните. Трябва всеки ден по малко да се борите. Това е една много трудна война в която обикновено губим. Аз имам подобен проблем, но при мен командира е майката на жена ми. С нея сме във вечно обтегнати отношения заради желанието й да контролира семейството ни. Добре е, че не живее в нашия град, но всеки ден води безкрайни телефонни разговори с жена ми, информира се за всичко и я напътства. Това не е толкова страшно, но най ми тежи, че воюва за вниманието на детето ни. Иска да наложи нейния стил на възпитание, който аз не харесвам. Обсебва детето с прекомерно внимание, дава му храна в устата като го разсейва с приказки за да може здраво да го натъпче с храна. Детето може да се храни само, вече е в детската градина. Когато я помоля да го остави да се храни само и й обясня, че не е хубаво да преяжда и да не знае колко яде избухва лют скандал. Опитва се да ни контролира финансово. Финансира ни, но не директно - ето ви тези пари този месец, купете от каквото имате нужда, а като купува дрехи на жена ми и детето или неща за вкъщи които тя харесва без да се съветва с мен. Използва мъжа си за част от плановете си. Той е напълно зависим от нея и не си дава сметка, че не постъпва добре. Много е лошо, че настройва и жена ми срещу мен. Спори с мен в нейно присъствие и ме упреква в несъществуващи неща като по този начин се стреми да спечели жена ми на нейна страна. Държат мен и жена ми на страна от наследството на жена ми за да могат да ни контролират. И всичко това отстрани изглежда, че го няма, че е съвсем нормално, но адски тежи. Жена ми не го осъзнава и с нея започнахме да се караме. Случва се майка й да вземе мнение по някое наше решение (на мен и на жена ми ) и да почне да настоява да постъпим по друг начин. Успява да убеди жена ми, но не й мен и с жена ми започваме да спорим. .................................................................................................
Коментар направен на 1 Ноември 2007 Здравей,
Отговорите на повечето наши въпроси са в нас самите, но не всички искаме да ги чуем. И аз съм на 38, моя син обаче е на 17, голямата разлика във възпитанието на нашето и сегашното покоение е отношението ни към по-възрастните хора и към авторитетите.
Майки, бащи, учители, популярни в обществото хора.
Нашите деца никога няма да проумеят тоя аспект на общуването. Индигови деца.
Моята майка не живее при мен и е изключително свестен и внимателен човек, но оня ден каза, че с моето розово палто не би отишла дори за гъби. И така аз обидена го изхвърлих кофата за боклук. Споделих със сина ми, а той /наскоро се обръсна гола глава/, каза : "Това не го разбирам, вие с тати, като ми казвате че главата ми прилича на билярдна топка, да съм я изхвърлил?"
Всъщност проблемите са в нас самите, наборче...
.................................................................................................
Коментар направен на 31 Октомври 2007 Късно е за нещо.
Тва се прави когато си на 13 години скъпа. .................................................................................................
Коментар направен на 31 Октомври 2007 xaxxax na 38 godina i te komandva maika ti xcxaxaxaxax .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|