Дата на изпращане:11 Септември 2007 Не мислех, че ще се стигне дотук, но ето, че се с;учи... Чувствам се беззъб, безсилен и ненужен, отчайващо САМ! Цял живот прегръщах сляпо идеали, идоли и високопарни думи като чест, достойнство, вярност, а накрая се оказа, че никога не съм бил близо до тях...
Захвърлих всичко, в което съм вярвал, прахосах ужасно много време в неща, които не си заслужават, опитах се да си изградя защитен образ, който да заблуди останалите и накрая този образ ме победи и унищожи... Сега съм само страст, умираща при това, стон, отчаян вопъл, заглъхващ във влажната нощ...
Изпитам неописуема, разтърсваща, всепоглъщаща, опияняваща, опустошителна, поетична, драматична, пълна с горчиво щастие, с целувки и въздишки, любов, която не заслужавам и която е единственото, което ще ми липсва от света...
Предадох клетвата си към починалия си дядо като се оставих да бъде обездвижен от съдбата... Всички мои действия са пропити с липса на смисъл и воля, хаос и безумие.
Обичам живота, но вече усещам само болката и позора... Лъчите на слънцето изгарят, звездите пробождат, щастието, всъщност е агония, топлотата - самота, любимият човек - недостижим брод... И то , защото аз не съм на неговата висота...
Толстой беше казал:
"Загубиш ли имот - малко си загубил. Загубиш ли чест - много си загубил. Загубиш ли смелост то значи всичко си загубил."
Е, аз загубих второто, а от последното ми остана толкова, колкото да забия ножа, в корема и да изкупя срама и болката на близките си с кръв...
Самоубийството не било решение ?! Нима, когато нищо няма смисъл, когато знаеш, че не можеш да продължиш. когато не искаш да се събуждащ повече, когато искаш да изчезнеш, има ли по - прекрасно приключение от вечния сън, който да сложи красив край на цялата помия и да надвие клепачите...
Съжалявам, че ви накарах да четете това, след като и без това съм решен да умра, просто имах нужда от отдушник...
Не понасям съжалението на другите, както и фалшивото съчувствие, макар и гордостта си отдавна да поругах...
"Останалото е мълчание..."
.................................................................................................
Коментар направен на 25 Февруари 2008 Немския генерал Гудериан беше казал "Няма отчаяни положения има отчаяни хора.Дръж се.На всеки може да се случи .................................................................................................
Коментар направен на 24 Октомври 2007 след като те влече Шекспир не забравяй,че той е казал,че когато нещата няма на къде да се развалят се оправят... .................................................................................................
Коментар направен на 15 Септември 2007 чуствал съм се подобно.стигал съм до крайности.но всеки ден почнах да си повтарям ''какво ще стане утре''и продължавам. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Септември 2007 Изборът си е твой. Но какво ти пречи да поостанеш още малко да видиш какво ще стане.. може да е нещо хубаво..а да се махнеш винаги можеш. Знам какво е да живееш с такава любов и където и да си да те преследва, но ако останеш, някой ден ще се почувстваш свободен. Да-загуби, но все още дишаш. И това ли искаш да загубиш? .................................................................................................
Коментар направен на 14 Септември 2007 Ей това е проблема на интелигентните хора, прекалено много мислят. А от мислите си е трудно да избягаш. Съвет: остави глупостите, които са те накарали да се чувстваш по този начин и се върни към мисленето си, когато не си виждал нещата толкова черни. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Септември 2007 разбирам твоята мъка. Бил съм като теб, но само едно се иска - слез на земята.
Разтълкувай простичко нещата. Приеми това което е станало.Прости си и върви напред. Има и една поговорка -всяко чудо за три дни! Толкова трае. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|