Дата на изпращане:30 Юли 2007 Аз пък искам да кажа колко много ме е яд на голяма част от коментаторите в този сайт. Направо се вбесявам като чета колко обидни, гадни, злонамерени коментари се правят. Нали идеята е човек да се изповяда, да му олекне.Ако някой може да даде съвет -чудесно, ако си изпитал същото, да бъдеш съпричастен.Ако това което четеш не ти е близко, или пък ти е смешно - просто отмини.Тук обаче намират поле за изява много злобни и комплексирани хора - отнася се и за жени и за мъже.Аман от вас!!!!!!!!!.................................................................................................
Коментар направен на 7 Октомври 2007 да така е напълно те подкрепям. Трябва да се се подхожда по нормално към проблемите на хората, не само да се плюват и обиждат защото от това никак няма да им олекне.
$i4o Pench .................................................................................................
Коментар направен на 6 Септември 2007 Е, нямах намерение да се разпростирам ама...аз съм дето написах, че ме кефят хората, па дори и тези дето обиждат. Когато бях по-млада (или малка) много, ама много ме беше страх от това някой да не ме обиди. Толкова много, че се държах угоднически, мило и любезно с всички, само и само някой да не ме обиди, някой да не ме нарани...Ако някой ме погледнеше по-накриво винаги мислех,че причината е в мен, плачех, мислех със седмици къде съм сбъркала...Е, казано накратко това не беше живот. Срещам сега някои подобни изповеди - аз колко съм добра, а как никой не ме уважава. И така, мислех си,че съм добра, морална, справедлива и....някак без да искам вътре в себе си съм смятала другите за ..обратното. Естествено, че имах проблеми с общуването...докато в един момент на просветление не осъзнах, че ми е самотно там в измисления свят на добродетелите и реших да отида при хората, истинските, тези с грешките, да стана една от тях и да понеса това, което си мислех,че те онасят - ОБИДАТА. Аз също мислех тогава, че има курви и естествено се гордеех с това, че аз не съм една от тях.В душата си ги осъждах. И знаеш ли какво направих - сама, по собствена воля и в пълно съзнание направих неща и то ПУБЛИЧНО, пред колеги, които знаех, че ще ме разнесат после, неща,които казано най-общо слагаха огромно черно петно на така наречената ми РЕПУТАЦИЯ. Тогава съм действала по някакви смътни вътрешни подтици и милсех, че съм луда. Сега, години по-късно разбирам, че това е било най-мъдрото нещо, което съм направила. Аз съм започнала да руша измислената кула на собственото си съвършенство, която ме разделяше от хората, от живота....Не мога да ви опиша колко ми беше трудно да застана после пред себе си и да обявя присъдата си над самата себе си "Ти си курва". Нанесох си толкова шока сама на себе си колкото можех да понеса без да посегна на себе си. Първо живях със срама, после с осъждането, после с вината, всеки ден виждах хората, които бяха свидетели на моя позор..Всеки ден!Беше ме срам, беше ме страх от тях и оценката им, въпреки, че те не се държаха зле с мен. Отбягвах ги, ходех като призрак. До един ден, когато разминавайки се с един от тези колеги...аз успях да изтръгна от себе си една ИЗМЪЧЕНА и изстрадана УСМИВКА и едно тихо "Здрасти". И тогава тази усмивка бе началото на един различен път. Аз осъзнах, че присъдата, осъждането са били само в моята глава. Видях, че мога да преживея обидата и че тя не е толкова страшна. Видях, че в който миг се отвориш към хората те веднага са готови да сменят нагласата си към теб. Само в един миг. Само с една усмивка. Аз вече бях една от тях. Аз НИКОГА повече нямаше да си помисля за някоя жена, че е курва. Нанесох сериозен удар на това нещо у мен, което ме караше оценявам, да слагам определения, да разделям на добри и лоши...Бях направила пробив...след който едва започна живота ми...От тогава щом си помисля да осъдя някого веднага се поставям в неговата ситуация, ако не реално, то поне в мислите си и не подминавам току така докато не разбера всичко, което е по силите ми за този човек, за обстоятелствата при които той постъпва така...с часове съм гледала и мислела за просяците и бездомниците, за озлобените, за обиждащите и т.н. с пълното съзнание, че и аз може да съм една от тях при определени обстоятелства при които се е стекъл техния живот. Разбрах, че постъпват зле само поради собствената си болка или комплекс и че дори и когато са най-безпощадни в обидите си НЕ МОГАТ да ти причинят това, което ТИ САМ си причиняваш на себе си. Тогава започнах да се уча да се обичам и да не се страхувам от обидите и от оценките. Мисля, че едва тогава се родих. Не знам точно какво беше това, което ме караше да постъпвам така безжалостно но и така мъдро спрямо самата себе си. Мислех, че е лудост някаква. В най-трудните си моменти на най-дълбоки депресии обаче, когато умът е притъпен от болка, усещах нещо много странно и неопределено, сякаш някой ме водеше за ръка и за един кратък миг чувствах, че някой или нещо ме обича и ме води. Макар и кратки колкото едно дихание, тези мигове ги помнех и не се плашех толкова от депресиите защото знаех, че там вътре, в центъра на най-ужасното страдание ще усетя онова присъствие...Може би него наричат Бог, не знам, никога не съм била вярваща, нито някой от близките ми..аз не искам да го наричам с имена или да му търся обяснения...само ми е достатъчно да знам, че го има, че ме води и ме обича. Много се разпрострях, а исках само да кажа, че не е толкова страшно ако някой ти каже курва. Грешката е негова, просто още не е проиграл тази роля и не знае нищо по този въпрос, а много го е страх самия него. Винаги когато нещо не разбираш те е страх. Хората обиждат и нараняват от страх и неразбиране. И нима трябва мен да ме е страх от техния страх? И да загубя себе си по тази тъпа причина? Обаче в критиките на хората има и истина, нещо, което не си осъзнавал у себе си. Вземи от критиките и обидите само това безценно зрънце и повече не се занимавай. Без да се обиждаш помили дали в нещо все пак не са прави. Ще ти кажа, че хората много точно усещат, че има проблем, но не стигат по-далеч и за по-бързо изричат обидната дума. Нали не очакваш те да го намерят вместо теб? От тук нанатък това е твоята задача. Те само са светнали червената лапичка с една дума "комплексар", а ти трябва да продължиш и да откриеш къде и какъв е проблема. Без да се опитваш да се скриеш от себе си.Затова казвам, че най-критичните коментари са безценни помощници, стига да не се спираш само до емоцията на обида, която е едно нищо в сравнение с онова зрънце чисто злато, което би могла да придобиеш.
.................................................................................................
Коментар направен на 10 Август 2007 Не е така. аз пък съм очарована от другите отговори. не очаквах че ще прочета тук толкова окуражаващи и наистина съпричастни мнения. обърнете внимание и на тях:))) .................................................................................................
Коментар направен на 8 Август 2007 Към "Мен пък много ме кефят коментарите!..." Абе то хубаво да му покажеш грашките, ама не всички го правят. Какво ще кажеш за коментарите от рода на: Ебаси курвата дет си; виж са колко си тъп; аман от комплексари и т.н. Ако теб някой така те "поучава", сигурно много ще ти е приятно! .................................................................................................
Коментар направен на 31 Юли 2007 Мен пък много ме кефят коментарите! И най-ценните са точно острите и безжалостните. Ако ви трябва някой на чието рамо да хленчите е друг въпрос. Но полза от такива дето само ще ви утешават няма. Има смисъл за човека да разбере къде бърка, да се стресне, да види че има и други гледни точки и да потърси причините за страданието си в себе си, а не само в другите. Или ти какво искаш - да ревеш, а другите да ти бършат сополите, така ли? Или да ти викат - Прав си, прав си, така, така, и аз съм като теб. От това няма полза.
Поздравявам коментиращите за тяхното истинско желание да помогнат! .................................................................................................
Коментар направен на 31 Юли 2007 браво бе това ми хареса рядко коментирам тук,но и аз мисля по същия начин като теб.без значение мъж ли си или жена..... .................................................................................................
Коментар направен на 31 Юли 2007 Че твоята изповед какво е? Не е ли едно недоволстване? И ти си същата стока, но естествено всеки е "изключение". Айде ядосай се пак .................................................................................................
Коментар направен на 31 Юли 2007 така е ,но зрелите хора са рязки в критиките и коментарите си в повечето случаи оправдано.Не искам да давам примери но има много хора, чиито изповеди предизвикват само такива реакции и коментари.Съгласи се с това .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|