Дата на изпращане:25 Юни 2007 Яд ме е на мен,че отново след 17 години се влюбих в теб,че отново ти се доверих и предложих сърцето си - и ти пак ми се подигра ....
ЯД ме е на мен че все още те ОБИЧАМ,яд ме че ако поискаш бих дал живота си за теб,
яд ме е още си в съзнанието ми и мисля САМО за теб,
Яд ме е че съм толкова "слаб"....че да забравя ...съжалям но не мога ...прекалено много искаш
ЯД ме е на мен че те ОБИЧАМ любов моя,надявам се да си щастлива....в този гаден свят........ .................................................................................................
Коментар направен на 27 Ноември 2008 Аз пък ти вярвам защото знам какво е а обичаш един човек , до такава степен че дори за миг да не се замислиш да дадеш живота си за него , за щастие не знам какво е същия този човек да разбие сърцето ми на хиляди парчета , но дори и не дай бойе това да се случи аз съм сигорен и убеден че никога няма да спра да обичам този човек , и дори земята да се преобърне аз никога не ще му пожелая зло. Знам яе никога не трябва да се казва никога , но както съм убеден във гъдите ми бие сърце , така съм обеден във чувствата си към един човек който безкрайно много обичам! .................................................................................................
Коментар направен на 31 Юли 2007 И на мен не ми се вярва да си така великодушен че да искаш да е щастлива без теб. Не ти ли се иска повече да е нещастна без теб, да си скубе косите и да се вайка какъв мъж е изпуснала. .................................................................................................
Коментар направен на 29 Юни 2007 И мен ме е ЯД мили мой, но не те обичам - тва ли искаш да чуеш?? .................................................................................................
Коментар направен на 27 Юни 2007 Кой си ти? Кажи поне от кой град си? Как ми се иска да чуя тези думи от устата на един човек, Боже колко го искам... Само, че трябваше да се държа нормално, когато той се опита да се доближи до мене, а аз сякаш обезумях. Държах се по възможно най-неадекватния начин. Притесних се ужасно и понеже не исках той да види колко съм притеснена, стоях като статуя, не казах една дума и реших, че е най-добре да изчезна за да не се излагам. Защото имах чувството, че на челото ми пише колко много го искам и всички виждат това, но се опитвах да не го показвам и стана мазано... Сигурно съм го наранила с тъпото си поведение, защото той няма от къде да знае, че съм се притеснила и съм си тръгнала само защото съм се почувствала неуверена и съм изгубила почва под краката си. .................................................................................................
Коментар направен на 26 Юни 2007 aide be ne moje da iska6 da e 6tastliva,ne ti vqrvam. moje bi gre6kata ti e 4e ne si dostatu4no egoist
.................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|