Дата на изпращане:9 Юни 2007 За мен ти беше всичко и винаги ще бъдеш.Но немога да живея повече по този начин.С всеки изминал ден ти ми отнемаш всичко.Вземаш ми съня,вземаш ми разума и всяка моя мисъл е посветена не теб,единствено на теб.Не искам вече да си в съзнанието ми,неможе ли поне за малко да ме оставиш намира.Болка!Да това чувствамм вече месеци на ред.Знам,че с теб никога няма да бъдем заедно,просто съдбата не ни е отредила така.Нашата любов е невазможна,но аз винаги ще те обичам,дори да знам че болката може да ме погуби..................................................................................................
Коментар направен на 31 Юли 2007 Един цитат "една велика сила винаги се ражда с велика болка". Без болка няма растеж. .................................................................................................
Коментар направен на 29 Юни 2007 Болката няма да те погуби спокойно. Чрез болката човек се издига. Просто всеки е избрал вида на болката, която трябва да преодолее. Не се превръщай в зомби на някого. Ти имаш свой разум, свой сън и свое съзнание, в което няма място за натрапници. Помисли малко и за себе си в крайна сметка. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юни 2007 Лекарството за тази изповед е ВРЕМЕТО!!! Лекува всичко....от тук на татък можеш само да растеж на горе.....ще го проомееш след години......ВЕРВАЙ МИ .................................................................................................
Коментар направен на 10 Юни 2007 И аз съм в същата ситуация, но се примерих вече. Никога няма да съм щастлива и това е! Цял живот ще страдам! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|