Дата на изпращане:9 Април 2007 Днес пак го видях. Беше в едно кафе, знаех че е там и отидох, защото исках да го видя. Знаех че ще ме заболи но исках да го видя. Той се държеше толкова безразлично, но просто личеше, че се крие зад маска. Аз не отлепях очи от него, той го знаеше и за това не ме погледна...почти. Погледите ни се засякога за миг, на мен ми се стори като вечност и всички мигове с него изплуваха в съзнаението ми и пак ми стана толкова тъжно, че след толкова време чувствата ми не са се променили ни най-малко, че ако той протегне ръка към мен няма да се замисля и ще тичам към него. Яд ме е че той не разбра защо се разделихме. Страх ме е че не мога да го забравя и че във всеки негов поглед виждам само тъга, неразбиране и дори страх, че никой не би могъл да направи първата крачка, защото просто не трябва.
Не мога да заспя ако не се сетя за него, ако не си спомня как изглежда, ако не си представя очите му и ако не си мечтая пак да целуна устните му. Незнам какво да направя вече, тежи ми а съм безсилна и не знам какво да направя.................................................................................................
Коментар направен на 23 Април 2007 Здравей, мила. Любовта боли, а ако не болеше нямаше да е интересно. Мъжете оценяме жената до себе си едва след като я загубим. Така че един малък съвет от мен: сутрин , преди да излезнеш, погледни се в огледалото. Виждаш ли това засмяно красиво момиче? Прати му една целувка и излизай! Вярвам, че някъде край теб има поне трима , които да мечтаят да им се усмихнеш поне.. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Април 2007 аз знам че той ме обича, но вече си е уредил както се казва живота и е трудно ей така на направиш нещо което ше го обърне на 180 градуса... но май сте прави просто трябва да го занравя .................................................................................................
Коментар направен на 12 Април 2007 Влюбена си миличка! Разбирам те напълно! Ако у него любовта е угаснала, едва ли може нещо да се направи! Знам, че ти е тежко, знам как боли, но такъв е живота - любовта идва и си отива, когато тя си реши. Ние не можем да я контролираме, просто чувствата са по-силни от разума. Когато ги има и не са споделени - боли, а когато си отидат и другия се опитва насила да ги върне - не се получава! Колкото си по-влюбен, толкова си по-слаб и другия някак инстинктивно усеща това. А когато усещаш, че някой е луд по теб, ти губиш интерес. Не знам защо е така, но това е присъщо за повечето хора. Особенно при мъжете - те са ловци! Когато се стремят да спечелят някое момиче и тя им се изплъзва, сработва ловният им инстинкт и те могат да тичат след нея много време, но ако я получат веднага, много скоро вече ще им бъде безинтересна. Ловът е приключил и трябва нова жертва! За съжаление обаче въпреки, че знаем тези житейски истини, когато сме влюбени, не можем да реагираме адекватно, не можем да прикрием чувствата си и неможем да разговаряме трезво и спокойно с обекта на нашите чувства. Много е възможно да се държим идиотски и да прецакаме всичко. Така е за съжаление! Може би не при всички, но при много хора е така. Това е което мога да ти кажа, но ти сигурно и без това си го знаеш. Просто, ако тази връзка е безвъзвратно разрушена, единствено времето ще бъде твоя лекар, защото влюбването си е болест - трябва да се преболедува! Ще мине, но не се знае колко време ще отнеме това! Но да не те отчайвам напълно - опитай се да събереш смелост и да отидеш при твоето момче. Може пък все още да те обича! Но не падай в краката му, не се разкривай напълно, защото така е сигурно, че ще го загубиш завинаги! Най-добре ако можеш да го заговориш на някоя обща тема и да го поканиш да пиете някъде по едно кафе например. Само, че знам, че това никак не е лесна работа - с всеки друг - да, но не и с обекта на твоите чувства, който кара сърцето ти да бие по-силно и буца да засяда на гърлото ти... Знам това! Затова знам, че може би изобщо няма да събереш смелост да го доближиш, но ти пожелавам късмет и дано нещата се получат точно както ги искаш ти! Желая ти го от сърце, защото знам как се чувстваш - наистина! Успех! Може би по-нататък ще събера смелост да ти разкажа своята история, но точно сега не ми се говори за това! Още веднъж - Успех! :-) .................................................................................................
Коментар направен на 11 Април 2007 ei sladur4e,usmihni se i go zabravi za toq 6tom ne mu puka za teb!ne se ot4aivai,zabavlqvai se i hi4 da ne ti puka,nameri nqkoi koito te haresva i koito ti haresva6 i povqrvai mi,6te go zabravi6 dori i da e trudno!usmihni se i glavata gore!dai mu da razbere kakuv 4ovek e izpusnal! .................................................................................................
Коментар направен на 10 Април 2007 http://www.vbox7.com/play:fcf257d7
ето ти тоя линк към една много хубава песен... понякога си я пускам като ми е тъжно..
Всичко минава! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|