Дата на изпращане:21 Юли 2008 Ете ме и мен - дълги години чета проблемите на другите и съм сапричастенб. Хубаво е да има такъв сайт, в който чевек може да сподели всякакви неща. Моят проблем е семеен. Всмисъл аз съм на 20 години живея с родителите си и брат ми, който е с една година по голям. Всичко хубаво, но тук идва проблемът. Цял живот съм бил винаги една стъпка след брат ми в хубавите неща и наравно с него в лошите. Още от малък работя всичко наравно с него. Никога не съм се оплакал - да карали сме се и тем подобни нормални. Но от две - три години наще започнаха зверски да го лансират - тва за брат ми, онова за брат ми.......А за мен никой не му пука.... А задълженията си останаха същите. Той работи и аз работя - даже аз взимам повече пари от него. Но не - той винаги е пример за подражание, аз никога не съм можел да съм като него. Съвсем наскоро му купиха кола - струваше 10000.... Да беше ми тежко..... На мен оставиха един опел от 73, който няма живи братовчеди. Това е старата кола на баща ми след като и той си купи нова...... Отново добре... но замислете се - нормално ли е? Мислех да се изнеса и да не се върна повече..... Но това значи да избягам от проблемите, а аз никога не го правя... Пробвах да говоря с наще - ти си 1 година след него...... ще чакаш.... А в задълженията защо не съм назад 1 година питам аз? Мислил съм всякакви глупости и сега след поредният скандал ви моля за съвет - кажете ми какво да правя.. Не съм депресант или някой малоумник..... Работя като техник в комп фирма и замам близо 800 лева заплата..... Чакам и моля за съвет от вас.................................................................................................
Коментар направен на 31 Юли 2008 Дааа,проблемите с братята в семейството са повсеместни.Много са като теб,повярвай ми.Един съвет от мен(дано го прочетеш):
Абсолютно съм "За"да се изнесеш някъде.Направи си сметка искаш ли наследство от вашите или не.Ако не ви делят в тази област-си го имаш по право.Щом всичко е за братлето-Ок.Ходи само по празници,получавай си подаръците и си тръгвай.И така след някоя и друга годинка най-обгрижвания син(т.е.брат ти)ще се наложи да обгрижва вашите,а ти вече отдавна ще си стъпил на краката си...Успех! .................................................................................................
Коментар направен на 26 Юли 2008 Хващай се да бачкаш яко и с ум - това е разрещението, успех. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Юли 2008 Спокойно бе човек, ще видиш след време как това ти помага, даже. Много ми напомня за едни мои братовчеди и те бяха така, но сега по-малкия е доста по-напред с материала, има си и собствен бизнес. Важното е да канализираш всички отрицателни емоции към нещо градивно. След години като сам си купиш кола за 100 бона ще разбереш, че не е хубаво да получаваш всичко на готово. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Юли 2008 Успокой се младежо :) Гледай себе си а не брат си. Нали знаеш какво казва поговорката: "Всяка жаба да си знае гьола". Един ден като заживееш сам, ще си доволен че и с малко ще се оправяш в живота и без да има нужда някой да те лансира. Ще потраеш още някоя и друга година, а след това ще си дириш сам щастието. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 Стискай зъби труди се и един ден натрии носовете на всички... може би това което ти се случва да те накара да се бориш по усилено с живота....Наистина е нечестно...пф мразя такива родители...несправедливо е ... ако не те подкрепят и морално направо...не е станало голямата работа - една кола...гадно си е...ама .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 Престани да гледаш брат ти,радвай се на това,което сам си постигнал.Вместо да търпиш излез на квартира,бъди самостоятелен.Работи и сам си купи кола,може да не е за 10 000,но ще си си я купил сам.Аз съм само на 18 и може би не разбирам или ти давам лош съвет,но,ако това се случеше на мен бих го послушала.Живееш един живот и не можеш вечно да бъдеш в сянката на брат ти.Дано всичко да се оправи.:) .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 Странно е че бутат по-големия ти брат. Обикновено е точно обратното и явно има някакъв проблем.
При мен (аз съм по-малкия) съм усещал, че мен ме глезят повече, въпреки че родителите ни са се опитвали да са абсолютно равноправни.
Явно брат ти има някакъв проблем и се опитват да му оправят самочувствието без да ти го казват (за да не го разбере).
Опитай се да разбереш причината каква е. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 ми брато цял живот така е било, нали не вярваш че на тея години можеш да ги промениш. иначе ако те утешава че е несправедливо - несправедливо е. рано ти е още ама си взимай живота в ръце малко по малко, няма да живееш при мама и при тати до 40 нали. и нещата ще се оправят поне за теб. не разбирам защо да не се връщаш след като си поемеш по пътя но както ти си прецениш .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 оффф, разбирам те човек......
ми незнам дали живееш в София, щото ако мислиш че с тия кинти ще можеш да си на квартира, да плащаш консумативи и да си жив..трудна работа..Иначе в това да си самостоятелен има нещо .....ама не се напъвай...Може пък да приемеш нещата така....Ти си по-кадърен и оправен и вашите знаят, че ще се справиш с живота и за това гледат да лансират брат ти.Знам че звучи тъпо.... .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 И аз имам подобен проблем, обаче при мен нещата са мналко по-различни.
Имам брат, който е с 2 години по-малак от мен. От както се е родил нещата стоят все така: "Брат ти е по-малак и ние всички трябва да се грижим за него!".
От начало всичко беше добре... Нямах нищо против. Докато бяхме деца всичко споделях с него и не роптаех, когато той получеше каквото искаше, а аз трябваше да изчакам и в последствие да получа неговото старо претежание или нищо.
В пуберитета обаче нещата започнаха да стават по-зле за мен. Исках да излизам с компания, да се срещам с момичета и да си копувам хубави работи... Но не. За мен никога нямаше достатачно, а брат ми само трябваше да каже... Дори и не му се налагаше да помоли. Просто казваше и получаваше.
Мен това много ме нараняваше. Страдах, но не смеех да кажа каквото и да било.
На 14 години започнах в една месарница работа за да имам пари за себе си... Естествено парите "за мен си" трябваше да се споделени с брат ми. "Та той е малак, но му трябват пари! А ти като по-голям си длъжен да му даваш!".
На 17 не издържах, скарах се с родителите си и брат си жестоко, но останах да живея при тях, защото не бях достатачно самостоятелен.
За мен да се пребера у нас беше ад. Майка ми и баща ми ме гледаха сякаш съм натрапник, а брат ми ме гледаше нагло.
На 19 обаче нещата се промениха из основи. Запознах се с едно много особено момче на 22. Бивш наркоман, от 12 до 15 е бил на хероин. Той ми разказа, как загубил цялото си семейство и как се отървал от хероина, а аз му разказах за моето семейство и как аз не искам да избягам от проблема си, а да го реша. Той се усмихна и ми каза, че е будист... След това ми обясни, че да избягаш от проблема си е когато му обърнеш гръб и позволиш да се повтори. Обясни ми, че щом се чувствам наранен от семейството си трябва да основа мое семейство в което да поставя храмонията, която на мен ми е липсвала. А докато намеря човека с когото да основа това семейство да се боря така, сякаш съм сам! Каквото семейството ми иска от мен, да го давам... А това, което ми остава да го влагам изцяло и само за себе си! Да оставя брат ми винаги да е толериран, а аз да се науча воювам за всичко, защото война е този, който повежда битката и я печели!
От начало ми бе трудно да не допускам да ме наранява поведението на семейстовот ми, но когато започнах да се грижа основно за себе си се почувстах свободен и щастлив. Ако някой от семейството ми ми кажеше "дай", давах без да възроптая. Работех неуморно и сам си платих висшето.
Сега работя, като отговорен директор в банка. Заплатата ми не е висока за такава длъжност (900 лв. чисти и около 750 с осигоровките), но всичко съм постигнал сам! Сам си купих апартамент и кола. Сам намерих пътя към щастието. Сам намерих най-прекарасната жена, която човек може да пожелае и имам 2 прекрасни дъщери, които надявам се да се чувстват равнопоставени в моите очи! И за всичко това трябва да благодаря на себе си!
Бори се човече! Никога не позволявай да се почувстваш пренебрегнат и знай, че най-сладкото в този живот е това, което сам постигаш!
М 31. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 Дааа наистина е доста гадно това, да делят децата си, разликата ви е минимална не е 10 години да кажат ,,чакай на него първо,, говори с ваште и им кажи каквото мислиш и чувстваш и чче си страшно наранен и обиден от това делене. Ако ти се сопнат нещо и пак ти излезнат с номера че си по-малак, изнеси се....Все пак не им пречеше да купят 2 коли по 5000лв. Питай ги да не си осиновен случайно, че обичат повече него.... Та ако наистина държат на теб ще се променят... ако не бий им шута, хвани си некоя мацка и си гледай животеца :):):) .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 Да ти кажа, няма съвет за тази работа, просто разбиранията на вашите са такижа, че трябжа да се обгрижва повече първородния син, във всяко семейство някое от децата има приоритет, във вашето е брат ти, в моето бях аз за сметка на сестра ми, но пък ние никога не сме си придиряли за това, може би защото тя рано отиде да учи в друг град, омъжи се и не е имала време да се разочарова като теб.
М30 .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 братле аз също работя в компиутарна фирма и взимам доволни пари на 21 съм имам по голям брат,който като първороден син също се ползва с някой така да се каже привилегий..казвам го, защото искам да ти покажа,че имам представа в какво положение си..както и да е ми какво да напправиш..абсолютно нищо! Живота си е твой не на брат ти или на родителите ти, имаш работа,вземаш кинти..нали..знаеш кой си и на къде отиваш..тогава какъв е проблема?Нали, не се опитвам да омаловажа проблема ти или да го изкарам като нищо работа,но ти трябва да се справиш с това.Погледни го от тази гледна точка - спри да се взимаш толкова на сериозно и проблема ти ще изчезне.Може да ти се струва налудничаво и отнесено,но е самата истина! Спри да се тревожиш за глупости и си гледай живота,в протовен случай си обречен цял живот да си обиден на някого или нещо.Повярвай ми не ти трябва такава глупост в живота ти...Не ти дадох никакъв съвет,защото няма какъв съвет да се даде - ти си единствения човек,който може да ти помогне.Със самосъжаление нищо няма да постигнеш,колкото и да е привлекателно да се самосъжаляваш.
Успех:) .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 Ми пичага,карай го по-спокойно,на 20 си не на 30,щом има за брат ти и за теб ще има,много избързваш,типично за младоците ;))) .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 мисля, че родителите ти така и не превъзмогнаха факта, че не завърши основно образование. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Юли 2008 намираш си една мацка изнасяш се с нея и си карате щастлив и изпълнен с много секс живот .................................................................................................
Коментар направен на 21 Юли 2008 Живота все някъде те удря. Ако не е едно, ще е друго. Родителите ти не се държат нормално според мен, но явно не го осъзнават. Хубавото в този случай е, че точно такива деца като теб успяват в живота повече от братята и сестрите си, които са били за мама и тате идеални. .................................................................................................
Коментар направен на 21 Юли 2008 Бегай! Щом си толкова самостоятелен - една квартирка и почвай да се оправяш сам .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|