Дата на изпращане:16 Октомври 2006 Защо животът понякога е толкова жесток? Първо отне баща ми, а сега умира майката на приятелят ми също от рак. Защо? Защо така ме боли? Защо вече втори човек, който така обичам умира в такава агония?.................................................................................................
Коментар направен на 11 Юни 2007 има 1 книжка на ланс армстронг - it's not about the bike. прочети я .................................................................................................
Коментар направен на 9 Април 2007 Ако не е късно идете на църква-евангелистка Там всички ще се молят за нея Повярвайте че Бог ще извърши чудеса .................................................................................................
Коментар направен на 17 Октомври 2006 Здравей!
Каквото и да ти напише който и да е от нас, това едва ли ще ти помогне много, само ще разбереш, че всеки от нас страда или е страдал по някакъв начин.
Няма възраст в която загубата на близък да е лесносмилаема.
Преди 2 години почина баща ми, и той продължава да ми липсва, нищо че съм на 37 години.
Хубаво би било да разбереш, че смъртта е част от живота, но това едва ли някога се разбира достатъчно добре за да може някой да приеме смъртта като нещо естествено...
Целувам те ... .................................................................................................
Коментар направен на 16 Октомври 2006 Аз също на скоро загубих родител и знам как се чувстваш и знам, че искаш да върнеш времето назад и да забравиш за мъката,която в момента те е обсебила. Трябва да бъдеш изклучително силна и да приемаш нещата от живота спокойно, защото ние хората не можем да променим нищо... пожелавам ти повече усмивки за напред. момиче на 19г. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|