Дата на изпращане:6 Август 2006 на толкова неща ме е яд и да речеш да е за нещо малко или да е просто завист пак щеше да е добре, но ми е гневно заради неща, които са много по големи от мен и са непосилно поправими. отделно се нервирам заради някакви семейни глупости(които обаче не са толкова големие глупости като се замисля щом ми кипва). кипя и от енергия, писна ми да си мълча и да пазя другите от думи и действия, които може би заслужено ще си понесат от мен. как се излива яд, кажете. аз гледам винаги да съм заета с нещо и да се изморявам, но немога непрекъснато да бягам от неизбежното, защото колкото повече гняв събирам, толкова по зле. непрекъснато съм нервна, а вкъщи изпочупих покъщнината вече, без да искам разбира се. сякаш около мен има толкова много енергия, усещам я във всичко което правя, дори когато лягам вечер немога да се отпусна и да заспя нормално. някаква лелка на улицата ми разправя " момиче в теб има толкова много яд, трябва да се оттървеш от него, излей го". как да стане, какво да направя. трябва ли задължително да се разкрещя на някого или да го набия :) за да ми олекне, има ли друг начин или е неизбежно.................................................................................................
Коментар направен на 6 Август 2006 Това е синдром - нарича се незадоволена жена. Една жена не е ли задоволявана редовно точно така се държи, нервна е и т.н. По-добре хвани някой дето се вика и за веднъж и да видиш ще ти мине... .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|